Remove ads
„Вчера“ е български игрален филм (драма) от 1987 година на режисьора Иван Андонов. Сценарият на Владо Даверов се основава на неговия едноименен роман с автобиографични елементи.
| Вчера | |
| Режисьори | Иван Андонов |
|---|---|
| Продуценти | Българска кинематография |
| Сценаристи | Владо Даверов |
| В ролите | Христо Шопов Георги Стайков София Кузева Светла Тодорова Георги Русев |
| Музика | Кирил Маричков |
| Оператор | Красимир Костов |
| Монтаж | Албена Катеринска |
| Костюми | Мария Миронска |
| Филмово студио | Студия за игрални филми „Бояна“ Творчески колектив „ХЕМУС“ |
| Разпространител | Българска национална филмотека |
| Жанр | драма |
| Премиера | 25 януари 1988 г. |
| Времетраене | 84 минути |
| Страна | Народна република България |
| Език | Български Английски |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
Филмът разказва за учениците от елитна гимназия-пансион в края на 60-те години на XX век. Най-известната сцена от филма става полагането на кръвната клетва. Тя популяризира песента „Клетва“, която малко след прожекцията на филма започва да се изпълнява от абитуриентите. Песента, както и останалата музика във филма е композирана от Кирил Маричков, а текстът е на Даверов.
Премиерата на „Вчера“ се състои на 25 януари 1988 година. Държавната комисия го поставя във втора категория и определя като кичозен, но филмът предизвиква положителни отзиви от критиците и зрителите. Получава „Наградата на публиката“ във Варна, „Наградата за сценарий“ на СБФД (1988), „Голямата награда“ в Санремо и „Награда за най-добра режисура“ на МКФ за детско-юношески филми в Москва (1989). В резултат на това „Вчера“ цензурата го премества в първа, а след това – и в международна категория.
През 2009 година издателство „Сиела" публикува продължение на романа – „Prime Time". През 2015 година „Вчера“ е определен за четвъртия най-велик български филм на столетието след гласуването на зрители в класацията „Лачените обувки на българското кино“ на БНТ. По същото време е заснет „филм за филма“.
Remove ads
Краят на 60-те години на XX век. Дана (София Кузева), дъщеря на дипломат в Лондон, се завръща в България и е настанена в пансион на езикова гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери. Иван (Христо Шопов) е син на човек на върхушката и дори по-сериозните провинения са му простени, докато Ростислав (Георги Стайков) е приет в училището само заради способностите си и при най-малката грешка може да бъде преместен. Съученичката им Марина (Светла Тодорова) е момиче, което обича интриги и въвличането на други в тях.[1] Учениците се увличат с музиката на „Бийтълс“.[2] Господин Найденов (Стоян Алексиев) кани Иван да изпълни ролята на Холдън Колфийлд в театрална постановка на романа „Спасителят в ръжта“.
Младите хора се вълнуват от вечните теми за справедливостта, любовта и приятелството – хуманни идеи, които поставят под съмнение тоталитарната идеология. В същото време в училището се разследва бременността на ученичка Верка и преподавателите са изнервени.[1][3] Към края на филма бащата на Дана я отвежда от училище, а Ростислав потъва в течението. Учениците полагат кръвната клетва за вярност, когато порязват вените си.[4]
Remove ads
Актьорски състав
- Полето „Роля“ е празно в случаите, когато името на персонажа не се споменава във филма.
