Александър Давидов (офицер)

Александър Ковачевски Давидов е български офицер (генерал-майор).

Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Давидов.

---

Александър Давидов
български генерал
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	20 май 1878 г. Кюстендил, Османска империя
Дата и място на смърт	16 април 1925 г. (46 г.) София, Царство България

Биография

Александър Давидов е роден на 20 май 1878 г. в Кюстендил. През 1898 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик, а през 1903 г. е произведен в чин поручик. Служи в 3^-та пионерна дружина. През 1904 г. като поручик от 1^-ва пионерна дружина е командирован за обучение в Академията на Генералния щаб в Торино Италия, която завършва през 1908 година.^[1] Междувременно на 31 декември 1906 г. е произведен в чин капитан, а на 2 август 1912 г. е произведен в чин майор.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). Служи в Информационно-цензурната секция. На 2 август 1915 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Ковачев е първоначално началник-щаб на 12^-а пехотна дивизия, за която служба през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2-ри клас, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.^[2][3] На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник. Служи като началник-щаб на 2^-ра пехотна тракийска дивизия, за която служба със заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“, ІІІ степен, с мечове в средата.^[4]

След края на Първата световна война 1914 – 1918 заема различни командни длъжности в армията: началник на 2^-ра военноинспекционна област, началник на Пловдивския гарнизон, временно изпълняващ длъжността началник-щаб на армията (юни-юли 1923), инспектор на пограничната стража (1923 – 1924), началник на канцеларията на Военното министерство (1924 – 1925).

Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.^[5]

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1898)
• Торинска генералщабна академия, Италия (1904 – 1908)

Военни звания

• Подпоручик (1898)
• Поручик (1903)
• Капитан (31 декември 1906)
• Майор (2 август 1912)
• Подполковник (2 август 1915)
• Полковник (14 октомври 1917)
• Генерал-майор

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас;
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас (1918);
• Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1921);
• Орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата;
• Народен орден „За военна заслуга“ II и IV степен на военна лента.

Бележки

1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 82. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 11, 84; ВИ, № 90, 31 август 1904; № 104, 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 191)
2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 19
3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 242 – 243
4. ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 40 – 41
5. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 310

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 221.

Стефан Нойков

→

началник на Щаба на армията (9 юни 1923 – 3 юли 1923)

→

Владимир Стоянов

• Портал „Военна история на България“