Асен Греков

Асен Кирилов Греков е съветски и български военен и политически деец на БКП, генерал-лейтенант.

Асен Греков
съветски и български офицер
Роден	2 август 1893 г. Фердинанд, България
Починал	2 март 1954 г. (60 г.) София, България
Учил в	Софийски университет Военна академия „Фрунзе“
Военна служба
Звание	лейтенант
Народен представител в: I НС   [1]

Биография

Асен Греков е роден на 2 август 1893 г. в град Фердинанд. Учи в гимназия във Враца и в Юридическия факултет на Софийския университет. Участва в Първата световна война като запасен офицер. От 3 март до 1 септември 1916 г. учи пионерски курс в Школата за запасни подпоручици в София. Завършва като офицерски кандидат и му е зачислен взвод в пионерната дружина на Сборната пехотна дивизия. С дивизията участва в бойните действия в Добруджа и на Македонския фронт.

Член на БКП от 1920. Взема активно участие в Септемврийското въстание (1923) като командир на отряд и член на Врачанския революционен комитет. След поражението на въстанието е осъден задочно на смърт по ЗЗД. Става командир на нелегална чета в Берковско.

През есента на 1926 г. емигрира в СССР, където завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ и остава на служба в Червената армия. Бил е началник-щаб на 89-и стрелкови полк от 30-а стрелкова дивизия. Преподава тактика във Военно-химическата академия и курсовете „Вистрел“ и други. Участва като офицер във Великата отечествена война на Съветския съюз.

На 15 октомври 1945 г. се завръща в България. Тогава е определен за командир на двадесет и втора пехотна дивизия до декември 1945. През декември 1945 г. е определен за заместник-началник на Школата за запасни офицери. Между 3 януари и 15 февруари 1946 г. е началник на пета пехотна дунавска дивизия. От 16 януари до 7 август 1946 г. е командир на четвърта армия. Командир на втора българска армия (7 август 1946 – 9 ноември 1949). В периода 1945 – 1954 е член на ЦК на БКП^[2].

През октомври 1949 година ръководителите на Българската комунистическа партия Васил Коларов и Вълко Червенков изпращат искане до съветските власти да изпратят в България съветски офицер за началник на Генералния щаб, но получават отговор, че това е нецелесъобразно и че трябва да потърсят на място човек говорещ български – така на 9 ноември за началник на Генералния щаб е назначен Асен Греков.^[3]

Той остава на поста до 14 декември 1950 година, а след това е първи заместник-министър на народната отбрана (1950 – 1954). От 1951 г. е член на Главния военен съвет.^[4] Награждаван е с орден „За военна заслуга“ II ст. с военно отличие, „Народна свобода 1941 – 1944“ – I ст., орден „9 септември 1944“ – II ст. с мечове, орден „Народна република България“ II и I ст.

Военни звания

• Офицерски кандидат от българската армия (1 септември 1916)
• Подпоручик от българската армия (1 април 1917)
• Поручик от българската армия (1 ноември 1918)
• Полковник от руската армия
• Генерал-майор от българската армия (1 ноември 1944)
• Генерал-лейтенант от българската армия (5 май 1945)

Източници

1. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 12, архив на оригинала от 4 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130104181638/http://archives.bg/politburo/bg/sekretnidokumenti/1944-1949/1776---53--22--1949-, посетен на 15 декември 2012
2. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 308
3. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 143.
4. Решение № 32 от 7 септември 1951 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.3

• Енциклопедия „Септемврийското въстание 1923“, С., 1983

Иван Кинов

→

началник на Щаба на армията (10 декември 1949 – 14 декември 1950)

→

Иван Бъчваров