Костенец
град в община Костенец, обл. София From Wikipedia, the free encyclopedia
Ко̀стенец е град в Югозападна България, Софийска област, административен център на община Костенец. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 5923 души по настоящ адрес и 6422 души по постоянен адрес.[3]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.
| Костенец | |
 Църквата „Свети Георги“ в Костенец | |
  Костенец  Костенец  Костенец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 5877 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Землище | 302,101[2] km² |
| Надм. височина | 494 m |
| Пощ. код | 2030 |
| Тел. код | 07142 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 38902 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Костенец Йордан Ангелов (ГЕРБ; 2019) |
| Адрес на общината | |
| ул. „Иван Вазов“ 2 | |
| Костенец в Общомедия | |
География
Намира се на около 61 km югоизточно от София. В близост до Костенец са разположени курортът Боровец (на 28 km), градовете Долна баня (на 8 km) и Ихтиман (на 17 km). Отстои на 6 км от автомагистрала „Тракия“.
Разположен е в подножието на Рила, в източната част на Костенецко-Долнобанската котловина. Климатът е умерено-континентален със средна годишна температура на въздуха –4,2 °С през януари и 16,1 °С през юли.
Земеделие
Град Костенец и района около него се славят като най-големите производители на малини и ягоди в България през социализма.
История
Районът е бил заселен още през бронзовата и желязната епоха. През I хилядолетие пр.н.е. го населява тракийското племе беси.
Заселването на днешния град Костенец започва през 1884 г. със строежа на железопътната линия Белово – Вакарел, която била прокарана на около 6 км североизточно от село Костенец. С построяването на гарата били построени кибритена и хартиена фабрика, които допринесли за бързото разширяването на селището. През 1964 г. се сливат 2 селища – гара Костенец и Момин проход, и се създава град Костенец. През 2006 година кв. Момин проход се отделя в самостоятелно селище като град Момин проход.[4]
Костенечка седловина на остров Смит, Южни Шетландски острови, е наименувана в чест на град Костенец[5].
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
Икономика
- „Костенец – ХХИ“ АД – завод за хартия и хартиени изделия
- „Актив Комерс“ – печатница
- „Булкост“ – фабрика за кибрит
- „Синхрон Инвест“ – цех за спиртни напитки
- „Шведски Кибрит Плам България“ – фабрика за производство на разпалки (за огън, камини, барбекюта), брикети за камини, еднократни барбекюта, торби за барбекю и др.
- „Рила пропъртис“ – агенция за недвижими имоти
- „АСД – 555“ ЕООД – металообработване
- „Адимекс 2000“ ООД – автосервизна дейност, металообработване и търговия с петролни продукти
- „Нинела“ ЕТ – Производство на дамски и мъжки обувки от естествена кожа
- „Нерон-2005 ООД“ – фабрика за PVC и AL дограма и магазин за строителни материали.
Култура
Функционира читалище „Прогрес“ с детски фолклорен танцов състав, детска вокална група, балет за модерни танци, дамско вокално трио, школи по пиано, акордеон, английски език и математика.
В града се издава месечният вестник „Костенец днес“ – издание на община Костенец.
Храмът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ е осветен през 1932 година и обновен през 2014 г.[8]
Редовни събития
Празникът на Костенец се празнува всяка година на 23 септември.
Личности
- Родени в Костенец
- Георги Русев (1928 – 2011), български актьор
- Георги Владимиров Стоицев (29.07.1935-22.11.2020), създател и директор на гимназията „Климент Охридски“ в града, извел я до Национален първенец сред училищата в България, общественик, почетен гражданин на Костенец
- Нестор Смолянски (1925 – 2013), български духовник
- Никола Стойчев (1891 – 1945), български военен деец, генерал-лейтенант
Външни препратки
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.