италиански писател и журналист From Wikipedia, the free encyclopedia
Албèрто Морàвия (на италиански: Alberto Moravia), с истинско име Алберто Пинкерле (Alberto Pincherle), е италиански писател от световна класа, наричан „баща на италианския неореализъм“.
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения.
Роден е в семейство от средната класа. Като малък често боледува и прекарва принудителните си престои на легло в четене. По-късно става журналист. Предприема много пътувания и научава няколко езика.
Първият му роман „Безразличните“ е издаден, когато Моравия е на 22 години. По това време в Италия на власт вече е Бенито Мусолини. Официалната критика и власт го приемат враждебно. Притискат го все повече, забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Около 9 месеца е принуден да се укрива в обор в планината. Спасяват го настъплението на американската армия през 1944 г. и краят на Втората световна война.
Веднага след войната Моравия издава няколко романа, най-известният сред които е „Римлянката“. Стилът му не може да се нарече блестящ, но творбата се отличава с разказваческо майсторство и жив диалог. Моравия, който вижда в жената по-висше създание от мъжа, създава много силни женски образи. В романите си изследва отношението между любовта и секса, като заявява, че сексът е убиец на любовта. Други негови книги нападат дясната политика, фалшивото морализаторство и корупцията.
През 1952 г. творчеството му отново е забранено, този път от Ватикана. Пише няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми като „Чочарка“, „Конформистът“, „Римлянката“.
Romanzi brevi (1949) – сборник с La disubbidienza, L’amore coniugale, Agostino, La mascherata
Il conformista (1951) – Награда „Стрега“ (1952) Конформистът, изд.: „Народна култура“, София (1986), прев. Виолета Даскалова
Il disprezzo (1954) Презрението, изд.: „Народна култура“, София (1964), прев. Виолета Даскалова
La Ciociara (1957) Чочарка, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Мария Касърова
La noia (1960) Скука, изд.: „Златорогъ“, София (1993), прев. Виолета Даскалова
L'attenzione (1966)
Io e lui (1971) Аз и той, изд.: „Петриков“, София (1997), прев. Хубан Стойнов
La vita interiore (1978)
1934 (1983)
L'uomo che guarda (1986) Воайорът, изд.: „Фама“, София (2005), прев. Никола Иванов
Il viaggio a Roma (1989)
La donna leopardo (1991), незавършен, посмъртно Жената леопард, изд.: „Петриков“, София (1993), прев. Божан Христов
I due amici. Frammenti di una storia fra guerra e dopoguerra (2007), незавършен, посмъртно
Повести и разкази
La bella vita, 1935; 1976. (11 разказа, написани между 1927 и 1932, отчасти излезли в сп. 900)
L'imbroglio. Cinque romanzi brevi, 1937 (5 повести)
I sogni del pigro. Racconti, miti e allegorie, 1940 (разкази)
Le donne fanno dormire, 1941 (разказ)
L'amante infelice. Novelle, 1943 (повести)
La cetonia, 1944 (разказ)
L'epidemia. Racconti surrealistici e satirici, 1944 (разкази, почти всичките написани между 1935 и 1945)
Due cortigiane e Serata di Don Giovanni, 1945 (повести)
L'amore coniugale e altri racconti, 1949 (разкази)
Le chiese rosse, 1950 (разказ)
I racconti, 2 тома, 1952; после Racconti 1927-1951, 1953. (24 разказа)
Racconti romani, 1954. (Racconti romani и Nuovi racconti romani включват 130 разказа) Римски разкази, изд.: ИК „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1975), прев. Петър Драгоев
L'epidemia. Racconti surrealisti e satirici, 1956; после Racconti surrealisti e satirici, 1975. (разкази)
Nuovi racconti romani, 1959. (разкази, написани между 1954 и 1959) Нови римски разкази, изд.: ИК „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1977), прев. Петър Драгоев