Москва (река)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Москва̀ е река в Европейска Русия ляв приток на Ока от басейна на Волга. Дължината ѝ е 502 km, която ѝ отрежда 200-о място по дължина сред реките на Русия.
Тази статия е за реката в Русия. За столицата на Русия вижте Москва. За ракетния крайцер вижте Москва (ракетен крайцер, 1979).
Remove ads
Remove ads
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Река Москва води началото си от Старковското блато, на 254 m н.в., разположено южно от село Поповка, Можайски район на Московска област в западната част на Московското възвишение. След 16 km навлиза в пределите на Смоленска област, където прави малка дъга обърната на северозапад и отново се завръща на територията на Московска област. Оттук до град Москва направлението ѝ е в източна посока, а след града и до устието ѝ – в югоизточна. В горното си течение реката протича между моренни хълмове, като меандрира, течението ѝ е бързо, а дъното пясъчно. Ширината на коритото до устието на река Иноча (ляв приток, при 415 km) е от 2 до 15 m. След това в долината на Москва се появяват три речни тераси, в т.ч. една широка заливна тераса. При село Дерново реката се влива в Можайското водохранилище, а при град Можайск изтича от него. След това бреговете ѝ стават стръмни, на места отвесни, изградени от варовици, а долината ѝ е обрасла със смесени гори. При град Звенигород ширината на коритото ѝ се увеличава до 65 m. След града долината на река Москва е вкопана в юрски отложения, бреговете ѝ стават полегати, на места опороени. В град Москва реката навлиза от северозапад, протича през града на протежение от 80 km в югоизточна посока, като прави шест големи завоя. Коритото на реката в пределите на града е коригирано чрез водозащитни диги и се колебае от 120 до 200 m. След град Москва долината на реката значително се разширява, ширината на коритото ѝ надминава 200 m, а в заливната ѝ тераса се появяват многочислени старици и езера (над 160 броя). Влива се отляво в река Ока при нейния 855 km, в град Коломна на 98 m н.в.
Водосборен басейн, притоци
Водосборният басейн на реката обхваща площ от 17 600 km2, което представлява 7,18% от водосборния басейн на река Ока. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на Московска и Смоленска област.
Границите на водосборния басейн на реката са следните:
- на юг – водосборните басейни на реките Протва, Нара и други по малки леви притоци на река Ока;
- на северозапад – водосборните басейни на реките Вазуза и Шоша, десни притоци на река Волга;
- на север и североизток – водосборния басейн на река Клязма, ляв приток на река Ока.
Река Москва получава над 43 притока с дължина над 20 km, като 3 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези 3 реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото където се вливат.
- 342 → Руза 145 / 19900, при село Нестерово, Московска област
- 247 → Истра 113 / 2050, при село Дмитровское, Московска област
- 120 ← Пахра 135 / 2580, при село Нижне Мячково, Московска област
Хидроложки показатели
Подхранването на река Москва е смесено, като преобладава снежното (61%), подземно (27%) и дъждовно (12%). По време на пролетното пълноводие протича около 65% от годишния отток на реката. Средния многогодишен отток в горното течение (при село Барсуки) е 5,8 m3/s, при град Звенигород – 38 m3/s, в устието – 150 m3/s. В резултата от построяването на каналите Москва-Волга и Яуза-Руза, по които постъпва вода от река Волга (съответно 26 m3/s и 2 m3/s) речният отток на река Москва се е увеличил двойно в сравнение с 1937 г. Съществена част от постъпващата в река Москва волжка вода (30 – 35 m3/s) отива за водоснабдяването на град Москва с питейна вода, а след очистването ѝ част от нея отново се връща в коритото на реката. Средната скорост на течението е 0,5 m/s, но тя зависи от изргадените по нея хидротехнически съоръжения (водохранилища, шлюзове и др.). При тяхното затваряне скоростта на течението намалява до 0,1 – 0,2 m/s, а при отварянето им – 1,5 – 2 m/s. Дълбочината на реката в преди град Москва е около 3 m, след града се увеличава на 6 m, а на места и до 14 m. Реката замръзва през ноември или декември, а се размразява в края на март или началото на април. Поради изхвърлянето на топли води в чертите на град Москва температурата на водата е около 6 °C и заледяването на реката е неустойчиво.
Remove ads
Селища
На река Москва е разположена столицата на Русия Москва, наречена на реката. Освен столицата Москва по течението на реката са разположени градовете: Можайск, Звенигород, Красногорск, Дзержинский, Литкарино, Жуковский, Раменское, Бронници, Воскресенск и Коломна.
Хидротехнически съоръжения, корабоплаване
Вследствие на големите сезонни колебания на нивото на реката корабоплаването е било затруднено, а наводненията опасни и за тези цели хидротехническите съоръжения по реката за почват да се изграждат още през ХVІІІ в. През 1783 – 1786 г. при завоя на реката около Кремъл е изграден Водоотводния канал с цел защита от наводнения и пропускането на водата по време на ремонта на мостовете. През 1836 – 1837 г. за повишаване на нивото на водата в реката са изградени Бабегородската преградна стена и Краснохолмския шлюз, като по този начин Водоотводния канал става плавателен. През 1873 г. е създадено рус. „Товарищество Москворецкого туерного пароходства“, което си поставя за цел развитието на водния транспорт по реката. През 1878 г. то построява шест преградни стени (Перервинска, Бесединска, Андреевска, Софинска, Фаустовска и Северска) по реката с шлюзове, които обезпечават движението на кораби газещи до 90 см от устието до град Москва. През 1930-те години тези преградни стени били преустроени, като е добавена Карамишевската преградна стена, а Бабегорската била разрушена. Река Москва е плавателна на 210 km от устието, до Рубльовския хидровъзел. Навигацията по реката обикновено продължава от средата на април до средата на ноември. Чрез Москва-Волга, частично протичащ през Москва, реката се свързва с плавателния път по Волга, поради което наричат града „столица на 5 морета“ – Бяло, Балтийско, Каспийско, Азовско и Черно.
От 1932 до 1980-те години речният отток на река Москва се е увеличава двойно в резултата от изграждането на каналите Москва-Волга (1932 – 37) и Яуза-Руза, по които постъпва вода от река Волга, водохранилищата: Истринско (1935), Можайско (1960 – 62), Рузко (1965 – 66), Озернинско (1967) и Горнорузко (1980-те г.) и хидровъзелите около Петрово-Далное и Рубльово. от изградените общо 11 хидровъзела в басейна на реката четири имат ВЕЦ-ове (Можйски, Рубльовски, Карамишевски и Перервински) със сумарна мощност превишаваща 15 МВт и производство на електроенергия от 40 млн. кВт годишно.
Remove ads
Екология
Качеството на водата в реката е много ниско. Местните жители се шегуват, че в нея може да се прояви фотолента, тъй като съдържанието на цинк и соли на тежки метали в нейните води превишава допустимата норма няколко пъти. Московското кметство през последните години предлага проекти за очистване на водоема, но все още нищо не е предприето.
Вижте също
Външни препратки
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads