град в община Карнобат, обл. Бургас From Wikipedia, the free encyclopedia
Карноба̀т е град в Югоизточна България. Той се намира в област Бургас и е разположен на почти еднакво разстояние от Бургас (53 km), Сливен (56 km) и Ямбол (54 km). Градът е административен център на община Карнобат. Там се намира Институтът по земеделие. Към декември 2004 г. градът е на 47-о място по население в България. По данни на НСИ към 15 септември 2022 г. жителите на града са 15 249, което го прави третото в областта по големина населено място след Бургас и Айтос.[2]
| Карнобат | |
 Централната част на Карнобат | |
  Карнобат  Карнобат  Карнобат | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 17 349 души[1] (15 юни 2024 г.) 158 души/km² |
| Землище | 109,66 km² |
| Надм. височина | 262 m |
| Пощ. код | 8400 |
| Тел. код | 0559 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 36525 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Карнобат Георги Димитров (независим политик; 2007) |
| Адрес на общината | |
| бул. „България“ 12 тел.: 0559/27016 е-поща | |
| Карнобат в Общомедия | |
По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 17 349 души по настоящ адрес и 19 529 души по постоянен адрес.
Карнобат се намира на 53 km от областния център Бургас. Градът е разположен на еднакво разстояние от Сливен, Ямбол и Бургас. През града преминава главният път София – Бургас. Тук е и разклонът за Шумен. Гара Карнобат е една от най-натоварените железопътни гари в България: на ден на нея спират повече от 30 влака, включително тези по линията Бургас – Варна и Бургас – София. Като железопътен възел свързва южна със северна, както и източна с централна България.
Територията на община Карнобат е 806 km². Релефът в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките Мочурица и Русокастренска. На територията на общината няма труднодостъпни райони. В северната част се издигат две вериги от сравнително ниски (500 – 600 m) и разляти хълмове, които представляват последни разклонения на Карнобатско-Айтоската планина. На юг теренът преминава в равнина, с изолирани хълмове и теренни гънки и прелива в Карнобатска котловина . Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения (500 m). Средната надморска височина на територията на общината е 174 m. Преминавайки по билото на Карнобатски Хисар, границите на общината пресича главния вододел на Балканския полуостров. Ришкият проход свързва общината със Северна България.
В долината на река Мочурица се наблюдава релеф от акумулативен тип.[3]
На територията на община Карнобат се срещат няколко типа почви: изслужени смолници, изслужено-канелени, алувиални.[4]
Община Карнобат е бедна на полезни изкопаеми. На територията ѝ са разкрити кариери за строителни материали:
Община Карнобат е разположена в преходно-континенталната климатична област. Климатът се формира под влиянието на океански въздушни маси от запад и северозапад и на континентални от североизток. Черно море също повлиява на климата на общината. Средногодишната температура на въздуха е 11,4 °C. Територията на община Карнобат се определя като район с мек климат. Средногодишните стойности на валежите са 549 mm, като максимаумът е през лятото. Въпреки това месец август е горещ и сух, като се наблюдават характерни засушавания и през есента. Зимата е сравнително топла, като в северните райони е по-продължителна. Снежната покривка е неустойчива. В района преобладават ветрове от север и североизток, като липсата на големи планински бариери и гъсто залесяване обуславят големи скорости на вятъра.
Климатът е благоприятен за развитие на селското стопанство, като тук се отглеждат два вида култури – средно топлолюбиви и топлолюбиви.[6]
Територията на общината се отводнява от две реки със слаб дебит – Мочурица, с дължина 85,9 km, която се влива в река Тунджа, и Русокастренска, с дължина 65,4 km, която се влива в Мандренското езеро. Повърхностният отток се формира предимно от дъждовни води. През лятото продължителното засушаване и високите температури, които изпаряват водата, водят до силното намаляване на количествата вода в двете реки. На много от притоците им има изградени язовири и микроязовири (около 80 на брой), чийто води се използват за риболов и напояване. Макар че районът на община Карнобат се числи към бедните на подземни води, за водоснабдяването му се разчита и на тях. Те са с по-постоянен дебит, тъй като не са до такава степен изложени на климатични и атмосферни влияния. Въпреки това количеството на подземните води, установени на територията на общината, са недостатъчни за нейните нужди и недостигът се компенсира от водите на язовир „Камчия“.[7]
Историческите извори сочат, че от XV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.
В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена – Кариноваса, Каринабад, Карново и др.
Най-ранните сведения за Карнобат, под името „Град Каръновасъ“ се съдържат в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1477 г.(ТБКМ-Сф, ОО – Д 649 – „Извори за българската история “, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр.159 – 214 със селищата от Бургаска област, сред които е и град Карнобат). Като „град Карин-абад“, а също така и „Карнобат“ (в документа се употребяват и двете форми на името му), сведения за града има и в т.нар. „Карнобатско вакфие“ на Раккас Синан бег от 1487 г., съставено по времето на султан Баязид ІІ (1481 – 1512) – Лит.: Сп. „Български църковен преглед“, год. 4, кн. 4, Сф, 1898 г., стр. 43 – 48 (с целия текст на вакфието).
