Осма пехотна тунджанска дивизия

Осма пехотна тунджанска дивизия е българска военна част.

Осма пехотна тунджанска дивизия
Информация
Активна	1903 – 1950
Държава	България
Гарнизон/щаб	Стара Загора
Командири
Изтъкнати командири	ген. Никола Жеков

Формиране

Осма пехотна тунджанска дивизия е формирана с Указ № 83 от 30 декември 1903 г. със седалище в Стара Загора. В състав две пеши бригади, 1-ва бригада (10-и Родопски и 30-и Шейновски пехотни полкове) и 2-ра бригада (12-и Балкански и 23-ти Шипченски пехотни полкове).^[1]През 1905 г. за бригаден командир е назначен полковник Ангел Панев.

Балканска война (1912 – 1913)

В навечерието на Балканската война в състава на дивизията са вече три пехотни бригади:1-ва, 2-ра и 3-та (51-ви и 52-ри пехотни полкове), както и 8-и скорострелен и 8-и нескорострелен артилерийски полкове.

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Димитър Кирков. Взема участие в боевете за овладяване на височината Курт-Кале на 5 октомври 1912 г., а при обсадата на Одрин два от полковете на дивизията 12 Балкански и 30 Шейновски полкове заемат Южния сектор. 10-и Родопски и 23-ти Шипченски полк участват в атаката на крепостта на източния сектор.

Първа световна война (1915 – 1918)

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1^-ва армия и има следното командване и състав:^[2]

Командване и състав

Щаб на дивизията

• Началник на дивизията – генерал-майор Тодор Митов, полковник Георги Бошнаков, генерал-майор Стефан Богданов
• Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Никола Янакиев
• Дивизионен инженер и командир на 8^-а пионерна дружина – военен инженер, полковник о.з. Ангел Радославов
• Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Емануил Шишманов
• Дивизионен интендант – подполковник Величко Преславски
• Председател на Военно-полевия съд –

Първа бригада

• Командир на бригадата – полковник Владимир Серафимов
  • Командир на 10^-и пехотен родопски полк – подполковник Петър Атанасов
  • Командир на 30^-и пехотен шейновски полк – подполковник Злати Костов

Втора бригада

• Командир на бригадата – полковник Иван Пашинов
  • Командир на 12^-и пехотен балкански полк – полковник Христо Бояджиев
  • Командир на 23^-ти пехотен шипченски полк – подполковник Петър Манов

Трета бригада

• Командир на бригадата – полковник Иван Върбанов
  • Командир на 55^-и пехотен полк – подполковник Лазар Василев
  • Командир на 56^-и пехотен полк – подполковник Димитър Алексиев

Осма артилерийска бригада

• Командир на бригадата – полковник Димитър Русчев
  • Командир на 8^-ти артилерийски полк – подполковник Иван Ватев
  • Командир на 18^-и артилерийски полк – подполковник Константин Венедиков

През юли 1919 година Осма дивизия е разформирована.^[3]

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втората световна война (1941 – 1945) дивизията първоначално е на прикриващия фронт, а в началото на декември 1944 година е изпратена на фронта, влиза в състава на 1^-ва армия и има следното командване и състав:^[4]

Командване и състав

Щаб на дивизията

• Началник на дивизията – генерал-майор Никола Грозданов, генерал-майор Борис Харизанов
• Началник на щаба на дивизията – полковник Станю Пенчев, полковник Борис Дечев
  • Командир на 12^-и пехотен балкански полк – полковник Димитър Димитров
  • Командир на 23^-ти пехотен шипченски полк – подполковник Мартин Мартинов
  • Командир на 30^-и пехотен шейновски полк – подполковник Асен Луков, полковник Тодор Попов
  • Командир на 8^-и дивизионен артилерийски полк – полковник Асен Стефанов

