Лясковец
град в община Лясковец, обл. Велико Търново From Wikipedia, the free encyclopedia
град в община Лясковец, обл. Велико Търново From Wikipedia, the free encyclopedia
Ля̀сковец (изписване до 1945 година: Лѣсковецъ) е общински град в Северна България, Великотърновска област, в близост до град Горна Оряховица.По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 7638 души по настоящ адрес и 8258 души по постоянен адрес.[2]
Тази статия е за града. За селото в Хасковска област вижте Лясковец (село). | Лясковец | |
  | |
 Централният площад на Лясковец | |
  Лясковец  Лясковец  Лясковец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 7586 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 198 m |
| Пощ. код | 5140 |
| Тел. код | 0619 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 44793 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Лясковец Васил Христов (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023) |
| Адрес на общината | |
| пл. „Възраждане“ No. 1 | |
| Уебсайт | lyaskovets.net |
| Лясковец в Общомедия | |
Връх Лясковец на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван в чест на града.
Град Лясковец се намира на 43º 6' с. ш. и 25º 43' и. д. Разположен е в началото на Предбалкана, източно от Арбанашкото бърдо, в подножието на скалата, върху която се намира манастирът „Св. св. Петър и Павел“, на 10 км североизточно от град Велико Търново, на 2 км югоизточно от град Горна Оряховица и на 5 км южно от река Янтра. Градът е върху наклонена равнина на надморска височина от 170 до 260 м. Открит е на изток и на север към долината на река Янтра и Дунавската равнина. Релефът на територията е хълмисто-равнинен и обхваща части от Дунавската хълмиста равнина и Средния Предбалкан.
Град Лясковец принадлежи към Великотърновска област и е център на община, която граничи с община Горна Оряховица, община Стражица, община Златарица и община Велико Търново. Общата ѝ площ възлиза на 117 542 дка. В границите ѝ влизат 6 населени места – град Лясковец с площ 213 ха и петте съставни села с площи както следва: с. Джулюница – 186,3 ха, с. Козаревец – 153,7 ха, с. Добри дял – 186,3 ха, с. Драгижево – 91,1 ха и с. Мерданя – 89,8 ха.
Климатът е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято и студена зима. Сравнително ниската средногодишна температура (11,5 ºС) и високата годишна амплитуда (25,2 ºС) са белези на континенталния климат в района. Годишното количество на валежите е под средното за страната.
През територията на общината протича река Янтра, която извира от Стара планина и се влива в Дунав. Подземните води на територията на общината са карстови и порови.
Разпространени са главно следните почвени типове: черноземи, тъмносиви и сиви горски почви, които заедно с климатичните особености и разнообразния релеф са предпоставка за високо естествено плодородие. Почвите са подходящи за отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед, лозарство и зеленчукопроизводство. В сравнение със земеделските земи горските масиви са със сравнително малка площ и включват предимно широколистна растителност.
Географското положение на общината благоприятства развитието на транспортно-комуникационната система, обслужваща националната транспортна мрежа. Мрежата на автомобилния транспорт включва републикански и общински пътища с обща дължина 44,65 км.
Името на града произлиза от дървото леска или лешник (Corylus avellana), което е било характерно за района в миналото, но сега се срещат само отделни единици. Първоначалното звучене на името е Лясковица и по-късно преминава в Лясковец.
Процесите по формиране на селище в района започват от каменно-медната епоха – IV хил. пр.н.е. По-бързо развитие селището получава в началните десетилетия на Второто българско царство благодарение на изграждането на Лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Тук е открито и първото богословско училище в България. Днешното положение на града се очертава около XVII век. Съществуват различни версии за това или по-ранно възникване, но липсата на исторически източници не дава възможност за потвърждаване на повечето от тях.
Лясковец се оформя като селище, състоящо се от пет махали, носещи имената на съответните църкви: Св. Атанас, Св. Васил, Св. Георги, Св. Димитър и Св. Никола. Най-старото селище се е намирало в местността Светицата (по името на малка църква – Св. Троица). Махалите се образуват по различно време, главно от различни преселници, като се долепят една до друга.
