български офицер и народен лечител From Wikipedia, the free encyclopedia
Петър Иванов Димков е български офицер (полковник), по-късно народен лечител и родоначалник на ирисовата диагностика в България.
Петър Иванов Димков | |
български офицер и народен лечител | |
Роден |
18 декември 1886 г.
|
---|---|
Починал | 4 октомври 1981 г.
|
Националност | България |
Учил в | Национален военен университет |
Медицина | |
Област | Ирисова диагностика, Народна медицина |
Работил в | Служи като офицер в Българската армия (1909 – 1936), достига до чин полковник |
Публикации | „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“ (издадена четири пъти в периода 1926 – 1939) „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008) „Очна диагноза“ (1999) |
Повлиян | от Лев Толстой, Петър Дънов, М. Платен, д-р Пекчели |
Семейство | |
Баща | Иван Хаджидимов |
Майка | Екатерина Димкова |
Съпруга | Мария Димкова (1920) |
Деца | Любомир, Лили и Владимир |
Уебсайт | petardimkov.com |
Петър Иванов Димков в Общомедия |
Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София. Баща му Иван Хаджидимов е свещеник от Горно Броди, който е син на Димко Хаджииванов и брат на Димо Хаджидимов. Майка му Екатерина Димкова е известна народна лечителка също от Горно Броди, сестра на Никола Димков, която му диктува рецепти за билколечение и от ранна възраст го запознава с народната медицина. Веднага след създаването на Княжество България през 1878 година, осем години преди да се роди синът им Петър, семейството емигрира в София.
През 1899 година заминава за Санкт Петербург, където завършва Военна академия. Според дъщеря му Лили Димкова той там се запознава с трудовете на Лев Толстой, които стават основа на мирогледа му. През време на ученето си, успоредно посещава и лекции по медицина в Медицинския университет. Интересува се също от хомеопатия и Тибетска медицина. Там намира и първите книги за ирисова диагностика на доктор Игнац фон Пекчели, която го заинтересува и става след това негов начин за диагностициране. Запознава се и с книгата на Михаел Платен за природосъобразен живот и лекуване, която става негова настолна книга.Спомени т.3
Димков проявява толерантност към всички народи и религии. Чете Корана, египетски текстове, зороастрийски, будистки и християнски. Запознава се с Петър Дънов и попада под негово влияние.Филми т.4
През 1909 година е назначен като подпоручик в 25-и пехотен драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е раняван многократно.
След войните се установява като военнослужещ в София. Започва дейността си на народен лечител. През 1920 година сключва брак. През 1925 година служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 година служи в Свищов. От 1929 година служи в 6-и пехотен търновски полк, а от следващата година е на служба в 1-ви пехотен софийски полк. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 година е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 8-a пехотна тунджанска дивизия. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград. През 1933 година е назначен за командир на 21-ва пехотна дружина, същата година спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване.[1][2] През 1934 година е назначен за помощник командир на 4-та пехотна преславска дивизия. По-късно е на служба във Варна, където се включва активно в дейността на Военния съюз, организирал Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.[3] Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на 8-и пехотен приморски полк и построяването на парка–мавзолей „Владислав Варненчик“. През 1935 година е назначен за помощник-командир на 3-та пехотна балканска дивизия.
През 1936 година е преждевременно приведен в запаса поради републиканските си убеждения. Последват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца – Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Лекува всичките си пациенти безплатно.
Публикувано е тритомно издание на Петър Димков „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008), което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот – хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. То е наследник на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926 – 1939 година.
Умира на 4 октомври 1981 година в София.
Димков ледник на остров Брабант в Антарктика е наименуван на Петър Димков.[4]
Иван Халембаков | Стоян Халембаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Димко Хаджииванов (около 1813 – 1906) | Димко Халембаков | Кипра Зуева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Георги Зимбилев (1847 – 1883) | Катерина Хаджидимова | Димо Хаджидимов (1875 – 1924) | Александра Ставракиева (1882 – 1957) | Иван Хаджидимов (около 1840 – 1940) | Екатерина Димкова | Димитър Димков (1853 – ?) | Никола Димков (1859 – 1937) | Георги Димков (1853 – ?) | Атанас Димков (1865 – ?) | Христо Димков (1875 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Катя Хаджидимова | Дафина Хаджидимова (1906 – 1984) | Иван Хаджидимов (1915 – 1938) | Петър Димков (1886 – 1981) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.