италиански писател и семиотик From Wikipedia, the free encyclopedia
Умберто Еко (на италиански: Umberto Eco) е италиански писател, философ-семиотик и медиевист.
Умберто Еко Umberto Eco | |
италиански писател и семиотик | |
Умберто Еко, 2005 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 19 февруари 2016 г.
|
Религия | атеизъм[1] |
Националност | Италия |
Учил в | Торински университет[2][3] |
Литература | |
Псевдоним | Dedalus[4] |
Период | 1956 – 2012 |
Жанрове | есе, роман, литературна критика |
Направление | Постмодернизъм |
Известни творби | „Името на розата“ (1980) |
Награди | |
Повлиян | Джойс, Борхес, Конан Дойл |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Съвременна философия |
Школа | Континентална философия |
Интереси | Семиотика |
Идеи | Opera aperta |
Повлиян | Пърс, Кант |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | umbertoeco.it |
Умберто Еко в Общомедия |
Най-известен е със своите романи и есета. Автор е на литературните класики „Името на розата“, „Махалото на Фуко“ и „Баудулино“. Романите му са преведени на над 30 езика и са продадени в 10 млн. екземпляра.
Роден е на 5 януари 1932 г. в Алесандрия, в италианската провинция Пиемонт. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 1930-те и 1940-те години. По време на Втората световна война с майка си Джована живее в малко планинско село. След войната учи средновековна философия и литература в Торинския университет и се дипломира с работа върху Тома Аквински през 1954 г.
През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. През 1956 г. публикува първата си книга „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 г. преподава във Флоренция и Милано, става професор в Болонския университет през 1971 г.
Умира от рак на 19 февруари 2016 г. в дома си в Милано на 84-годишна възраст. Тялото му е кремирано. [5][6][7]
„ | Семиотиката поначало е дисциплина, която изследва всичко, което може да бъде използвано, за да се лъже[8]. | “ |
Семиотиката заема централно място в заниманията на Еко от средата на 70-те години до края на века. За по-ранните си работи той казва: „В моите пред-семиотични трудове, като Отворената творба, бях силно вдъхновяван от феноменологията, от Хусерл до Мерло-Понтии, от психологията на перцепцепцията, от транзакционалистите до Пиаже“[9].
През следващите години той посвещава на семиотиката редица трудове, съдържащи всеки път главно синтез и популяризация, и не собствен принос. Но дори и така интересите му търпят известна еволюция. Доста от рано той се ориентира към прагматистки вдъхновени схващания, следващи Чарлс Пърс. Това го отличава от европейската традиция, която се придържа повече към постановките на Фердинанд дьо Сосюр. Основното различие е, че при нея изследователите изхождат от понятието за знак, което се счита предзададено и то като артефакт на културата. Прагматисткият подход отказва да предрешава въпроса, дали нещо е знак или не, и изхожда от по-неясното понятие за семиозис и респективно – означване. За така разбираната семиотика решаващият въпрос е доколко разглеждането и анализът на дадено явление като семиотично са резултатни и ползотворни. Виждане на практически всевъзможни явления като знаци, и най-вече допускането на „естествени знаци“, от Еко се приемат без специални уговорки. Разбираемо, неговата семиотиката лесно прераства, не само в обща културология, но и във всеобща наука за познанието.
В последните си книги (Кант и Птицечовката), аргументирайки се, че при сетивността вече е налице семиозис,[10] Еко прави опит за сближаване на семиотиката с днешните когнитивни науки.
Домът на науките за човека и обществото в София провежда на 27 – 28 ноември 2004 г. международна научна конференция „Около Умберто Еко. Знаци, репрезентации, интерпретации – европейската културна идентичност“.[11][12]
От 1985 г. Умберто Еко е отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Католическия университет в Льовен (1985), Университета Одензе в Дания (1986), Университета в Одеса (1986), Чикагския университет „Лойола“ (1987), Държавния университет на Ню Йорк (1987), Кралския колеж за изкуства в Лондон (1987), Университета „Браун“ (1988), Университета Париж-III: Нова Сорбона (1989), Лиежкия университет (1989), Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1990), Глазгоуския университет (1990), Мадридския университет Комплутенсе (1990), Университета на Кент в Кентърбъри (1992), Индианския университет (1993), Университета на Буенос Айрес (1994), Университета на Тел Авив (1994), Атинския университет (1995), Университета Лавренций в Канада (1995), Варшавския университет (1996), Тартуския университет (1996), Университета Санта Клара (1996), Академията за изящни изкуства във Варшава (1996), Университета „Овидий“ в Констанца (1996), Университета на Кастилия-Ла Манча (1997), Университета „Стендал“ в Гренобъл (1997), Московския държавен университет (1998), Свободния университет в Берлин (FUB) (1998), Университета на Квебек (UQAM) (2000), Open University (2001), Еврейския университет в Йерусалим (2002), Университета на Сиена (2002), Университета „Рутгерс“ (2002), Университета на Франш Конте в Безансон (2004), Университета за средиземноморски изследвания на Реджо ди Калабрия (2005), Университета на Любляна (2007), Университета в Упсала (2008), Севилския университет (2010), Университета Пантеон-Асас (2010), Университета на Бургос (2013) и Федералния университет на Рио Гранде в Порто Алегре (2014).
Пълният списък може да бъде намерен в неговата официална автобиография.
В завещанието си Умберто Еко е поискал след смъртта му, в течение на 10 години, да не бъдат организирани конференции, колоквиуми и пр. събития, посветени на творчеството му.[13]
Областите във философията, в които пише Еко са предимно семиотика, лингвистика, естетика и морал
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.