Диелектрик
From Wikipedia, the free encyclopedia
Диелектрикът е вещество, слабо провеждащо или съвсем непровеждащо електрически ток, което може да бъде поляризирано от външно електрично поле. Плътността на свободните носители на електричен заряд в диелектрика не превишава 108 бр/cm3. Когато диелектрик се постави в електрично поле, през него не протичат електрични заряди, а само малко се изместват техните средни равновесни положения, което води до диелектрична поляризация. Вследствие на диелектричната поляризация, положителните заряди се преместват в посока към полето, докато отрицателните заряди се изместват в противоположна посока. Това създава вътрешно електрично поле, което намалява общото електрично поле.[1]
Към диелектриците се числят въздуха и другите газове, стъклото, различни смоли и пластмаси. Химически чистата вода и захарният разтвор също са диелектрици. Диелектриците се използват не само като електроизолационни материали. Ред диелектрици проявяват и интересни физични свойства, например пиезокристалите.