След Втората световна война

 Основна статия: Седемнадесета мотострелкова дивизия

Дивизията е демобилизирана след края на войната. През 1946 г. 23^-ти пехотен шипченски полк е разформирован. С указ №19 от юни 1947 г. дивизията е разформирована. Отново е формирана през декември 1947 г. с указ №25. В същото време и 23^-ти пехотен шипченски полк също е възстановен. От 30 септември 1948 г. дивизията се премества на гарнизон в Хасково. На 8 юни 1950 г. е преименувана на 8-а стрелкова дивизия. По това време в нея се включват 12-и стрелкови полк, 23-и стрелкови полк, 30-и стрелкови полк и 8-и дивизионен артилерийски полк. На 22 ноември 1950 г. със заповед № 527 на министъра на отбраната е преименувана на втора стрелкова дивизия „Георги Димитров“. Нейните полкове също са преименувани както следва: 12-и стрелкови полк на 22-ри стрелкови полк с гарнизон в Харманли, 23-ти стрелкови полк в 31-ви стрелкови полк с гарнизон в Хасково, 30-и стрелкови полк на 49-и стрелкови полк с гарнизон в Марица, 8-и дивизионен артилерийски полк на 25-и оръдеен артилерийски полк с гарнизон в Кърджали. През 1956 г. е включена в състава на обединените въоръжени сили на Варшавския договор. Със заповед № 00250 от 7 август 1958 г. управлението на втора стрелкова дивизия е преименувано на управление на 17-а стрелкова дивизия. По това време в състава ѝ влизат 31-ви стрелкови полк с гарнизон в Хасково, 34-ти стрелкови полк с гарнизон в Момчилград, 78-и стрелкови полк с гарнизон в Крумовград, 66-и танко-самоходен полк с гарнизон в Хасково, 25-и артилерийски полк с гарнизон в Хасково, 87-и артилерийски полк с гарнизон в Кърджали, 77-и зенитен артилерийски полк с гарнизон в Кърджали и дивизионни части с номера на дивизията. От март 1960 г. е преименувана на Седемнадесета мотострелкова дивизия.^[5]

Наименования

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Осма пехотна тунджанска дивизия (1904 – 1921)
• Осми пехотен беломорски полк (1921 – 1928)
• Осми пехотен тунджански полк (1928 – 1938)
• Осма пехотна тунджанска дивизия (1938 – юни 1947)
• Осма пехотна тунджанска дивизия (декември 1947 – 8 юни 1950)
• Осма стрелкова дивизия (8 юни – 22 ноември 1950)
• Осма стрелкова дивизия „Георги Димитров“ (22 ноември 1950 – 7 август 1958)
• Седемнадесета стрелкова дивизия (7 август 1958 – март 1960)
• Седемнадесета мотострелкова дивизия (март 1960 – 1 януари 1996)
• Седемнадесета механизирана бригада (1 януари 1996 – 2003)
• Седемнадесета база за съхраняване на въоръжение и техника (2003 – 2006)

Началници

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Полковник	Иван Сарафов	1903 – 1908
2.	Генерал-майор	Вълко Велчев	1908 – 18 януари 1912
3.	Полковник	Димитър Кирков	18 януари 1912[6] – 1915
4.	Полковник	Никола Жеков	февруари 1915 – юни 1915
5.	Генерал-майор	Тодор Митов	1915 – декември 1916
6.	Полковник	Георги Бошнаков	декември 1916 – 1917
7.	Генерал-майор	Стефан Богданов	януари 1917 – 1919
8.	Генерал-майор	Лазар Козаров	1919 – 1920
9.	Полковник	Владимир Стоянов	1920 – 1921
10.	Полковник	Минчо Банковски	1921 – 1922
11.	Полковник	Танко Витанов	1922 – 1923
12.	Полковник	Стоян Гашаров	1923 – 1925
13.	Полковник	Георги Сапов	1925 – 1926
14.	Полковник	Анастас Ватев	1926 – 1932
15.	Полковник	Никола Стайчев	1932 – 1934
16.	Полковник	Никола Недев	1934 – 1935
17.	Полковник	Георги Тановски	октомври 1935 – 1936
18.	Полковник	Христо Петков	1936
19.	Полковник	Никола Хаджипетков	април 1936
20.	Полковник	Асен Даскалов	1936 – 1941
21.	Полковник	Асен Сираков	1941 – 14 май 1944
22.	Полковник	Димитър Владков	14 май 1944 – 10 юни 1944[7]
23.	Генерал-майор	Никола Грозданов	10 юни 1944 – 24 ноември 1944
24.	Полковник	Борис Харизанов	28 ноември 1944 – 17 януари 1946
25.	Генерал-майор	Стефан Таралежков	1946 – 1947
26.	Генерал-майор	Щерю Атанасов	1947 – 1950