Според краткия регистър на Османската империя от 1530 г. Карнобат, посочен в документа като „град Карин овасъ“, е център на кааза със същото име – „Карин овасъ“ (Istanbul – BOA, TD 370, s.460 – 464).
През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането – в средата на 60-те години на XIX век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразувания.
Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна и богата история и култура. Следи от живот има още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието. След създаването на българската държава през 681 година, поради изключителната си роля, земите на днешния Карнобатски край стават арена на военни действия и вековни интереси между България и Византия.
От времето на Първото българско царство най-значимият обект е намиращата се на 7,5 km западно от Карнобат крепост Маркели, важен градски епископски и военен център. Сред кухненските остатъци при крепостната кула от 6 – 11 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от изчезналите вече в пределите на страната див колхидски (ямболски) фазан (Phasianus colchicus colchicus) и голяма дропла (Otis tarda).[8] През османското владичество Карнобат е административен център на нахия, а по-късно на кааза в Силистренски санджак. Сведения за стопанството, бита, културата, архитектурата и пр. на града и селата за периода XIV – XIX в. се съдържат в османо-турски данъчни регистри и в пътеписи на чужди пътешественици. Пред този период градът се споменава под различни имена.
Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенодействието на поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, в Карнобатска енория през 1791 – 1792 г. През Възраждането градът е значим търговско – занаятчийски център, прочут с пазара и големия карнобатски панаир.
След Кримската война край Карнобат се заселват кримски татари.[9]
Градът е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през XIX в. Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище „Св. св. Кирил и Методий“ е едно от първите в днешна Югоизточна България.
След Освобождението (1878 г.) настъпват съществени обществено-икономически преобразования и Карнобат се утвърждава като административен, стопански[10] и културно-просветен център.
В Карнобат и Карнобатския край са родени редица бележити културни и научни дейци. Сред тях се открояват имената на: Никифор Н. Попов – автор на първия учебник по стокознание в България, писателите Димитър Полянов, Иван Карановски, Минко Неволин, Ненчо Савов, Мария Шопова, Георги Равнинов, художниците Бенчо Обрешков (единственият български художник, носител на наградата „Гран при“ през 1937), Жечко Попов, професор Дончо Вълчев, Атанас Жеков, Слави Кожухаров /Слави Земята /, Алекси Денев /Лечо /, Иван Христов /Магелана /, Иван Водев, Костадин Костадинов /Динко/, академик Димитър Косев, професор Жельо Авджиев, професор Велко Тонев, професор Петко Бахчеванов.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | |
| Общо | 18621 |
| Българи | 14635 |
| Турци | 1064 |
| Цигани | 638 |
| Други | 165 |
| Не се самоопределят | 87 |
| Неотговорили | 2032 |
Икономическото развитие на община Карнобат е свързано основно със селското стопанство. Районът е бил и се утвърждава като зърнопроизводителен. Тенденции към подем бележат трайните насаждения, основно лозя, и свързаното с това производство на вино и други алкохолни напитки. Добре е застъпено и животновъдството, най-вече овцевъдство, свиневъдство, отглеждането на крави, кози, птици, зайци, пчели.
От отраслите на промишлеността са застъпени основно хранително-вкусовата, машиностроенето и шивашката.
Община Карнобат има много добри условия и за развитие на хранително-вкусовата промишленост, като се има предвид, че районът е предимно селскостопански. Традиционно тук са застъпени производство на спиртни напитки, зеленчукови и плодови консерви, брашно и хлебни изделия, млечни продукти, месни продукти, сладководна риба. Силно развити са транспортните услуги от няколко фирми, притежаващи стотина камиони с товароподемност над 20 т.
В икономическата база на общината съществуват резерви от неизползвани производствени мощности, трудови ресурси, производствени и складови площи.
Действащи предприятия на територията на общината:
• „Савой клуб“. Марката е представена от водка, уиски, ром, джин и бренди, които се произвеждат по лиценз на втората по големина алкохолна фирма в Холандия UTO Nederland. • McCOY е марката на английската U.B.V. Midland Distillers Ltd. Под тази марка има българско производство на водка, джин и уиски. • „Карнобат“ е местната марка, с която се идентифицират типично българските напитки: ракия, мастика и мента, в компанията на джин, бренди и водка.
Напитките от серията „Карнобат“ отмерват и най-доброто съотношение „цена – качество“ и имат добро пазарно присъствие.
Обработваемата площ на община Карнобат е 533 000 дка. По-големият дял от земята – 93% – е частна собственост. Районът има климат, благоприятстващ развитието на зърненожитни фуражни култури. Значителен дял заемат техническите култури. Заленчукопроизводството се практикува почти изцяло от частните стопанства.