| Роля | Изпълнител |
|---|---|
| Иван (по книгата „Prime Time" – Иван Иванов[5][6][7]) | Христо Шопов |
| Ростислав | Георги Стайков |
| Дана | София Кузева |
| Марина | Светла Тодорова |
| Директорът Цончев | Георги Русев |
| Баръмов | Никола Рударов |
| Найденов | Стоян Алексиев |
| Инспекторът | Красимир Ранков |
| учителката Бицевска | Мария Стефанова |
| Учителят по физкултура Парасков | Павел Поппандов |
| Костов | Чочо Попйорданов |
| Учителката по английски | Кристин Бартлет (като Крис Бартлет) |
| Бащата на Верка | Коста Цонев |
| Бащата на Иван (не се появява във филма, но се споменава в титри) | Борис Луканов |
| Ге́рмана | Димитър Горанов |
| Надежда Теменугова, чистачката | Надя Тодорова |
| Илия Секулов | |
| Възпитател | Симеон Алексиев |
| Царева Беева | |
| Теодора Бойнова | |
| Пеньо Байрамов | |
| Мартин Атанасов | |
| Антоний Атанасов | |
| Любомир Атанасов | |
| Николай Господинов | |
| Александра Петрова | |
| Ирина Марангозова | |
| Силвия Спасова | |
| Велислава Петрова | |
| Кирил Киранов |
Творчески и технически екип
| Сценарий | Владо Даверов |
| Редактор | Татяна Георгиева |
| Режисьор | Иван Андонов |
| Оператор | Красимир Костов |
| Художник | Георги Гуцев |
| Музика | Кирил Маричков |
| Звукорежисьор | Михаил Каридов |
| Монтаж | Албена Катеринска |
| Костюми | Мария Миронска |
| Директор | Иван Петков |
| Втори режисьор | Лили Станишева |
| Втори оператор | Пламен Гелинов |
| Грим | Юлия Сисакова Маргарита Търкаланова |
| Асистент-режисьори | Роза Милева Пеньо Байрамов Нина Цонкова |
| Асистент-оператори | Димитър Дончев Георги Петров Георги Тренев Румен Златинов |
| Административна група | Ангел Митев Ани Кабова Кирил Киранов Евгения Манолова |
| Фотограф | Ивет Георгиева |
| Реквизит | Любомир Попов Ангел Ангелов |
| Гардероб | [[Анелия Дишева |
| Тонтехник | Крум Крумов |
| Осветление | Костадин Костадинов |
| Цветен четец | Евгения Якимова |
| Втори художник | Юлияна Станева |
| Декори | Светослав Михайлов |
| Асистент-монтажисти | Зоя Кирчева Жанет Ковачева |
| Фарт | Емил Нешев |
| Разпространение | Българска кинематография Българска национална филмотека Студия за игрални филми „БОЯНА“ Творчески колектив „ХЕМУС“ |
Remove ads
Сценарий
Сценарият се основава на романа с автобиографични елементи на българския писател и сценарист Владо Даверов „Вчера“. Преди това, през 1986 година, той написва новелата „Седмица в живота ти“, която е публикувана в списанието „Пламък“.[8][9] При публикуването ѝ ръководството на езиковата гимназия протестира и заплашва автора, че е навредил на репутацията ѝ.[10]
В романа си Даверов описва училищния живот в първата немска гимназия „Ернст Телман“ (ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“) в град Ловеч. По неговите думи той иска да се отърси от „един красив, но тягостен спомен“: Владо е изключен от гимназията заради това, че нацепва чина и запалва печката, за да стопли гаджето си. Този епизод е пресъздаден в лентата като на мястото на Даверов е Иван. Всички случки от филма са базирани на действителни събития. В образа на Ростислав Даверов обединява черти от характерите и образите на Бриго Аспарухов – бивш шеф на българското разузнаване, и на бъдещия банкер Атанас Тилев.[8][9] Аспарухов завършва немската гимназия в Ловеч и признава, че е прототип и на Иван. Бриго казва, че е автор на текста на истинската клетва, случила се в гимназията.[4] Когато някой нарушава клетвата, учениците прогарят подписа му върху листа със свещ.[11] За прототип на Дана се смята съпругата на Аспарухов,[12] а на ученика Костов – журналистът Борислав Костов.[10]
Образът на директора Цончев (Георги Русев) е съставен от двама действителни директори в немската гимназия: Иван Инджов и Илия Цочев.[12][11][13] В образа на учителя по математика Баръмов се превъплъщава Любен Петракиев, който преподава предмета в гимназията. Получава прякоря на персонаж от разказите на Георги Димитров – Любчо Баръмов. Известната реплика от филма „Кон боб яде ли?“ обаче е измислена от учителя по машинознание и стругарство Досю Досев. Петракиев, за разликата от Баръмов, не спира „танцовите забави“, каквито правят по празници в театралния и физкултурния салони в Ловеч.[10]
Първоначално му се обажда режисьорът Васил Живков с покана за екранизация на новелата, която Даверов приема. Сценарият е одобрен от художествения съвет на творческия колектив „Хемус“ в Студията за игрални филми. Следва скандал между Живков и Даверов след което шефът на колектива казва на Иван Андонов, че той може да стане режисьор на филма. Андонов се съгласява, като поставя условие в него да бъдат включени и някои от неговите спомени, и по-специално преживяванията с любимия му албум „The Beatles“, с когото като младеж успява да се сдобие само 3 дни след излизането му. Андонов разказва на Даверов и истинската история на актьора Георги Стаматов, който е и преподавател в театралното училище: раздава се на студентите, но няколко души пишат доноси срещу него и той за дълго време не е приеман никъде. В него се превъплъщава Найденов (Стоян Алексиев).[8][9]
В продължение на три месеца всеки ден писателят идва с пишещата си машинка в ателието на Андонов. Когато завършват сценария, те се разплакват – усещат, че „са напипали златната жила“.[8][9]
Актьорският състав
