Алберт Айнщайн
Германски физик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Алберт Айнщайн (на немски: Albert Einstein, /ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n/) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика.[4]
- Айнщайн пренасочва насам. За други значения вижте Айнщайн (пояснение).
Алберт Айнщайн Albert Einstein | |
германски физик | |
Алберт Айнщайн, снимка от 1921 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | САЩ |
Етнос | евреи |
Религия | Пантеизъм |
Националност | Германия (1879 – 96, 1914 – 33) Швейцария (1901 – 55) САЩ (1940 – 55) |
Учил в | Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих[1][2] Цюрихски университет |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Работил в | Патентното бюро в Берн Цюрихския университет Карловия университет в Прага Пруската Академия на Науките Института Кайзер Вилхелм Лайденския университет Института за авангардни изследвания, Принстън |
Известен с | Общата теория на относителността Специалната теория на относителността Брауновото движение Фотоелектричния ефект E=mc² Статистиката на Бозе-Айнщайн Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен |
Награди | Нобелова награда за физика (1921 г.) Медал Макс Планк (1929 г.) |
Семейство | |
Майка | Паулине Кох |
Съпруга | Милева Марич (1903 – 1919) Елза Льовентал (1919 – 1936)[3] |
Деца | Лизерл Айнщайн (1902 – 1903?) Ханс Алберт Айнщайн (1904 – 1973) Едуард Айнщайн (1910 – 1965) |
Други роднини | Елза Айнщайн (първа братовчедка) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Алберт Айнщайн в Общомедия |
Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.[5]
В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 г. формулира и общата теория на относителността. Той продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 г. той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.[6]
Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети.[6] Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като социализма и международните отношения (писмата, които разменя със Зигмунд Фройд, озаглавени „Защо война“, кратката статия „Защо социализъм“ и др.).[7] Неговата изключителна интелигентност и оригиналност правят думата „Айнщайн“ синоним на гений.[8]
Алберт Айнщайн се обявява категорично против войната, а по-късно и против производството и употребата на ядрени оръжия. В същото време в навечерието на Втората световна война той лично предупреждава американския президент Франклин Делано Рузвелт за опасността Германия да разработи ядрено оръжие, което стимулира бързото развитие на американската ядрена програма. Айнщайн е и един от инициаторите за създаване на държавата Израел.
През 1999 г. американското списание „Тайм“ го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката. На името на Айнщайн са наречени единицата айнщайн, използвана във фотохимията, химичният елемент айнщайний, астероидът 2001 Айнщайн, лунният кратер Айнщайн.