Пример за това са албанските преселници, дошли на коне, изморени от дългия път и по-късно наречени „кондьовците“. Това название дава и вече остарялото име на Кондьовската махала. На изток от Лясковец (местността Брода) се намирало село Чертовец, което поради честите набези на турци, кърджалии и др. се изселва около 90-те години на XVIII век. Жителите му се заселват в източния край на Лясковец (махалата с църквата „Св. Георги“), който се нарича от местните Чертовец. Макар и присъединен по този начин, Чертовец остава отделна община по време на турското управление.
Една от най-интересните легенди, свързани с положението на Лясковец по време на османската власт, която намира известно потвърждение от исторически документи, е дадена от Цани Гинчев, който пише: „Лясковец, преди да дойдат тук турците от Анадола, било село на някоя си царска дъщеря и тази царска дъщеря после я дал баща ѝ на султан Мурат за жена и тя още приживе го направила вакъф, т.е. да не могат наследниците да го делят, нито да го дават другиму, а да остава на всичкия род, и да му взема дохода онзи, комуто се пада по ред, и от тогава станало вакъф“.
Интересни данни за правното положение на Лясковец, както и на другите три околни села – Горна Оряховица, Долна Оряховица и Арбанаси, се намират във фермана, издаден през 1538 г. от султан Селим II: „Живущите в тези села рая се управляват автономно като свободни граждани. Те ще се считат за опростени и за освободени от всякакви правителствени и обществени налози и данъци... На всеки външен човек, с какъвто чин и положение да е и към каквато и категория да се числи, се забранява да влиза насила в пределите на тези свободни и независими села... Раята да не се третира като проста безправна рая, нито да се напада, изтезава и измъчва...“. Въпреки че повечето от тези права остават предимно на хартия, все пак дават известно спокойствие на населението, което преживява владичеството сравнително по-леко. Казаното в този ферман се преповтаря и в няколко по-късни като този на султан Махмуд II от 16 юли 1810 г. Въпреки това положение от Лясковския манастир потеглят три въстания срещу османската власт.
В Лясковец са пребивавали Георги Раковски и Васил Левски. Една от многото използвани от тях и от други революционери къщи е тази на Марин Станчев, която се намирала в Чертовската махала.
Освобождението на Лясковец станало сравнително „тихо“ поради липсата на турска войска в града. Заптиетата избягали от Лясковец, когато била донесена вестта, че руските войски са в Търново. За 25 юни 1877 г. Иван Церов пише: „Отидох с някои младежи в Лясковец и от долния му край видях, как турците в бягство си хвърлят по пътя пушки, патрони, припаси, които някои по-смели лясковчани прибираха и занасяха в къщите си“.
Лясковец е обявен за град през 1880 г. с „предписание“ на Търновския окръжен началник, No. 1034 от 15 март. По това време кмет е Вълчо В. Бързаков и с него и други видни граждани е свързана историята по обявяването на Лясковец за град. Според нея учителят Ганчо Лавдов бил натоварен да се погрижи за това. Той изтрил буквите „ело“ от думата „село“ на общинския печат, а буквата „с“ преработил на „г“. Това според историята било забелязано от управата в Търново, която потърсила сметка на кмета, но все пак станало причина за преименуването на Лясковец в град.
Първите данни за населението на Лясковец са във фермана от 1810 г. Според посоченото в него през 1751 г. Лясковец и подчинените му махали са наброявали 252 християнски домакинства (за Г.Оряховица са посочени 164). Според статистическо изследване на руския ген. щаб, направено преди обявяването на Руско-турската война, в Лясковец и Чертовец е имало общо 1140 къщи с 6042 жители. Данните от същата статистика за Търново са 1541 български къщи с 3661 души и 1247 турски с 2022 души, а за Г.Оряховица 791 български къщи с 1732 души и 110 турски с 274 души.
Населението на Лясковец започва да намалява след 1905 г. главно поради изселване. Изселващите се са предимно чиновници, градинари, търговци и учащи се. Като основни причини за изселването на жители от Лясковец се представят пренаселеността му в навечерието на Освобождението и характерния поминък на населението. Поради липсата на достатъчно обработваема земя много хора са били принудени да търсят препитание за себе си и семействата си по градини в чужбина..
