История на физиката
From Wikipedia, the free encyclopedia
Първите стъпки в познанията за някои физични явления възникват още в древността, доразвиват се от Аристотел, Архимед и др., но появата на физиката като самостоятелна наука се свързва Ренесанса. В началото на XVII век работи Галилео Галилей, въвел експерименталния метод, а Исак Нютон става основоположник на класическата физика. По същото време се оформя научният метод, подходът към изучаваните явления и тяхното обяснение и интерпретация и оформянето на двете взаимосвързани категории: теоретична физика и експериментална физика. [1] Интензивно развитие на физиката се наблюдава през XVIII – XIX век, особено след откритието на Майкъл Фарадей за наличие на връзка между електрическите, магнитните и оптичните явления и създаването на класическата електродинамика от Джеймс Максуел. В края на XIX и началото на XX век на основата на нови открития (рентгенови лъчи, радиоактивност, закон на Планк) започва изграждането на съвременната физика, която отчита ефектите на квантовата механика и/или на [[теория на относителността на Алберт Айнщайн. Основните усилия в съвременните научни изследвания са насочени към атомната физика, ядрената физика, квантовата теория на полето, физиката на елементарните частици, физиката на полупроводниците, квантовата електроника.