Щаб на отбраната

Щабът на отбраната (по-рано Генерален щаб, преди това Щаб на армията и Щаб на войската) е висшият орган на военното управление на Българската армия.

Началникът на отбраната (по-рано началник на Генералния щаб и началник на Щаба на армията) е най-висшата военна длъжност в Българската армия. Според действащия понастоящем Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (2009) тази длъжност се заема от военнослужещ с висше офицерско (генералско или адмиралско) звание.

История

Във формираното през юли 1879 г. Военно министерство се създава Строево отделение, което изпълнява функции на щаб на войската до реорганизацията на министерството през 1890.^[1] През 1886 г. с Указ 41 от предвидените длъжности офицери за особени поръчки при Военното министерство е създадена длъжност началник на Генералния щаб.

При възкачването на престола на княз Фердинанд I Генералният щаб е самостоятелно спомагателно учреждение, в което е съсредоточено делопроизводството по образованието, дислокацията, мобилизацията и подготовката на армията за война. По онова време Генералният щаб се дели на главен и войскови.^[2]

При реорганизацията на министерството през 1890 г. се премахва длъжността другар на военния министър и се създава генерален щаб с 4 отделения – Строево, Инспекторско, Мобилизационно и Историческо. През 1891 г. Началник на Генералния щаб е полковник Петров.^[3] Военното министерство е реорганизирано през 1895 година, като от оперативния и строевия отдел се образува Щаб на армията.^[4] С Указ № 1 от 1898 г., считано от 1 януари 1898 г. към Военното министерство се създава и „Канцелария на Военното министерство“. Тя е подчинена на военния министър и поема работата с оперативните и архивните документи, комендантската част, отпускане на пенсии на военнослужещите в мирно време и завеждане на литографията на министерството. Съгласно заповед №24 от 21 януари 1898 г. щабът на армията е „специално учреждение, което в мирно време се грижи за устройството на въоръжените сили, обучението, възпитанието и бойната готовност на личния състав“, като с тази заповед се определят и задачите на щаба. Същата година Щаба на армията се формират пехотна, кавалерийска, артилерийска и военно-инженерна инспекция.^[1]

През 1901 г. Генералният щаб се състои от Оперативно отделение, Мобилизационно отделение, Военностатистическа част, Картографическа част, Топографическа част и Архив с регистратура. През 1903 г. към канцеларията на ГЩ се създават следните отделения: строево-инспекторско; пенсионно; Архив и регистратура, Формационно бюро, а от 1905 г. допълнително и флотско отделение.^[1]

Към 2 август 1907 година Щабът на армията се състои от Оперативно, Мобилизационно и Канцелария. Инженерното отделение е реорганизирано в Инженерна инспекция, а Информационното бюро към Канцеларията преминава към Щаба.^[1] Задачата на Щаба на армията е в мирно време да се грижи за правилното устройство на въоръжените сили, тяхното обучение и подготовка, както и да изпълнява всичко, отнасящо се до отбраната на страната и военните операции.^[5] Инженерното отделение прераства в Инженерна инспекция към Военното министерство, а Информационното бюро при Канцеларията на Военното министерство преминава към Щаба на армията.^[1]

По време на Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918) функциите на щаба на войската изпълнява Щаба на Действащата армия при Главната квартира.^[1]

Първа световна война (1915 – 1918)

По време на Първата световна война (1915 – 1918) щабът на действащата армия се състои от:

• Оперативно отделение, съставено от пет секции: оперативна, разузнавателна, цензурна, адютантска и комендантска;
• Управление на инспектора на артилерията с инспекторство по въоръжението, техническо отделение и строево-домакинско отделение;
• Управление на инспектора на инженерните войски с техническо фортификационно отделение, строево-домакинско и строево отделение, архив;
• Санитарна инспекция;
• Военносъдебна част.

По време на войната Щаба на действащата армия осъществява стратегическото ръководство на балканския театър на военните действия, но решаваща е ролята на германското командване.^[6]

Втора световна война (1941 – 1945)

През 1944 г. щабът на войската се състои от отделите Оперативен, Учебно-възпитателен, Разузнавателен, Строево-организационен, Превоз и военни съобщения, Снабдяване, Щабна дружина и други служби. След 9 септември 1944 г. във връзка с участието на България във Втората световна война се разкриват отдели за връзка със съюзническите щабове, а от 1 януари 1945 г. Щабът на войската има следната организация: Кабинет на главнокомандващия, Кабинет на началника на Щаба на войската, пет отдела, щабна рота при Главното командване.^[1]

След войната, съгласно заповед № 25 от 6 февруари 1947 г. се извършва реорганизация на Министерството на отбраната, като Щаба на войската е преименуван на Генерален щаб, а Оперативния, Разузнавателния, Свързояния, Организационно-мобилизационня и учебен отдел, Военнноисторическия, Отделение „Шифър“ и Военната академия остава в подчинение на Генералния щаб. Спомагателните войски и снабдителната подготовка, снабдителния, интендантския, санитарния, ветеринарния, превозния отдели преминават в подчинение на началника на Тила на БНА. Оръжейния и артилерийския отдели се сливат и се подчиняват на началника на Артилерията, а инженерния отдел се подчинява на началника на Инжерните войски. Бойна подготовка и пехотният отдел се подчиняват на началника на бойната подготовка на пехотата и военното училище.^[1]

