![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6b/Debije-boerhaave.jpg/640px-Debije-boerhaave.jpg&w=640&q=50)
Петер Дебай
нидерландско-американски физик и физикохимик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Петер Йозеф Вилхелм Дебай (на нидерландски: Peter Joseph Wilhelm Debye, роден Petrus Josephus Wilhelmus Debije) е нидерландско-американски физик и физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия (1936).[1]
Петер Дебай Peter Debye | |
нидерландско-американски физик и физикохимик | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Мюнхенски университет Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих |
Научна дейност | |
Област | физика, физикохимия |
Учил при | Арнолд Зомерфелд |
Работил в | Цюрихски университет (1911 – 12) Утрехтски университет (1912 – 14) Гьотингенски университет (1914 – 20) Швейцарско висше техническо училище в Цюрих (1920 – 27) Лайпцигски университет (1927 – 34) Берлински университет (1934 – 39) Университет „Корнел“ (1940 – 50) |
Видни студенти | Ларс Онсагер Паул Шерер Фриц Цвики |
Известен с | модел на Дебай радиус на Дебай теория на Дебай-Хюкел |
Награди | Медал Ръмфорд (1930) Лекторска награда на Фарадей (1933) Медал Лоренц (1935) Нобелова награда за химия (1936) Награда Уилард Гибс (1949) Медал Макс Планк (1950) Медал Пристли (1963) Национален научен медал на САЩ (1965) |
Петер Дебай в Общомедия |
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bb/Peter_Debye_1937.jpg/640px-Peter_Debye_1937.jpg)
С името му са свързани ред големи постижения в областта на теоретичната и експерименталната физика, физикохимията и математиката. Той предлага модел на твърдото тяло, на чиято основа обяснява поведението на специфичния топлинен капацитет при ниска температура. Характерната температура, под която съществено значение имат квантовите ефекти, получава названието температура на Дебай. Той теоретично описва влиянието на топлинните колебания на кристалната решетка върху дифракцията на рентгеновите лъчи, а заедно с Паул Шерер разработва метода на праховата дифракция в рентгеноструктурния анализ. Дебай първи наблюдава дифракцията на светлината чрез ултразвук и използва метода на разсейване на светлината за да изследва структурата на молекули (сред които полимерни) и критически явления. Той развива диполната теория на диелектриците, на чиято основа обяснява дисперсионните им свойства и някои аспекти на междумолекулните взаимодействия. Заедно с Ерих Хюкел разработва теорията на Дебай-Хюкел за слабите разтвори на силни електролити, като по този начин успява да установи зависимост между коефициентите на активността и електропроводимостта от концентрацията.