През 1906 г. е създадено първото градинарско дружество в Лясковец – „Пчела“, а през 1910 г. и второ – „Съгласие“. Именно с градинарския занаят лясковчани са най-прочути по онова време. Лясковец е известен винарски център, отглеждат се различни плодове и зеленчуци, някои днешни сортове, от които носят името му (напр. Лясковска бамя). Някои градинари са се установявали в по-големи градове или в чужбина, а замогналите се от тях са имали възможност да осигурят на децата си образование също извън Лясковец или страната, за което е липсвало приложение в родния град. Това довежда до намаляването на населението на града. Други обаче са пътували и са се завръщали периодично, носейки новостите от Европа и големи печалби от бахчите. Така че градинарското движение е дало и своите блага на града. Останалото в Лясковец население се препитава изключително със земеделие поради липса на друго занятие. Този поминък и развитието на града въобще получават и известен тласък от построената през 1929 г. жп линия Г.Оряховица – Лясковец.
В памет на загиналите лясковчани във войните 1912 – 1918 г. е построен паметник на площада в центъра на града пред тогавашното читалище. Идеята за него е дадена през 1915 г., но активното събиране на средства започва през 1925 г. Проектът поглъща 250000 лева. Паметникът е осветен на 6 ноември 1938 г. От едната му страна е разположена бронзова фигура на войник, а от другата са изписани имената на 219 загинали лясковчани.
Едно от най-катастрофалните събития в историята на Лясковец е земетресението от 1913 г. Повечето тухлени постройки в града са съборени. Здрави или с пропуквания и размествания остават само старите паянтови къщи. Съборени са всичките пет църкви и други обществени сгради. Трусовете затихват няколко седмици. Загиналите са 7, а ранените над 30 души.
След разрушенията от земетресението започва изграждане на нови сгради, съобразени със съвременните за тогава градоустройствени тенденции. Лясковец е електрифициран от 1928 г. Към 1944 г. в града са регистрирани 1784 домакинства.
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.[5]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 8225 | 100.00 |
| Българи | 7406 | 90.04 |
| Турци | 150 | 1.82 |
| Цигани | 106 | 1.28 |
| Други | 32 | 0.38 |
| Не се самоопределят | 31 | 0.37 |
| Неотговорили | 500 | 6.07 |
На територията на община Лясковец се намират няколко структуро-определящи промишлени предприятия (военните заводи „Аркус“ и „Армако“), в които са концентрирани значителни производствени мощности и които осигуряват заетост на по-голяма част от трудоспособното население на общината. Развити са отрасли на промишлеността като машиностроене, металообработване, хранително-вкусова и текстилна промишленост.
На територията на община Лясковец земеделската земя е 122 253 дка, в т.ч. ниви с площ 97 684 дка, разпределени в 16 726 земеделски имота. От тях 9512 имота са с обща площ 54 021 дка и размер от 3 до 10 дка. Уедряването на земята, активизирането на нейния пазар и нейното ефективно използване са в пряка връзка с цялостното развитие на селскостопанския отрасъл. Независимо от разпокъсаността на земята пазарно-ориентираните кооперации и арендаторите в община Лясковец стопанисват сравнително големи площи. Към настоящия момент земята се обработва от пет земеделски кооперации, дванадесет арендатори и много частни земеделски стопани.
Природните условия са подходящи за отглеждането на различни зърнени култури. Засетите площи с пшеница са в границите от 32 000 до 34 000 дка, на ечемика – около 7000 дка, на слънчогледа 13 000 дка. Отглежда се царевица, рапица и др.
Подходящите почвени и климатични условия, както и местоположението на района, създават благоприятни условия за развитие и процъфтяване на лозарството сектор, при който възвръщаемостта е четири пъти по-голяма от вложените средства. Влошаването на възрастовата структура на лозята показва, че са необходими инвестиции и увеличаване на заетите площи. На територията на общината са новозасети 150 дка винени сорта лозя, които се преработват във винарна Лясковец. Основна цел в сектора е интегрирането между земята, суровината и крайния продукт.