Народна република България

След края на участие на България във Втората световна война с поверителна министерска заповед № 25 от 6 февруари 1946 г. се извършва реорганизация на Министерството на отбраната. Съгласно нея Щаба на войската става Генерален щаб, като Оперативния, Разузнавателния, Свързочния, Организационно-мобилизационно и учебен отдел, Военноисторическия, отделението „Шифър“ и Военната академия остават в подчинение на ГЩ. Спомагателните войски и снабдителната подготовка, снабдителния, интендантския, санитарния, ветеринарния, превозния отдели преминават в подчинение на началника на Тила на БНА. Оръжейния и артилерийския отдели се сливат и се подчиняват на началника на Артилерията, а инженерния отдел се подчинява на началника на Инженерните войски. Бойна подготовка и пехотният отдел се подчиняват на началника на бойната подготовка на пехотата и военното училище. На 8 април 1950 г. „Канцеларията на Военното министерство“ е преименувана на „Канцелария на ГЩ“.^[1]

Република България

На 25 май 2018 г. се създава отделната длъжност „Директор на Щаба на отбраната“. Директорът на щаба на отбраната има определени координационни, организационни и контролиращи функции.^[7] От 6 май 2018 г. длъжността може да се заема от офицер с чин генерал-майор (контраадмирал).^[8]

Наименования

Щабът на отбраната носи следните имена:

• Строево отделение (1879 – 1890)
• Генерален щаб на Българската земска войска (1890 – 1895)
• Щаб на армията (1896 – 1899)
• Генерален щаб (1900 – 1903)
• Щаб на армията (1904 – 1930)
• Щаб на войската (1931 – 6 февруари 1947)
• Генерален щаб на Българската народна армия (6 февруари 1947 – 1990)
• Генерален щаб на Българската армия (1990 – 12 май 2009)
• Щаб на отбраната (от 12 май 2009 г.)^[9]

Началници

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати	забележка
1.	Капитан	Рачо Петров	9 септември 1885 – 29 април 1887
2.	Майор	Стефан Паприков	18 август 1887 – 23 октомври 1887
3.	Майор	Рачо Петров	23 октомври 1887 – 15 април 1894
4.	Подполковник	Никола Иванов	10 май 1894 – 29 ноември 1896
5.	Полковник	Стефан Паприков	30 ноември 1896 – 18 януари 1899
6.	Полковник	Върбан Винаров	24 юни 1899 – 18 февруари 1900
7.	Полковник	Стефан Ильев	18 февруари 1900 – 1 януари 1904
8.	Генерал-майор	Радко Димитриев	1 януари 1904 – 28 март 1907
9.	Генерал-майор	Вичо Диков	28 март 1907 – 2 ноември 1907
10.	Генерал-майор	Атанас Назлъмов	2 ноември 1907 – 27 март 1910
11.	Генерал-майор	Иван Фичев	27 март 1910 – 14 януари 1914
12.	Генерал-майор	Православ Тенев	6 март 1914 – 15 април 1915
13.	Генерал-майор	Климент Бояджиев	15 април 1915 – 7 септември 1915
14.	Генерал-майор	Константин Жостов	7 септември 1915 – 30 август 1916
15.	Полковник	Иван Луков	1 септември 1916 – 30 декември 1917
16.	Генерал-майор	Христо Бурмов	17 юли 1918 – 10 октомври 1918
17.	Генерал-майор	Иван Луков	10 октомври 1918 – 27 октомври 1919
18.	Генерал-майор	Стефан Нерезов	2 ноември 1919 – 3 септември 1920
19.	Полковник	Петър Мидилев	3 септември 1920 – 3 декември 1920
20.	Полковник	Никола Топалджиков	3 декември 1920 – 20 април 1923
21.	Полковник	Стефан Нойков	18 май 1923 – 9 юни 1923
22.	Полковник	Александър Давидов	9 юни 1923 – 3 юли 1923
23.	Полковник	Владимир Стоянов	4 юли 1923 – 1 юни 1926
24.	Генерал-майор	Никола Бакърджиев	1 юни 1926 – 11 януари 1929
25.	Генерал-майор	Сотир Маринков	ноември 1929 – 31 януари 1931
26.	Генерал-лейтенант	Никола Бакърджиев	31 януари 1931 – 6 май 1934
27.	Генерал-майор	Михаил Йовов	18 май 1934 – 19 май 1934
28.	Генерал-майор	Тодор Георгиев	21 май 1934 – 26 декември 1936
29.	Генерал-майор	Йордан Пеев	29 януари 1937 – 10 октомври 1938
30.	Генерал-майор	Никола Хаджипетков	10 декември 1938 – 11 август 1941
31.	Генерал-лейтенант	Константин Лукаш	11 август 1941 – 11 май 1944
32.	Генерал-майор	Трифон Трифонов	11 май 1944 – 6 септември 1944
33.	Генерал-майор	Кирил Янчулев	6 септември 1944 – 13 септември 1944
34.	Генерал-майор	Райчо Славков	14 септември 1944 – 15 декември 1944
35.	Генерал-майор	Иван Кинов	15 декември 1944 – 10 декември 1949
36.	Генерал-лейтенант	Асен Греков	10 декември 1949 – 14 декември 1950
37.	Генерал-полковник	Иван Бъчваров	14 декември 1950 – 25 януари 1960
38.	Генерал-лейтенант	Иван Врачев	25 януари 1960 – 22 март 1962
39.	Генерал-полковник	Атанас Семерджиев	22 март 1962 – 28 декември 1989
40.	Генерал-полковник	Христо Добрев	28 декември 1989 – 15 август 1990
41.	Генерал-лейтенант	Радню Минчев	15 август 1990 – 2 август 1991
42.	Генерал-полковник	Любен Петров	2 август 1991 – 2 септември 1994
43.	Генерал-полковник	Цветан Тотомиров	2 септември 1994 – 11 юни 1997
44.	Генерал-полковник	Михо Михов	11 юни 1997 – 11 юни 2002
45.	Генерал	Никола Колев	11 април 2002 – 1 юни 2006
46.	Генерал	Златан Стойков	1 юни 2006 – 7 юли 2009	Началник на Генералния щаб на армията (до 12 май 2009), Началник на отбраната
47.	Генерал	Симеон Симеонов	7 юли 2009 – 30 юни 2014	Началник на отбраната
48.	Вицеадмирал	Румен Николов	30 юни 2014 – 8 февруари 2016	Началник на отбраната
49.	Генерал	Константин Попов	9 февруари 2016 – 19 януари 2017	Началник на отбраната
-	Вицеадмирал	Емил Ефтимов	19 януари 2017 – 8 март 2017	временно изпълняващ длъжността началник на отбраната
50.	Генерал	Андрей Боцев	8 март 2017 – 27 февруари 2020	Началник на отбраната
-	Вицеадмирал	Емил Ефтимов	27 февруари 2020 – 30 март 2020	временно изпълняващ длъжността началник на отбраната
51.	Адмирал	Емил Ефтимов	30 март 2020 –

