Чочо Попйорданов

Петър Иванов Попйорданов (11 юни 1964 – 5 май 2013),^[1] известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор.

Чочо Попйорданов
български актьор
Роден	11 юни 1964 г. София, Народна република България
Починал	5 май 2013 г. (48 г.) Болница „Пирогов“, София, Република България
Актьорска кариера
Активност	от 1987 г.
Семейство
Съпруга	Хилда Казасян (1993 – 2000) Йоана Буковска (2001 – 2004)
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Роден е в София на 11 юни 1964 година. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Студията за игрални филми „Бояна“ и генерален директор на Българската национална телевизия през 1998 година, и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013).^[2] Родът му произхожда от Велес, и към него принадлежат войводата Миле водачът на солунските атентатори Орце Попйорданов.^[2]

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия една година.

Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Чочо Попйорданов.

Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“.

През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.

Смърт

Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“.^[3] Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.

През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов.

Литература

• Попйорданов, Иван. Кадър по кадър. София, изд. „Д-р Иван Богоров“, 2008, 236 с. ISBN 978-954-316-061-7

Награди и отличия

• Наградата „за млад актьор“ на САБ (1992).
• Награда за мъжка роля за филмите Граница, Онова нещо, Кладенецът, Козият рог, Вампири, таласъми... и Сезонът на канарчетата (Варна, 1994).
• Награда „Златен Баяр“ „за най-добра мъжка роля“ във филма „Граница“ (Белгия).
• Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за „Чест и достойнство“, 2016.

Театрални роли

• „Питър Пан“
• „В полите на Витоша“
• „Сън в лятна нощ“
• „Хеда Габлер“
• „Чайка“
• „Хъшове“
• „Бурята“
• „Човекът, който прави дъжд“
• „Кимоно“
• „Декамерон“
• „Призраци в Неапол“
• „Пет жени в еднакви рокли“

Телевизионен театър

• „Вишнева градина“ (2010) (Антон Павлович Чехов)
• „Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) – мюзикъл
• „Еленово царство“ (1996) (по Георги Райчев, реж. Вили Цанков)
• „Спирката“ (Михаил Величков) – Петър, синът

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2012	Под прикритие	11		Момчил Нешев
2011	Островът – („The Island“)		България / Швеция / Полша
2010	Цахес
2009	Хъшове	4		Македонски
2009	Глисти – („Tapeworms“)		САЩ / България	Иван
2007	А днес накъде?
2006	Врабците през октомври	8 (тв версия)		Паскал
2005	Последният господар на Балканите – („Le Dernier seigneur des Balkans“) Последният бей на Балканите – (2 заглавие)	6	Франция / Гърция / Полша / Испания / Белгия / България	Енвер Ходжа
2005	Патриархат	7		Американеца, собственик на изоставената селска къща (в 1 серия: VII)
2004	Без семейна прилика	2 ч.		Жоро Салама
2001	Ярост			черния
2000	Разбойници-коледари	6
2000	Краят на ХХ век
2000	Хайка за вълци	6		Жендо Хайдутина
1999	Дунав мост	7		Джими
1999	Сомбреро блус			музикантът Тодор
1998	След края на света		България / Германия / Гърция	адвокатът Николай Караламбов
1998	Испанска муха			сержант Милев
1996	Приятелите на Емилия			Христо
1996	„Августовски Орфей“ – („Me ton Orfea ton Avgousto“)		Кипър / България / Гърция
1995	Когато гръм удари (тв)			поручик Друмев
1994	Козият рог			ахрянинът Халил
1994	Граница		България/Франция	Попов (Попа)
1993	Нещо във въздуха			клиент
1993	Сезонът на канарчетата			Иван, бащата на Малин
1992	Вампири, таласъми...			Горчо
1991	Кладенецът			синът
1991	Мълчанието
1991	Онова нещо			Шейно
1990	Любовното лято на един льохман			„свежия“
1990	Тишина			Павката, поетът параплегик
?	Спомени за големи чувства			бащата
?	На морския бряг		България / Чехословакия	Димитър Цветков
1989	Бързо, акуратно, окончателно (тв)			човека с дините
1989	Без драскотина			Пантелей „Пантата“ Кушев
1989	Аз, Графинята			Бойко
1989	Адио, Рио			Чочо, стажантът-следовател
1989	Екзитус			Лаки
1988	А сега накъде			Димо
1988	Вчера			ученикът Костов
1987	Цветове на изгрева (тв сериал)	3		арогантния Емо, съученик на Гибона

Родословие

Георги Попйорданов

Султана Владикоецова

Петър Попйорданов

Иван Копринков

Мария Попйорданова

Павлина Попйорданова

Иван Шатев

Миле Попйорданов (1879 – 1902)

Йордан Попйорданов (1881 – 1903)

Олга Попйорданова

Елена Попйорданова

Иван Попйорданов

Илия Попйорданов

Гичо Попйорданов

Георги Копринков

Благой Попйорданов (1913 - 1995)

Петър Попйорданов

Савка Чанкова (1921 — 2013)

Георги Чанков (1909 - 2004)

Иван Попйорданов (р. 1938)

Чочо Попйорданов (1964 - 2013)