български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Атанас Спасов Даскалов, известен като Таската Серски или Таската Врански[1], е български революционер, серски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3][4][5]
Таската Серски | |
български революционер | |
Яне Сандански и Таската Серски | |
Роден |
1 февруари 1878 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Таската Серски в Общомедия |
Роден е през февруари 1878[6][5] или в 1880 година[4][2] в село Враня, тогава в Османската империя.[2] Произхожда от учителско семейство, преселило се от Голешово.[5] Основно образование получава във Враня.[2] В 1901 година завършва българското педагогическо училище в Сяр.[7] В Сяр заедно с група ученици организира революционен кръжок, който взима участие в революционните борби като подпомага учителите революционери.[2] Работи като учител в Долни Порой[5] и в Шугово.[8] В 1901 година при опит да бъде арестуван става нелегален. Работи с Димитър Гущанов и доставя оръжие от Свободна България.[5] В 1902 година е четник на Гоце Делчев.[3] В 1902 година заедно с Гоце Делчев пренася от Свободна България голямо количество оръжие за ВМОРО.[2] Участва в сражението на 21 април 1903 година при село Баница, в което е тежко ранен.[5][9]
След като оздравява взима дейно участие в подготовката на въстание[5] и е четник на Яне Сандански.[3] След Илинденското въстание, в началото на 1904 година е избран за околийски войвода на Сярската революционна околия[2] и член на Серския революционен комитет.[9] Четата му е от 28 души четници, предимно дезертьори от Българската армия. Подвойводи са му Костадин Янчев, Димитър Терзийски и Димитър от Горно Броди.[10] Таската Серски е сред най-близките сътрудници на Сандански. Делегат е на Серския конгрес през лятото на 1905 година отново е избран за войвода на Сярска околия. Делегат е и на Ловчанския конгрес в 1906 година и на Либяховския конгрес в 1907 година.[5]
Взема участие в Младотурската революция и става активист на Народната федеративна партия – в 1910 година е избран за член на Централното ръководство на партията. Участва в похода към Цариград, заедно с Яне Сандански, Христо Чернопеев, Тодор Паница, Чудомир Кантарджиев, при детронирането на Абдул Хамид II.[3][9] През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.[11]
През Балканската война е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на 15 щипска дружина.[12][5] След освобождението на Сяр през 1912 година е назначен за негов кмет.[3]
Чета на МОО с командир Атанас Спасов | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Андрей Недев Пърличков | 24(25) | Велес | орден „За храброст“ IV степен[13] | ||
Васил Атанасов | 36 | Сярско | Метох[14] | ||
Велик Хаджимаринов | 35 | Сярско | Горно Броди[15] | ||
Гоце Димитров | 28 | Демирхисарско | Долни Порой[16] | ||
Димитър Сотиров | 35 | Сярско | Мантар махала[17] | ||
Иван Василев | 20 | Сярско | Лакос[18] | ||
Иван Парашкалиев | 38 | Сярско | Али паша[19] | ||
Кръсто Джелеханов | 28 | Сярско | Горно Броди[20] | ||
Никола Антонов | 25 | Сярско | Кула[21] | ||
Никола Димитров Попов | 25 | Сярско | Ореховица[22] | ||
Симеон Божов | 25(30) | Демирхисарско | Кърчово[23] | ||
Тома Минчев | 35 | Горна Джумая[24] | |||
Христо Тодоров | 28 | Сярско | Дутлия[25] | ||
Участва и в Първата световна война.[5]
След войните в София е член на Временното представителство на бившата ВМОРО.[9][5][26] Убит е от член на десницата във ВМРО в 1923 година, на операционната маса в Александровската болница при операция от професор Александър Станишев.[3][27][28][3]
Умира на 8 юли 1923 г. в София и е погребан в Централните софийски гробища.[29]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.