Лясковският край е прочут с традициите и умението на населението в зеленчукопроизводството. Традициите на жителите на общината в този сектор са от векове, а опитът им се е разпространявал и в другите страни – Чехия, Унгария, Сърбия, Румъния и Русия. Зеленчукопроизводството е изцяло в личния сектор, където се наблюдава увеличаване на площите с домати, пипер и картофи.
От трайните насаждения се отглеждат праскови, череши и десертни лозя.
Животновъдството като подотрасъл е изцяло съсредоточено в частния сектор. Отглеждат се говеда, свине, овце и кози. Застъпено е пчеларството.
Обслужването на тези два подотрасъла се извършва от машинен парк, който включва комбайни, верижни и колесни трактори, сеялки, култиватори, плугове, пръскачки, сламопреси, тороразпръсквачки, брани, косачки и др.
Увеличаването на селскостопанското производство и изграждането на конкурентоспособно селско стопанство се постига чрез инвестиции в отрасъла. Субсидирането на земеделието се извършва чрез програма САПАРД. В общината са завършени два частни проекта, подпомогнати от САПАРД, както и е закупена селскостопанска техника със средства от същата програма.
Община Лясковец участва по много програми от европейските фондове.
Община Лясковец и Община Стражица започват инициативата Сдружение „МИГ-Лясковец-Стражица“ програма за развитие на селските райони в Европейския съюз.[7]
Община Лясковец е сертифицирана по международния стандарт за контрол на качеството EN-ISO 9001:2000 на 23.02.2003 със сертификат номер 125998. С това тя е първата община в страната, сертифицирана по този стандарт.
На 10 април 2009, Община Лясковец е сертифицирана по международния стандарт за контрол на качеството ISO 9001:2008 със сертификат номер BG12429Q.
Паметниците на културата на територията на общината са обособени в няколко групи: църкви (общо дванадесет на брой за общината, като пет от тях са в гр. Лясковец); манастири („Св. св. Петър и Павел“ в гр. Лясковец и „Св. Четиридесет мъченици“ в с. Мерданя); Музей на гурбетчийското градинарство в гр. Лясковец и други групови и индивидуални паметници на културата.
На територията на гр. Лясковец има регистрирани 120 сгради – паметници на културата предимно възрожденски, свързани с местната история и култура, групирани в четири ансамбъла. Концентрацията им в обособени зони поддържа пространствената характеристика на града.
В град Лясковец се намира единственият по рода си Музей на гурбетчийското градинарство, разположен в най-атрактивната част на града – „Ланджов двор“, в красива стара къща – паметник на културата от Възрожденската епоха. Музеят разполага с музейна сбирка, аранжиран вътрешен двор, в който са пресъздадени с подходящи експонати традиционни дейности за района, а след спечелен проект по програмата „ПРООН – Възможности 21 век“ е оборудвана конферентна зала за провеждане на семинари, конференции, срещи и изложби. По същия проект е създаден и атракционно-дегустационен център, едно чудесно допълнение напълно в тон със съвременните изисквания на туризма.
Лясковец и общината са в непосредствена близост до жп възел Горна Оряховица и международното летище в гр. Горна Оряховица. През територията на общината минават и шосейните магистрали София – Варна (I-4, Е772), и Русе – Кърджали (Е85), както и жп линията София – Варна.
Община Лясковец е разработила междуобщински транспортни схеми. Селищата в общината са свързани помежду си с пътни комуникации, които са добре развити. През зимните месеци пътните условия не се променят. От Велико Търново до Лясковец, пътува автобусна линия №14 (която след Лясковец, продължава до Горна Оряховица) на интервал от 20 мин., което осигурява добра транспортна връзка за всички работещи и учещи в областния град. На територията на град Лясковец има железопътна гара (част от жп линия Горна Оряховица - Златарица- Елена), която от години е изоставена и се води необслужвана. В миналото жп гара Лясковец е била основна за жп линия „Горна Оряховица – Елена“, като жп гара Елена е закрита с министерско постановление през 2003 г. .
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
