![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6e/Retrato_de_un_erudito_%2528%25C2%25BFArqu%25C3%25ADmedes%253F%2529%252C_por_Domenico_Fetti.jpg/640px-Retrato_de_un_erudito_%2528%25C2%25BFArqu%25C3%25ADmedes%253F%2529%252C_por_Domenico_Fetti.jpg&w=640&q=50)
Архимед
From Wikipedia, the free encyclopedia
Архимед (на старогръцки: Αρχιμήδης) е древногръцки математик, астроном, физик и инженер. Въпреки че не са известни много факти и подробности, свързани с неговия живот, той е смятан за един от водещите учени на класическия период на Античността. Сред неговите приноси в областта на физиката са основните принципи на хидростатиката, статиката и обяснението на принципа на работа на лоста. На Архимед се приписва и създаването, както на действителни механизми като винтова помпа, която носи неговото име, така и на устройства със съмнително съществуване, като машини, които могат да вадят от водата бойни кораби или да ги подпалват с помощта на огледала.[1]
Тази статия е за древногръцкия учен. За парахода вижте Архимед (параход).
Архимед Αρχιμήδης | |
древногръцки учен | |
![]() Портрет от Доменико Фети, 1620 г. | |
Роден |
около 287 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | 212 г. пр.н.е. (75 г.)
Сиракуза |
Научна дейност | |
Област | Математика, астрономия, физика |
Техника | |
Изобретения | Архимедов винт |
Архимед в Общомедия |
Обикновено се приема, че Архимед е най-големият математик на Античността и един от най-значимите за всички времена.[2][3] Той прилага метода на изчерпването за изчисляването на площта, затворена от парабола и нейна хорда, като използва безкрайни числови редове и успява да изчисли със забележителна точност приблизителната стойност на числото π, наричано понякога Архимедова константа.[4] Архимед описва също носещата неговото име Архимедова спирала, извежда формули за обема на ротационни повърхнини и създава оригинална система за изразяване на много големи числа.
Архимед умира по време на обсадата на Сиракуза, когато е убит от римски войник. По-късно Цицерон описва посещението си на неговия гроб, върху който е поставена сфера, вписана в цилиндър. Архимед доказва, че сферата има две трети от обема и площта на околната повърхност на описания цилиндър и смята това за своето най-голямо математическо постижение.
За разлика от неговите технически изобретения, математическите трудове на Архимед са слабо известни през Античността. Математиците от Александрия ги четат и цитират, но първата обхватна компилация е съставена едва около 530 година от Исидор от Милет, а коментарите на неговите работи от Евтокий по същото време за пръв път ги правят достояние на по-широка публика.
Относително малкото запазени писмени работи на Архимед, които успяват да оцелеят по време на Средновековието, след това стават изключително важно вдъхновение за инженерите от времето на Ренесанса,[5] а откриването през 1906 година на неизвестни дотогава трудове на Архимед в Архимедовия палимпсест разширява представите за това, как той достига до своите математически изводи.[6]