село в община Сливен, обл. Сливен From Wikipedia, the free encyclopedia
Крушаре е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Крушари (дем Пела). Селото се намира на около 15 км югоизточно от Сливен и на около 13 км северозападно от Ямбол.
Селото е разположено на левия бряг на река Тунджа в южната най-ниска част на Сливенско поле, на около 150 м надморска височина. От запад, юг и изток е заобиколено от най-източните ниски разклонения на Сърнена гора.
По-близо е до Ямбол, но административно и икономически е приобщено към Сливен.
Алувиално-ливадните почви край Тунджа, канелено-подзолистите почви и черноземните смолници са подходящи за отглеждането на зърнени и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения. От 60-те до 80-те години на ХХ в. тук са създадени крупни масиви от овощни градини, лозя и зеленчуци. Голям разсадник за овощен посадъчен материал от праскови, кайсии, ябълки, круши, череши задоволява нуждите на южна България. През 90-те години разсадникът е изоставен и значителна част от овощните насаждения са унищожени.
При новите условия се използват различни форми за обработване на земята – земеделска кооперация на доброволни начала, сдружения даване под аренда и с лично участие. Произвеждат се зърнено-хлебни и технически култури, зеленчуци, грозде. Добре развито е животновъдството – овце, говеда, свине, птици. Днес биволовъдството е изгубило значението си, но говедовъдството продължава да се развива, а дървеният тесен мост е заменен с широк железобетонен мост.
Турското име на селото е било Артъкларе. Някои автори свързват старото име на селото Артакларе със средищното му положение между двата града. Според други преди да бъде заселено, околното население наричало землището му ортаери-средина, откъдето и Артакларе. Според трета версия, която е най-правдоподобна, преди заселването на мястото му е имало чифлик или воденица държана от ортаци. В турските документи селото се споменава през 1609 г. под името Артуклар. Възможно е името да произлиза от турското Артук-Артуклар. (Артук=човек с големи качества).
Говедовъдството е стар поминък на населението. В „Пътувания по България“ К. Иречек пише: „Тъкмо един час от Ямбол се минава по дървен мост пак през Тунджа. В не дълбоката вода под моста множество черни, лениво преживящи биволи, повечето от които само главата си подаваха на повърхността, а до тях на един малък остров почиваше стадо бели волове.“
Училището е от 1868 г., а читалището от 1929 г. Поставена е паметна плоча на загиналите в Отечествената война 1944-1945 г. Издигнат е бюст-паметник на антифашиста Демир Славов, обесен през 1942 г. в Сливенския затвор.
На 2 км западно от селото има селищна могила от бронзовата епоха и две надгробни могили. В местността Юртя има следи от средновековно селище. Открити са наушник и колективна находка от 320 византийски монети от XII век.
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3][4]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2064 | 100.00 |
| Българи | 1297 | 62.84 |
| Турци | – | – |
| Цигани | 736 | 35.66 |
| Други | 7 | 0.34 |
| Не се самоопределят | – | – |
| Неотговорили | 20 | 0.97 |
Православен храм „Св. Троица“.[6]
Село Крушаре е в състава на Сливенска община. Има автобусни връзки със Сливен, Ямбол, Кермен и други. Селото е благоустроено с хубав център, много образцови домове и големи стопански дворове, здравен участък, кметство, голям читалищен дом, търговска сграда, училище.
През лятото на 2008 археолозите от Регионалния исторически музей гр. Сливен проучват в съвместната си работа с екипа на ТЕМП, под ръководството на проф. Георги Китов две могили край с. Крушаре.[8][9] От особен интерес е Якимова могила. „Тя е много атрактивна, с представителни произведения на тракийското изкуство от втората половина на V век пр.н.е. Находки от тази епоха в България се срещат твърде рядко“, казва ръководителят на експедицията д-р Георги Китов от Археологическия институт с музей при БАН. В могилата е открит златен нагръдник, най-големият намиран в България, златен пръстен с изображение на музикант върху плочка от полускъпоценен камък, три сребърни съда, броня с железни ръкави, меч и други оръжия.
Открития са направени след приключване на теренната работа, когато в базата, след почистване на красив бронзов съд от Якимова могила, на дръжката му откриват три букви. Те са на гръцки език и както обяснява д-р Китов, езиковедите ги разчитат като „на героя“. Това означава, че съдчето би могло да се разглежда като един вид „купа“, получена при победа в състезание – може би музикално, ако се има предвид изображението на пръстена на погребания (мъж, който свири на лира) или друг вид състезание. Този пръстен д-р Китов смята за най-ефектната от находките на експедиция ТЕМП в Сливенско: „Пръстенът е много красив, с много красиво, добре изпълнено и високохудожествено изображение. Освен това ние досега не бяхме намирали пръстен с въртяща се плочка. В България са известни два такива – единият със златна плочка с надпис, другият – с изображение върху полублагороден камък, какъвто е и откритият от нас в Якимова могила. Той е с изображение на музикант върху плочка от ахат.“ Това е пръстен-печат, потвърждава Китов. Носен е с печата навътре към дланта, защото обратната страна е изпъкнала и е неудобна, а и така се предпазва изображението от повреди.
Църковният празник, на който някога се е провеждал селският панаир, е бил „Свети Дух“. Това е подвижен празник в българския православен календар. В годините на социализма за празник на селото е избран 24 май.[10]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