Директори на Щаба на отбраната

• Бригаден генерал Радостин Илиев (15 юни 2018 – 1 януари 2019)
• Генерал-майор Красимир Кънев (1 януари 2019 – 1 януари 2020)
• Генерал-майор Стайко Прокопиев (2 октомври 2020 – 24 април 2024)
• Генерал-майор Здравко Пехливанов (от 12 юли 2024)

Заместник-началници на отбраната

• Вицеадмирал Минко Кавалджиев – 30 юни 2009 – 24 ноември 2011
• Генерал-майор Йордан Йорданов – 3 май 2010 – 24 октомври 2012
• Вицеадмирал Пламен Манушев – 1 декември 2011 – 17 октомври 2012
• Генерал-лейтенант Стефан Василев – 1 ноември 2012 – 30 юни 2014
• Контраадмирал Георги Георгиев – 1 декември 2012 – 30 юни 2014
• Генерал-майор Нейко Ненов – 30 юни 2014 – 28 януари 2015
• Генерал-майор Пламен Атанасов – ноември 2015 – 30 юни 2018 г.
• Вицеадмирал Емил Ефтимов – 16 юли 2016 – 30 март 2020
• Генерал-лейтенант Димитър Илиев – 1 август 2018 – 10 декември 2022
• Генерал-лейтенант Цанко Стойков – 28 септември 2020
• Генерал-лейтенант Михаил Попов – 10 декември 2022

Бележки

1. ДВИА, ф. 22, История на фондообразувателя
2. 1887 – 1907..., стр. 33
3. Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 05 септември 1891 год., стр. 3
4. 1887 – 1907..., стр. 63
5. 1887 – 1907..., стр. 94 – 95
6. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
7. Постановление № 82 от 21 май 2018 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление № 5 на Министерския съвет от 2014 г.
8. Указ № 97 за допълнение на Указ № 85 от 28 февруари 2012 г. за утвърждаване на длъжностите във Въоръжените сили на Република България и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания
9. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България // Министерство на отбраната, 27 април 2012. Архивиран от оригинала на 2013-10-16. Посетен на 7 юни 2013.

Източници

• „1887 – 1907. Българската армия при възшествието на Негово Царско Височество Князь ФЕРДИНАНДЪ I-и на Българския Прѣстол и днесъ Двадесеть-годишнината отъ царуванието Му, 1907“
• Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Вестник „Българска армия“, електронно издание, 2003 г.