From Wikipedia, the free encyclopedia
Московският метрополитен (пълно официално название на руски: Моско̀вский о̀рдена Лѐнина и ордена Трудово̀го Кра̀сного Зна̀мени метрополитѐн ѝмени В. И. Ленина) е една от най-натоварените метросистеми в света. Той е държавно предприятие, пълното име на експлоатиращата го организация е Государственное унитарное предприятие „Московский метрополитен“.
Московско метро Московский метрополитен | |
Информация | |
---|---|
Тип | метро |
Място | Москва, Русия |
Станции | 258 |
Пътници | 6,67 млн. дневно (2018) |
Номер линия | |
Уебсайт | www.mosmetro.ru |
Пусната | 15 май 1935 г. |
Оператори | „Московский метрополитен“ |
Дължина | 449,1 km |
Брой линии | 14 |
Междурелсие | 1520 mm |
Електрификация | Трета релса, 825V Контактна мрежа, 3 kV |
Работна скорост | 40,78 km/h; 80 km/h |
Схема | |
Московско метро в Общомедия |
Московското метро е четвърто в света и първо в Европа и постсъветското пространство по дължина на метролиниите и шесто в света по интензитет на натоварване след Пекинското, Токийското, Шанхайското, Сеулско метро и метрото на Гуанджоу.
От 1 март 2023 г. Московското метро е третото в света с две кръгови линии – след Мадридското и Пекинското.[1]
До 2026 г. в Московското метро ще се движат безпилотни влакове, а до 2027 г. ще бъдат изградени още 25 метростанции и още 58 км релсов път.
Общата дължина на московския метрополитен е 449,1 км. Състои се от 14 линии и 258 станции по тях. В един нормален работен ден метрото превозва 8,6 милиона пасажери, а през почивните дни превозваните пътници са около 6,5 милиона на ден.
Всяка една от линиите се идентифицира с цифра, име и цвят. При гласовото анонсиране се използва името на линията, докато при разговорната реч се използват предимно цветовете на линиите, с изключение на линия 10 (Люблинска) и линия 11 (Каховска); линия 4 (Филевска) и линия 12 (Бутовска), които са оттенъци на основен цвят.
Повечето линии минават радиално през града, с изключение на Кольцевая (Кръговата), която представлява 20-километров пръстен, позволяващ връзка между всички други линии, и Каховска, състояща се от три станиции, които до 1995 г. са били в състава на Замоскворецка и Бутовска линия.
Интересното при московския метрополитен е, че по която и линия да се движи човек, може много лесно да определи посоката според гласа на анонсиращия станциите. По линия 5, ако мъжки глас обявява имената на станциите – влакът се движи по посока на часовниковата стрелка. Ако гласът е женски, то влакът се движи в обратна на часовниковата стрелка посока. При радиалните линии, ако се движи към центъра на града, имената на станциите се обявяват от мъж, ако се движи от центъра към покрайнините, гласът е женски. Или както разпространилото се сред хората правило гласи – „шефът ти те вика на работа, жената ти те вика вкъщи“.
Почти цялата метросистема е подземна, макар че някои линии (1, 2, 3 и 4) пресичат река Москва, като линия 1 пресича още и река Яуза (чрез мост), а също така Арбатско-Покровска линия (3) пресича река Москва чрез мост след наземната станция Мякинино. Общо има 5 открити метромоста и един покрит (през река Яуза), който представлява наземно продължение на тунела. Филевска линия (4) има два наземни участъка: между станция Смоленска и Киевска (с мост над река Москва) и между станция Киевска и Кунцевска (с няколко тунела). Има три наземни станции на линия Арбатско-Покровска, една на линията Таганско-Краснопресненска и четири надземни станции по Бутовска линия (12). В Московския метрополитен има и 4 кросплатформени станции. Има две завинаги закрити станции: „Калужка“ и „Первомайска“ (и двете изграждани като временни) и една „станция-призрак“ (с работно название „Волоколамска“) под стадион „Спартак“ (бивше летище), която е конструктивно изградена, но без наземни изходи до 2014 г, когато е официално открита.
1. Четири станции от Филевска линия – Коминтерн, Арбатска, Смоленска и Киевска – са пуснати в периода 1935 – 1937 г., тогава част от Соколническа линия. Между 1938 и 1953 г. са част от Арбатско-Покровска линия. Станциите са затворени в периода 1953 – 1958 г. и след това са отворени отново, но като част от новата Филевска линия (4).
