Хорхе Луис Борхес
аржентински писател, поет и преводач / From Wikipedia, the free encyclopedia
Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (на испански: Jorge Francisco Isidoro Luis Borges Acevedo( audio)) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.
Хорхе Луис Борхес Jorge Luis Borges | |
аржентински писател, поет и преводач | |
Снимка, 1951 г. | |
Роден | Jorge Francisco Isidoro Luis Borges Acevedo
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Женева, Швейцария |
Националност | Аржентина |
Работил | публицист, преводач, библиотекар |
Литература | |
Псевдоним | B. Suarez Lynch, H. Bustos Domecq |
Жанрове | разказ, есе, поезия, критика |
Направление | ултраизъм |
Известни творби | „Измислици“ (1944) „Алефът“ (1949) |
Награди | „Балцан“ (1980) „Сервантес“ (1980) |
Повлиян | |
Повлиял | |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Хорхе Луис Борхес в Общомедия |
Роден в Буенос Айрес, Борхес прекарва там детските си години, докато през 1914 г. с родителите си се премества в Швейцария. Там учи в колежа на Женева, а семейството пътува много из Европа, включително Испания. Борхес започва литературната си кариера в началото на 1920-те години с публикации в издания, близки до сюрреализма. От 1955 г. е директор на аржентинската Национална библиотека и професор по литература в Университета в Буенос Айрес. През 1960-те години придобива международна известност, като получава няколко престижни награди, а произведенията му започват да се превеждат и издават в чужбина. Световната му слава укрепва през следващите години, превръщайки се в част от латиноамериканския бум в литературата.[1]
Най-известните книги на Борхес са „Измислици“ (1944) и „Алефът“ (1949), сборници от разкази, свързани от общи теми, като сънищата, лабиринтите, библиотеките, животните, измислените писатели, религията и Бог. Произведенията му се отнасят към жанровете на фантастиката и характерния за латиноамериканската литература от този период магически реализъм.[1][2] Критикът Анхел Флорес, който за пръв път използва термина „магически реализъм“, дори сочи като начална точка на това движение сборника на Борхес от 1935 година „Всеобща история на безчестието“.[3]
Награждаван е многократно, но консервативните му политически позиции будят спорове и се счита, че пречат и на присъждането на Нобелова награда за литература,[4][5] за която е номиниран в течение на близо тридесет години. На 55-годишна възраст той е напълно сляп: много изследователи предполагат, че прогресивната му слепота го мотивира да създава иновативни литературни символи чрез въображението. Умира в Женева през 1986 г.