Дифракция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Дифракцията е отклонението на вълни от праволинейното им разпространение в пространството, проявяващо се най-силно при дължина на вълната, близка до размера на някаква нееднородност на средата. Пример за дифракция е промяната в посоката на разпространение на вълната при преминаване през отвор или заобикаляне на препятствие. Дифракцията представлява интерференция на голям брой кохерентни вълни, затова тя не се различава принципно от явлението интерференция.
Дифракцията се наблюдава при всички вълни, независимо от техния характер. Най-добре изучена е дифракцията при светлинните и звуковите вълни.
В теорията на радиовълните под дифракция се разбира способността на радиовълните да заобикалят различни неравности от земната повърхност, като се отклоняват от праволинейното си движение. Дифракцията се дължи на факта, че мястото, където попадат радиовълните, става източник на вторично излъчване, вследствие на което е възможно заобикаляне на неравностите.
Дифракцията се проявява толкова по-силно, колкото е по-голяма дължината на вълната от линейните размери на неравностите, върху които попадат радиовълните. Това се обяснява с по-малките загуби на енергията на вълната в неравностите при по-ниски честоти. Дифракцията в земни препятствия е най-силно изразена при дългите и свръхдългите вълни, а при УКВ дифракция практически не съществува.