Георги Русев
български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Георги Илиев Русев е български театрален и кино актьор.
Биография
Роден е в гара Костенец баня, в семейството на свещеник, преселник от Македония. През 1952 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов.
Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив (1953 – 1962); продължава за няколко години в софийския Младежки театър (1962 – 1966), за да се установи в Пернишкия театър между (1966 – 1990), където става и директор (1977 – 1990).
Георги Русев е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“ през 1990 г., като през последните години приема роли и в Театър 199, в частния театър „Алтернатива“ и в Народния театър.
Член на САБ (1953) и СБФД (1977).
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.
Освен в театъра, Русев играе в киното, като дебютира през 1966 г. във филма „Началото на една ваканция“. Интереса му към киното запалват сценариите на Георги Мишев. Участва в много от емблематичните български филми от 1970-те и 1980-те години. Незабравими по своя колорит са ролите му (обикновено на отрицателни герои) от „Селянинът с колелото“, „Дами канят“, „Вчера“, „Матриархат“, „Преброяване на дивите зайци“ и „Опасен чар“, „Изпити по никое време“, „13-ата годеница на принца“.
Умира в София на 1 април 2011 след тежко боледуване, на 82 години.[1]
Remove ads
Памет
Театрални роли
- „Езоп“ (Гилерме Фигейредо) – Езоп
- „Без зестра“ (Николай Островски)
- „На дъното“ (Максим Горки)
- „Опит за летене“ (Йордан Радичков) (1979)
- „Рейс“ (Станислав Стратиев) (1984) – разумния
- „Кучета“ – бай Начо
- „Цялата истина за св. Георги“ (М. Милков) – Пашата
- „Суматоха“ (Йордан Радичков) – Араламби
- „Последната нощ на Сократ“ (Стефан Цанев) – пазача
- ТВ театър
- „Зет англичанин“ (1987) (Георги Белев) и (Паруш Парушев) – Станчо Генчев, бащата
- „Събитие на шосето Лондон-Калкута“ (1979) (Дончо Цончев)
- „Фор джентълмен или Смърт в розово“ (1978)
- „Тя и той“ (1972) (Михаил Рошчин)
Отличия и награди
- Заслужил артист (1978).
- Народен артист (1985).
- Орден „Кирил и Методий“ – II степен (1965).
- Орден удостоен и „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие (2008).
- Почетна „Златна значка“ на САБ (1971).
- Медал „За заслуги“ към БНА (1973).
- Почетната награда Аскеер „за цялостно творчество“ (2006).
- Награда „за мъжка роля“ за ролята на (Ветев) от филма „Не си отивай“ (1976).
- Награда „за мъжка роля“ за ролята на (директора) от филма „Вчера“ (1988).
- Наградени постановки
- „Опит за летене“
- „Рейс“ – разумния
- „Кучета“ – бай Начо
- „Цялата истина за св. Георги“ – Пашата
- „Суматоха“ – Араламби
- „Последната нощ на Сократ“ – пазача
Remove ads
Филмография
Remove ads
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads