Петър Петрунов

Петър Николов Петрунов е български офицер, полковник от пехотата, офицер през Сръбско-българската война (1885), командир на 6^-и пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк.

Петър Петрунов
български офицер от пехотата
Звание	Полковник
Години на служба	1879 – 1911
Род войски	пехота
Командвания	6-и пехотен полк
Битки/войни	Сръбско-българска война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	6 декември 1862 г. (стар стил) Самоков, Османска империя
Дата и място на смърт	10 юни 1911 г. (стар стил) (48 г.) София, Царство България

Биография

Петър Петрунов е роден на 6 декември 1862 г. в Самоков, Османска империя. На 5 октомври 1879 г. постъпва на военна служба. През 1882 г. завършва в 3^-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик. На 30 август 1885 г. е произведен в чин поручик, от 1887 г. е капитан, от 1893 г. майор, а от 1901 г. е подполковник. По време на военната си кариера служи в Плевенска № 6 пеша дружина, 1^-ви пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк, във Военното на Негово Княжеско Височество училище и като командир на 6^-и пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк. През 1909 г. като командир на 6^-и полк е награден с Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“.^[1]

През 1910 г., при раждането на последното им дете умира съпругата му. Полковник Петър Петрунов се самоубива 45 минути след полунощ на 10 юни 1911 г. в къщата си на бул. „Патриарх Евтимий“ №1 в София, след като убива 18-годишната си дъщеря Елена. Наемател в къщата до инцидента на 10 юни е бил поета Димчо Дебелянов.

Семейство

Полковник Петър Петрунов е женен и има 5 дъщери: Елена, Мара, Надя, Катя и Нора. Негов първи братовчед е полковник Димитър Петрунов.^[2]

Военни звания

• Подпоручик (30 август 1882)
• Поручик (30 август 1885)
• Капитан (1887)
• Майор (1893)
• Подполковник (1901)
• Полковник

Награди

• Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)

Образование

• Военно на Негово Величество училище (до 1882)

Бележки

1. Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. І – ф3 К, оп. 2 // Архивиран от оригинала на 2021-05-10. Посетен на 2019-02-02.
2. Дебелянов, Димчо. Съчинения. Т. 1. София, Издателство „Български писател“, 1983. с. 302.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 79.