2. Всички три станции от Каховска линия са построени през 1969 г. Първоначално те са част от Замоскворецка линия. През 1995 г. те са отделени от тази линия и е сформирана Каховска линия. В бъдеще те ще станат част от втората кръгова линия.
3. L в L1 няма нищо общо с наземния електрически транспорт (трамвай), макар че всички станции са построени над земята. Тъй като за построяването на тези станции и линията не са били нужни допълнителни средства за изкопаване на тунел, за тях често се говори като за „Леко метро“. За него са характерни по-остри вертикални и хоризонтални криви. В Москва параметрите му са близки до класическото метро, за да може да се използва един и същ подвижен състав.
Влаковете се движат от 5:30 ч. сутринта до 1:00 ч. през нощта. Някои станции се отварят до 15 минут по-късно от 5:30. Времето на отваряне на всяка станция е указано на входа ѝ. По време на пиковите часове интервалът на движение по повечето линии е 90 сек. (поради което отпада нуждата от разписание). През останалото време влаковете се движат през около 2 – 3 до 3 и половина мин., а късно вечерта – през 5 до 8 мин.
Могат да се закупуват билети, всеки билет е за определен брой пътувания, като дистанцията и броят на линиите, по които се движи пътникът, не са от значение.
В московското метро се използват магнитни (контактни) карти с определен брой пътувания (до 1, 2, 60 и 70пътувания за период от 45 дена от деня на първото пътуване). Тези карти са въведени през 1993 г. тестово. През 2008 г. продажбата им е прекратена, тъй като през януари 2007 г. московският метрополитен започна да заменя магнитните карти с безконтактни карти, които отново са за определен брой пътувания (1, 2, 20, 40 и 60), действащи 90 дни от деня на продажбата им.
Съществуват и т. нар. социални карти, които са безплатни за пенсионери и други привилегировани граждани на Москва и се продават с намаление за ученици и студенти. Продажбата на жетони е окончателно спряна на 1 януари 1999 г.
Към момента московският метрополитен има 258 станции от които повечето са дълбоко заложени. Станция „Воробьёвы горы“ е разположена върху мост.
# | Наименование на линиите | Брой вагони | Тип вагони | Брой пътници за ден | Обслужващо депо |
---|---|---|---|---|---|
1 | Сокольническая линия | 7 | 81 – 717/714 | 1 031 914 | ТЧ-1 „Северное“ и ТЧ−13 „Черкизово“ |
2 | Замоскворецкая линия | 8 | 81 – 717/714 | 1 362 599 | ТЧ-2 „Сокол“ и ТЧ-7 „Замоскворецкое“ |
3 | Арбатско-Покровская линия | 5 и 7 | 81 – 740.1/741.1 и 81 – 740.4/741.4 „Русич“ и Еж3, и Ем-508 | 800,504 | ТЧ-3 „Измайлово“ и ТЧ-9 „Фили“ |
4 | Филёвская линия | 4 и 6 | 81 – 717/714 и 81 – 740.1/741.1 „Русич“ и Еж3, и Ем-508 | 355,180 | ТЧ-9 „Фили“ |
5 | Кольцевая линия (Москва) | 5 | 81 – 740.4/741.4 „Русич“ | 832,862 | ТЧ-4 „Красная Пресня“ |
6 | Калужко-Рижская линия | 8 | 81 – 717/714 | 1 399 472 | ТЧ-5 „Калужское“ и ТЧ−10 „Свиблово“ |
7 | Таганско-Краснопресненская линия | 8 | Еж3 и Ем-508Т | 1 449 222 | ТЧ-6 „Планерное“ и ТЧ−11 „Выхино“ |
8 | Калининская линия | 8 | 81 – 717/714 | 419,842 | ТЧ−12 „Новогиреево“ |
9 | Серпуховско-Тимирязевская линия | 8 | 81 – 717/714 и 81 – 760/761 „Ока“ | 1 092 949 | ТЧ-8 „Варшавское“ и ТЧ−14 „Владыкино“ |
10 | Люблинско-Димитровская линия | 8 | 81 – 720.1/721.1 „Яуза“ | 227,941 | ТЧ−15 „Печатники“ |
11 | Большая Колцевая линия | 6 | 81 – 717/714 и 81 – 720/721 „Яуза“ | 107,732 | ТЧ-7 „Замоскворецкое“ |
12 | Бутовская линия | 3 | 81 – 740/741 „Русич“ | 50,600 | ТЧ-8 „Варшавское“ |
Общо: | 6,92 млн. души |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.