При подбора на актьорите Андонов избира някои от любимците си: Георги Русев като директор Цончев, Надя Тодорова като чистачка в гимназията и др. Стар приятел на Андонов – режисьорът Никола Рударов, изиграва ролята на учителя по математика Баръмов. Андонов признава, че е впечатлен от епизодичната му роля на оператора във филма „Един снимачен ден“ (Борислав Шаралиев, 1968). Подкрепата и одобрението на режисьора и на снимачния екип помагат на Рударов да изгради по-автентично образа на персонажа си. Ролята на учителката по английски изпълнява шотландката Кристин Бартлет, която преподава езика в софийската английска гимназия.[8][14]
За ролите на учениците Иван Андонов провежда пробни снимки, на които идват много студенти от Висшия институт за театрално изкуство и младежи от софийските училища. След пробите главно заради лошия си говор Петър „Чочо“ Попйорданов е пратен в масовката като ученик от класа на главните герои. По сценария ролята на ученика Костов е малка, но с импровизациите Чочо дообогатява образа и става равен на Иван и Ростислав. Георги Стайков, по това време дал сериозна заявка за новата звезда на българското кино, е първият млад актьор, за когото Андонов няма колебание. Той го е снимал в малка роля в предишния си филм „Мечтатели“ (1987). Андонов обмисля да му повери ролята на главния герой Иван, но накрая тя е дадена на Христо Шопов. По сценарий главният герой трябва да е загадъчен, което е пълна противоположност на темперамента на Стайков, поради което Андонов му дава ролята на Ростислав. След години Шопов се признава, че срещата му с Андонов е най-важна в актьорската му кариера.[15] В ролята на Дана Андонов си представя студентката във ВИТИЗ Евелина Борисова. Независимо от това Владо Даверов настоява за София Кузева и режисьорът не се съпротивлява. Андонов предлага Светла Тодорова да изпълнява ролята на Марина, която той описва като „приличаща на италианка, загадъчна, подкупваща, още не съвсем станала жена, а пък носеща в себе си нещо от женската стихия“. Сценаристът се съгласява.[8][16]
Ролята на бащата на Иван е дадена на звездата на Народния театър Борис Луканов. Сцената, в която той обяснява на сина си защо е свален от поста главен редактор в списанието, е заснета, но е изрязана при монтажа, тъй като не отговаря на творческото виждане на Андонов. Това е единствената сцена, заснета извън територията на училището в малка кръчма в Пловдив.[8][17]
Снимките
![Thumb](#/media/Файл:ВЕЦ-Ловеч_-"Юзината"_-_panoramio.jpg)
По-голямата част от снимките на „Вчера“ са осъществени през 1987 година в сградата на тогавашното училище за сценични кадри в Пловдив (днес Пловдивска духовна семинария).[1][17] Даверов гостува на семинарията още когато е английската гимназия. Спалното помещение на учениците е в София, а удавянето е заснето на същото място край Ловеч,[8] където наистина на 18 юни 1965 година се дави 17-годишният ученик в немската гимназия Иван Петров Стоянов от Русе.[18] Андонов изисква да заварят здраво решетката към юзината. Героят на Стайков е повлечен от течението към решетката и изчезва за дълго време. Сред екипа настава паника, скачат и другите водолази. Решетката не е била заварена добре и водолазът е бил повлечен от водата. Младият актьор се спасява само благодарение на добрата си физическа форма.[4][8][19] Клетвата учениците дават в самата немска ловешката гимназия,[3] но не прерязват вените си, а избърсват боята от ножа.[20]
Андонов кара актьорите да играят максимално живо и настоява да не правят репетициите вкъщи. Актьорите ходят по график в ателието му, където той работи с всички индивидуално, след което ги събира заедно за някои сцени.[21]
Според идеята на Андонов и оператора Красимир Костов филмът трябва да е издържан в сиво-черна гама, в която да изпъкват човешките лица. Веднъж от лабораторията идва проявена лента и режисьорът решава да си стегне куфарите за София. Красимир завежда Иван в пловдивски ресторант и го нахранва с палачинки. Самият Костов звъни по телефона в лабораторията: оттам обясняват, че е станала грешка и няма да се повтори.[8][22]
Музика
Композитор и изпълнител на оригиналната музика на филма е Кирил Маричков от група „Щурците“, който е и брат на Люба – съпругата на режисьора. В началото и края на лентата звучат две песни на „Щурците“, по предложение на Андонов, в изпълнение на актьорите: „Утрото“ и „Клетва“.[23] Даверов написва текста на клетвата за броени минути през нощта, докато слуша български народни песни по радиото. Клетвата отсъства в оригиналния роман – добавена е по инициатива на Андонов. В началото той се обръща към опитни автори на текстове като Михаил Белчев и Миряна Башева, но предложените от тях рими не изразяват идеята на автора.[20]
Накрая Андонов се свързва с Маричков. Той написва мелодията в хола си. Когато Андонов чува песента в негово изпълнение, той се просълзява и казва, че със сигурност песента ще е вечна. „Клетва“ е любимата песен на Кирил Маричков. Във филма песента се изпява от Димитър Горанов (Ге́рмана) и Красимир Ранков (Инспекторът).[20] Самият музикант им дава единствено запис на касета, където музиката е изсвирена на пиано.[24] След девет години Маричков сам изпълнява „Клетва“, записвайки соловия си албум „Зодия Щурец“,[20] а през 2019 година в албума „75“, и „Утрото“.
