Иван Ватев

Иван Ветев Ватев е български офицер, генерал-майор от артилерията, командир на обсадния отдел от Софийския крепостен батальон през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 8^-и артилерийски полк и 8^-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Иван Ватев
български генерал
Род войски	артилерия
Командвания	8-и артилерийски полк Осма артилерийска бригада
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „За заслуга“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	25 януари 1864 г. (стар стил) Ловеч, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Биография

Иван Ватев е роден на 25 януари 1864 г. в Ловеч. През 1888 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище с 10^-и випуск, 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в артилерията. Служи във 2-ри артилерийски полк. През 1892 е произведен в чин поручик, а на 2 август 1897 в чин капитан. През 1900 г. служи като командир на Софийския крепостен батальон, а на 27 септември 1904 г. е произведен в чин майор. През 1909 г. майор Ватев е заема длъжността за помощник-началник на строево-домакинската част при Артилерийската инспекция, през 1911 г. е началник на крепостна секция при Артилерийската инспекция. Като майор командва 2^-ра рота от Шуменския крепостен батальон.

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е командир на обсадния отдел от Софийския крепостен батальон и на 15 октомври 1912 г. е произведен в чин подполковник. В началото на 1915 г. е назначен за помощник-командир на 8^-и артилерийски полк. По време на Първата световна война първоначално командва 8^-и артилерийски полк (от септември 1915 г.), след което поема командването на 8^-а артилерийска бригада. През 1916 г. е произведен в чин полковник.

През 1917 г. „за бойни отличия и заслуги през войната“ като командир на 8^-и артилерийски полк, съгласно заповед № 679 по Действащата армия е предложен за Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас, но Орденския съвет намира, че може да бъде награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас^[1], като със заповед № 355 по Министерството на войната от 1921 година наградата му е променена на Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.^[2] Уволнен е от служба през 1919 г. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.

Генерал Ватев има 3 деца, сред които подполковник Владимир Ватев и капитан Стефан Ватев. Брат е на генерал-майор Анастас Ватев.

Военни звания

• Подпоручик (7 ноември 1888)
• Поручик (1892)
• Капитан (2 август 1897)
• Майор (27 септември 1904)
• Подполковник (15 октомври 1912)
• Полковник (1916)
• Генерал-майор (31 декември 1935)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас (1917)
• Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас (1921)
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Орден За заслуга на обикновена лента

Бележки

1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 122 – 123
2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 193 – 194

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 128.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.