Трайните насаждения на обработваемите земи в общината заемат 12 950 дка. От тях 8 690 дка са лозя, 4 260 дка са овощни градини (отглеждат се праскови, кайсии, череши, ябълки, бадеми, ягоди, малини).
Най-добре развитият отрасъл, с традиции още от древността, е лозарството. 6 820 дка се намират в най-експлоатираните в това отношение земи на селата Невестино, Искра, Соколово, Зимен, Венец, Екзарх Антимово, Аспарухово, Житосвят.[12]
През 2016 г. местни лозари, винопроизводители, енолози, земеделци и агрономи – представители на големи стопански организации от района – възраждат идеята за Лозаро-винарски кооператив „Карнобат“, създаден през миналия век. Целта е да се кооперира обработката на лозята на територията на общината и да се търсят общи пазари за продукцията. Всички частни стопански организации се обединяват в кооператив с цел да защитят интересите си и тези на по-дребните земеделци, гарантирайки достойна цена за реколтата посредством един затворен цикъл на производството – от засаждането и отглеждането на лозята, през преработката на гроздето, до пласмента на готовата продукция (вина и ракии) на добри цени както на местен, така и на международен пазар. Лозаро-винарски кооператив „Карнобат“ обезпечава по-малките стопански организации със земеделска техника и ги съветва как да обработват екологично масивите и да оптимизират реколтата като извлекат най-доброто от природните дадености на региона. Кооперативът им помага в кампаниите за гроздобер с техника и човешки ресурс за ръчно бране на селектирани сортове. Масивите на Кооператива се охраняват целогодишно от набезите на крадци и нелегални изкупвачи.
Друга от целите на Лозаро-винарски кооператив „Карнобат“ е развитието на винен туризъм на територията на общината, използвайки богатото историческо, архитектурно и археологическо наследство в района.
В резултат на всичко това се очаква във времето да се разкриват много нови работни места за енолози и специалисти по селско стопанство, което ще спомагне все повече млади хора да се завърнат по родните си места.[13]
В Карнобатския край винопроизводството има многовековна традиция. Доказателство за това са разкопките на многобройните тракийски могили в района на Карнобат, при които са открити червенофигурни керамики с изображения на бог Дионис, както и различни съдове за вино. Сведения за винопроизводството по тези земи откриваме и в историческите хроники от V-IV век пр.н.е., свидетелстващи за оживена търговия между местните винопроизводители и елинските черноморски колонии.
По-късно, по време на Първото българско царство, величествената средновековна крепост „Маркели“ освен защитната си функция играела и ролята на винохранилище.
За добре поддържаните лозя и хубавото вино в района на Карнобат се споменава и в бележките на десетки чужди пътешественици – немци, французи, англичани, поляци, унгарци, посещавали тези земи в периода XV – XIX век. Според свидетелствата с много грижа и умение местните хора подготвяли нови терени за лозя, ограждали земите и култивирали сортове, познати и днес.
Уникалното съчетание на релеф, климатични и почвени особености е предпоставка за превъзходното качество на гроздето от Карнобатския край. В Карнобатската котловина се отглеждат както традиционни за страната, така и интернационални винени сортове. Разнообразието от сортове и тероарните особености на района благоприятстват създаването на висококачествени вина.
Средновековният град Маркели, известен по изворови данни между VIII – XI век, се намира на 7,6 km западно от Карнобат. През втората половина на VIII до началото на IX в. заема възлово място в българо-византийските политически и военни взаимоотношения. На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VI. До втората половина на VIII век Маркели е значим епископски център. След успешните за България войни при хан Крум византийският град Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Изградени са импозантни землени съоръжения (валове и ровове), които днес са най-добре запазените и най-грандиозните на Балканския полуостров.
Църквата „Свети Йоан Богослов“ е издигната върху мястото на изгорената от турците на 1 януари 1878 г. по-стара църква в българския център на възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. от тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.
Православие, ислям и протестантство.
В Карнобат ефирно се приемат следните радиостанции: Шумен (87.6), Хоризонт (87.8), Хоризонт (88.0), Варна (88.5), Bulgaria ON AIR (89.0), Христо Ботев (89.5), Power FM (91.1), Фолк Радио (91.6), Хоризонт (92.8), The Voice (93.3), Шумен (94.0), FM+ (94.2), Радио 1 (94.7), Хоризонт (95.0), Христо Ботев (95.3), Bulgaria ON AIR (96.2), Стара Загора (97.2), Радио 1 рок (98.0), Христо Ботев (98.7), Energy (99.9), Христо Ботев (100.3), N-JOY (100.5), Дарик Радио (101.2), Радио Фокус (101.7), Хоризонт (102.0), Хоризонт (102.5), Христо Ботев (103.2), Хоризонт (103.7), Дарик Радио (104.5), Z-Rock (105.1), Радио Фреш (105.7), Радио 1 рок (105.9).
В Карнобат ефирно се излъчват следните телевизионни програми и канали:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