Освен песни на „Щурците“ във „Вчера“ звучат и парчета на „Бийтълс“ („Happiness Is a Warm Gun“, „Blackbird“, „The Night Before“, „Yesterday“ и „Julia“; „She Loves You“ се изпълнява от актьорите). В един от епизодите на филма звучи валсът „На хълмовете на Манджурия“.
Remove ads
Държавната комисия с председател Николай Хайтов дава на „Вчера“ втора категория, определяйки филма като кичозен. Първият човек, който предусеща зрителския успех на филма, е режисьорът Зако Хеския. Иван Андонов и операторът Красимир Костов гледат част от монтирания филм, когато в залата влиза неканен Хеския. Зако казва на колегата си Андонов, че „този филм ще има страшен успех сред младежите“.[8][25]
Премиерата на лентата е на 25 януари 1988 година и критичните рецензии са основно позитивните. Музиката на Маричков е определена като „скучна, но за сметка на това продължителна“. Един критик дори не харесва това, че водата в канала по време на сцената с удавянето е прекалено спокойна. След прожекцията Владо Даверов казва на Андонов: „Мани ги тия дърти тенджери, не ги слушай! Филмът е станал…“.[8][25]
В същото време по кината младежи купуват билети, за да гледат филма по два или три пъти, а абитуриентите се изпращат с песента „Клетва“, въпреки пренебрежението на журито.[8][25] Репликите от филма също стават култови.[1][26][27] През 2015 година „Вчера“ е определен за четвъртия най-велик български филм на столетието след гласуването на зрители в класацията „Лачените обувки на българското кино“ на БНТ, с която се отбелязва стогодишнината на българско кино. Пред "Вчера" са поставени единствено „Време разделно“ (Людмил Стайков, 1987), „Козият рог“ (Методи Андонов, 1972) и „Оркестър без име“ (Людмил Кирков, 1982).[28] По същото време е заснет „филм за филма“ на Светослав Драганов с възпоменанията на Владо Даверов, Христо Шопов, Кирил и Люба Маричкови, а също така и самия Андонов.[15]
Remove ads
„Вчера“ получава „Наградата на публиката“ във Варна, „Наградата за сценарий“ на СБФД (1988), „Голямата награда“ в Санремо и „Награда за най-добра режисура“ на МКФ за детско-юношески филми в Москва (1989).[2][29][30] На варненския кинофестивал през есента на 1988 година „Вчера“ е подминат от кинаджии и критици, но накрая получава наградата на публиката. Тогава към режисьора се приближава кинокритичката Л. К. и подмята: „Кога пък успяха да изчислят гласовете, та да ти дадат тази награда?! Приеми я като утешителна премия за лошия ти филм…“. Заради всичко това „Вчера“ преминава в първа категория, после получава и международна.[8][31]
Remove ads
През 2009 година издателство „Сиела" публикува продължение на романа „Вчера" – „Prime Time". Иван Иванов е разказвачът. Също като Даверов той е писател и работи в БНТ като съветник на генералния директор. Романът преразказва битието от живота на Даверов като телевизионен работник в продължение на около осем години. С Иван започва да работи млад професионалист от Америка на име Даниел. Той рано посяга към наркотиците, изключват го от художествената академия и след като печели конкурс за графити, заминава за Америка, където работи в хотел. Среща една жена, българка, чийто баща е дипломат в Щатите. Двамата се връщат и започват работа в телевизията. Останалите персонажи от първия роман са се пръснали по света: Верка Тодорова емигрира, Германов (Ге́рмана) става полковник и после се гръмва, а ученикът Костов е провинциален журналист. Основната тема на „Prime Time” е корупцията в националната телевизия и съвременна българска култура. За илюстриране Даверов използва различни популярни образи: Хари Братинов (Хачо Бояджиев), Даниел Минев, Мими Панова (Лили Попова), Меци Дългия (Слави Трифонов) и самият Иван Иванов.[5][6][7]
Remove ads
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads