Константин Стателов

Константин (Костадин) Евстатиев Стателов е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.^[1]

Константин Стателов
български просветен деец
1883 г., Солун
Роден	1864 г. Лясковец, Османска империя
Починал	1923 г. (59 г.) Варна, Царство България
Семейство
Съпруга	Елена Стателова
Деца	Борис Стателов
Подпис
Константин Стателов в Общомедия

Биография

Константин и Елена Стателови, синове им Александър и Борис и дъщерите Олга и Евгения

Роден е в град Лясковец през 1864 година. Родът му има албански корени и се преселва там в XVII век. Със стипендия учи педагогика в Москва, където се запознава с Елена Стателова от Дебърско и двамата сключват брак.^[1]

След завършване на института учителства със съпругата си в различни градове, като Силистра, Шумен, Солун, Садово, Русе. През 1882 година е назначен в Солунската българска мъжка гимназия като учител и инспектор - прави разпределението на часовете, надзирава на класовете и поведението на учениците и учителите.^[1] В различни периоди ръководи хора и пансиона на гимназията.^[1] През 1888 година за три месеца е директор на гимназията след оттеглянето на Георги Кандиларов.^[2][1][3] През септември 1884 година е избран за член на Солунската българска община.^[4] Управител е на българските училища в Битолския вилает в годините 1888 – 89. След това става учител и после директор на Солунската българска девическа гимназия.^[5]

През 1895 година се установява във Варна. Към 1896 година е член на управителния съвет на Българското търговско параходно дружество.^[6] През 1909 година открива във Варна книжарница за руска и друга чуждестранна литература.^[7] Учител и директор е на Варненската гимназия.^[1]

От брака си има четири деца – Александър – лекар рентгенолог, роден в Солун в 1883 година, завършил Санктпетербургската военномедицинска академия в 1908 година,^[8] Олга – учителка, Борис – военен, и Евгения, учителка.^[1]

Умира през 1923 година във Варна.^[9]

Родословие

Константин Стателов (1864 – 1923)

Елена Стаматова (1862 – 1925)

Александър Стателов (1883 – ?)

Олга Абаджиева

Борис Стателов (1886 – 1959)

Евгения Генова

Константин Стателов

Тони Стателов

Розмари Стателова (р. 1941)

Борис Стателов (р. 1942)

Тони Стателов (р. 1950)

Тони Стателов (р. 1976)

Бележки

1. Личности. Стателов, Константин // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
3. Исторически преглед, Том 60, Броеве 1 – 2, Българско историческо дружество (Българска академия на науките), 2004, стр. 53.
4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 579.
5. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 615.
6. Българско търговско параходно дружество: Печалби и Загуби. Вестник „Варненски общински вестник“, бр.8, 10.03.1897, стр.2.
7. Дневни новини: Нова книжарница. „Свободен глас“, бр.25, 05.07.1909, стр.4.
8. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
9. Български родословия.

Георги Кандиларов	→	директор на Солунската българска мъжка гимназия (1888)	→	Начо Начов
Георги Кандиларов	→	директор на Солунската българска девическа гимназия (1885 – 1886)	→	Елисавета Кондратиева