Борис Мончев

Борис Василев Мончев с псевдоним Борил^[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Юрист, народен представител в XIX, XXIV и XXV обикновено народно събрание (ОНС) на България.

Борис Мончев
български революционер
Борис и Георги Мончеви
Роден	15 август 1881 г. Прилеп, Османска империя
Починал	4 октомври 1942 г. (61 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Загребски университет Софийски университет
Политика
Депутат
XIX ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС
Семейство
Баща	Васил Мончев
Братя/сестри	Петър Мончев Наталия Мончева Георги Мончев
Борис Мончев в Общомедия

Биография

Мончев е роден на 15 август 1881 година в Прилеп, Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на прилепчанеца Васил Мончев и брат на Георги Мончев и Петър Мончев. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Влиза във ВМОРО и като председател на ученическото културно-просветно дружество „Св. св. Кирил и Методий“ при Солунската афера в 1900 година е осъден на 1 година затвор.^[2]

В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската гимназия.^[3] През 1907 година следва право в Софийския университет, от 1908 година следва в Загребския, а през 1911 година – право в Женевския.^[4] В периода 1903 – 1905 година работи като учител в Солунската българска мъжка гимназия и едновременно е член на Централния комитет на ВМОРО.^[5] През 1905 година на Солунски окръжен конгрес е избран за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Солун.^[6] Участва в редактирането на списание „Искра“.^[7]

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.

Според Павел Шатев през 1913 година Момчев заедно с Д. Кандиларов и д-р Николов водят преговори в Цариград с турски представители, водени от Сюлейман Аскери, за съвместни действия в Македония и подписват протоколи за сътрудничество.^[8]

По време на Първата световна война служи в 39-и пехотен солунски полк, а след това е инспектор във военната инспекция по прехрана на населението в Драма. Между 1918 – 1920 година е председател на комисията по настаняване на бежанците. Борис Мончев е народен представител в XIX (1920 – 1923) и XXIV (1938 – 1939) oбикновено nародно събрание с мандат от Момчиловград. Между 1924 – 1934 година е в Цариград и се занимава с търговия на тютюни, след което развива предприемаческа и културна дейност в Кърджали.^[4] В 1940 година отново става народен представител в XXV ОНС от Момчилградска избирателна колегия.^[9]

Умира на 4 октомври 1942 година в София.^[10][11][12] Погребан е в Централните софийски гробища.^[13] На погребението му реч произнася Лазар Томов от Илинденската организация:

„

Борис Мончев оставя голяма следа подир себе си и в областта на стопанското повдигане на страната. Пропит със здрав национален възход той бе истински стожер на нова България.[4]

“

Родословие

Васил Мончев (1847 – 1913)

Петър Мончев

Борис Мончев (1881 – 1942)

Георги Мончев (1883 – 1913)

Наталия Мончева (около 1883 – ?)

Външни препратки

• „До II Върховен Народен Съд, отговор от наследницата на Борис Василев Мончев по обвинителния акт на Главния народен обвинител от 5 XII 1944 г.“, София, 15 декември 1944 година

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
2. Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 4.
3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
4. Илюстрация Илинден, 1943, бр.147, стр.8
5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 275.
6. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
7. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
8. Калчев, Калчо К. Българо-турски военнополитически отношения (1915-1918 г.), Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, с. 278-279. Тези преговори, според Шатев, се водят със знанието и съгласието на министъра на външните работи Н. Генадиев.
9. XXV обикновено народно събрание. Стенографски протоколи. Списъкъ на народнитѣ представители от XXV-то обикновено Народно събрание, първа редовна сесия (1940 г.), съ означение избирателнитѣ имъ колегии, мѣсторождението, мѣстожителството, занятието. образованието имъ и разрешенитѣ имъ отпуски.
10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.
11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 310.
12. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 328.
13. Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.