Слепота
From Wikipedia, the free encyclopedia
Слепотата (на латински: Anopia) е състояние на функционална загуба на зрително възприятие, което може да се дължи на офталмологични или неврологични причини.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Слепота.
Слепота | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | H54.0 Слепота на двете очи H54.1 Слепота на едното око, намалено зрение на другото око H54.2 Намалено зрение на двете очи H54.3 Неопределена загуба на зрението на двете очи H54.4 Слепота на едното око H54.5 Намалено зрение на едното око H54.6 Неопределена загуба на зрението на едното око H54.7 Загуба на зрението, неуточнена |
МКБ-9 | 369 |
Слепота в Общомедия |
В зависимост от механизма на възникване слепотата може да бъде вродена и придобита. В зависимост от продължителността на състоянието слепотата може да бъде временна и постоянна. В зависимост от степента на загуба на зрение, слепотата може да бъде пълна или частична – в резултат на заболяване, включително наследствено и прогресивно, или травма.
Разработвани са различни модели, които да опишат степента на зрителна загуба като целта е да се определи нивото на зрителното възприятие.[1] Пълната слепота се изразява в пълната липса на визуално възприятие на светлината и клиничната му формулировка се нарича „липса на светлинно възприятие“[1].