Шести пехотен търновски полк

Шести пехотен търновски полк е български пехотен полк формиран през 1884 година, като част от първите 8 полка от българската войска и взел участие във войните по време на Третото българско царство.

Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк
Заминаването на полка от София (1915 г.)
Информация
Ръководител	Цар Фердинанд I
Активна	12 октомври 1884 – 1945
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	София
Годишнини	10 ноември – победата при Драгоман
Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк в Общомедия

Формиране

Шести пехотен търновски полк е формиран под името Шести пеши търновски полк с указ №41 от 12 октомври 1884 г. В състава му влизат Търновска № 17 пеша дружина, Габровска № 18 пеша дружина и Еленска № 21 пеша дружина. Влиза в състава на 4^-та пеша бригада.^[1]

На 15 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Никифор Никифоров. За командири на дружините са назначени – на 1-ва дружина капитан Димитър Витанов, на 2-ра капитан Димитър Недялкович, на 3-та капитан Ненчо Цачев и на 4-та капитан Христофор Паков.^[2]

Сръбско-българска война (1885)

Поручик Анастас Вангелов, командир на 5^-а запасна дружина от полка по време на Сръбско-българската война (1885).

През Сръбско-българската война (1885) полкът под командването на капитан Никифоров взема участие в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. Към 1 октомври 1885 г. в състава на полка влизат 3700 души.^[3]

Веднага след възкачването на престола, шефството на полка се поема от княз Фердинанд. На 13 септември 1886 г. командирът на полка капитан Бонев е назначен за Софийски окръжен войнски началник, по собствено желание, като на негово място се назначава командира на 3-ти пеши бдински полк капитан Белинов^[4]. През 1889 година се извършва реформа в българската армия и със заповед от 1 април 12-те пехотни полка от българската войска са развърнати в 24 такива. Така от 18-а габровска и 21 еленска дружина се образува 18-и пехотен етърски полк.

Балкански войни (1912 – 1913)

Мобилизация на Първи и Шести полк през септември 1912 г.

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 1^-ва пехотна софийска дивизия, която е част от 1^-ва армия и в състава му влизат 4899 души. Води боеве при Люлебургас, Татарлар, Кадъкьой и Чаталджа.^[1]

Първа световна война (1915 – 1918)

Полкът е мобилизиран през септември 1915 г. за участие в Първата световна война (1915 – 1918), като влиза в състава на 1^-ва бригада от 1^-ва пехотна софийска дивизия, която е част от 3-та Българска армия.^[5]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[5]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 99 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 4617	Коне: 438 Волове: 98	Обикновени коли: 66	Пушки и карабини: 4012 Картечници: 4

В атаката на Тутракан полкът участва заедно с 1-ви пехотен полк от неговата 1^-ва бригада. Води успешни сражения в Добруджа.

През пролетта на 1917 г. заедно с дивизията е прехвърлен в Македония. Там остава до края а войната през есента на 1918 г. Съгласно сключената конвенция между България и Източното командване на войските на Съглашението на 2 октомври 1918 година предава оръжието си и остава в плен.

Между двете световни войни

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 6^-а пехотна търновска дружина. През 1922 година за командир на дружината е назначен подполковник Михаил Йовов. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 6^-а пехотна търновска дружина и 2-ра жандармерийска дружина, но до 1935 година носи явното название дружина. Състои се от две дружини, две картечни роти, една специална рота и една нестроева рота.^[6]

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 и 1944) в района на Свиленград. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 1^-ва пехотна софийска дивизия с която участва в боевете при Стражин, Страцин, река Пчиня и Скопие.^[6]

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт) в мирновременния му гарнизон се формира 6^-а допълваща дружина. ^[6]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 6-и пехотен Търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк на 6-и пехотен Търновски полк.^[7]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Шести пеши търновски полк (12 октомври 1884 – 1892)
• Шести пехотен търновски полк (1892 – 1908)
• Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (1908 – 1919)
• Шести пехотен търновски полк (1919 – 1920)
• Шеста пехотна търновска дружина (1920 – 1928)
• Шести пехотен търновски полк (1928 – 19 ноември 1932)
• Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (19 ноември 1932 – 5 март 1946)
• Шести пехотен търновски полк (от 5 март 1946 г.)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Подполковник	Константин Рудановски	12 октомври 1884 – 9 септември 1885
2.	Капитан	Никифор Никифоров	от 15 септември 1885
	Капитан	Никола Бонев	1886 – 13 септември 1886
	Капитан	Белинов	от 13 септември 1886
	Майор	Никола Бочев	от 1 ноември 1888
	Капитан	Александър Фудулаки	27 януари 1887 – 8 декември 1888
	Майор	Иван Цончев	от 24 януари 1890 – към 6 февруари 1892
	Майор	Йосиф Ангелов
	Майор	Христофор Хесапчиев	1896 – 1898
	Полковник	Ангел Панев	от 1898
	Подполковник	Иван Фичев	1 януари 1899 (1900)
	Полковник	Янко Драганов	1903 – 1905
	Полковник	Петър Петрунов	към 1908/1909
	Полковник	Панайот Бърнев	1912 – 1913
	Полковник	Иван Червенаков	януари или май 1915 – 1916
	Подполковник	Христо Паунов	Първа световна война
	Подполковник	Михаил Попов	Първа световна война – февруари 1917
	Подполковник	Кимон Георгиев	2 ноември 1919 – 9 септември 1920
	Подполковник	Михаил Йовов	от 1922
	Подполковник	Иван Дипчев	от 1923
	Подполковник	Иван Халачев	1926 – 1929?
	Подполковник	Георги Тановски	от 16 ноември 1929
	Полковник	Цанко Цанов	1931 – 1932?
	Полковник	Никола Хаджипетков	от 10 май 1932
	Полковник	Александър Попдимитров	1935 – 1939
	Полковник	Георги Младенов	1940 – 1941
	Полковник	Никола Алексиев	1941 – 1943
	Подполковник	Никола Пейчев	1944 – 1944
	Подполковник	Минко Хаджилилов	1944 – 1945
	Полковник	Стоян Драгиев	от 1945

Други командири: Парашкев Печигаргов

Бележки

1. ДВИА, ф. 74, История на фондообразувателя
2. Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 57
3. Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 163
4. ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 90, 23.09.1886
5. Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
6. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 26
7. Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство
• Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство

• Портал „Военна история на България“