Фьодор Достоевски
Руски писател / From Wikipedia, the free encyclopedia
Фьо̀дор Миха̀йлович Достоѐвски (на руски: Фёдор Миха́йлович Достое́вский, [ˈfʲodər mʲɪˈxajləvʲɪtɕ dəstɐˈjɛfskʲɪj]) е руски писател и публицист, най-известен със своите романи „Престъпление и наказание“, „Братя Карамазови“, „Идиот“ и „Бесове“.
Фьодор Достоевски Фёдор Достоевский | |
руски писател | |
Портрет от Василий Перов, 1872 | |
Роден |
30 октомври 1821 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия |
Религия | Руска православна църква |
Националност | Руска империя |
Учил във | Военен инженерно-технически университет |
Работил | преводач, писател |
Литература | |
Псевдоним | Д.; Друг Козьмы Пруткова; Зубоскал; —ий, М.; Летописец; М-ий; Н. Н.; Пружинин, Зубоскалов, Белопяткин и К° [колективен]; Ред.; Ф. Д.; N.N.[1] |
Период | 1844 – 1880 |
Жанрове | роман |
Течение | литературен реализъм |
Дебютни творби | „Бедни хора“ (1846) |
Известни творби | „Престъпление и наказание“, „Бесове“, „Братя Карамазови“, „Идиот“, „Юноша“ |
Повлиян | |
Повлиял | |
Семейство | |
Съпруга | Мария Димитриевна Исаева (1857 – 1864) Анна Григориевна Сниткина (1867 – 1881) |
Деца | София (1868), Любов (1869 – 1926), Фьодор (1871 – 1922), Алексей (1875 – 1878) |
Подпис | |
Уебсайт | fedordostoevsky.ru |
Фьодор Достоевски в Общомедия |
Литературното творчество на Достоевски изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през XIX век. Като изявен славянофил, националист и монархист, в творбите си той критикува буржоазията, Запада в навечерието на епохата на материализма и нихилизма. Смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм, неговите „Записки от подземието“ са определяни като „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога".[5] Достоевски започва да пише от средата на 40-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици – Дикенс, Гогол, Балзак и др. Въпреки това най-известни са творбите от последните му години – „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Братя Карамазови“. Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература.[6] Написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета.