From Wikipedia, the free encyclopedia
„Великият инквизитор“ е притча, включена като самостоятелна глава в романа „Братя Карамазови“ на руския писател Фьодор Достоевски[notes 1] и многократно издавана самостоятелно и преработвана в театрални постановки.
| „Великият инквизитор“ | |
| Великий инквизитор | |
 | |
| Автор | Фьодор Достоевски |
|---|---|
| Създаване | 1879 г. Руска империя |
| Първо издание | 1879 – 1880 г. Руска империя |
| Издателство | списание „Русский вестник“ |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | поема-притча |
бележки
| |
| „Великият инквизитор“ в Общомедия | |
Разказана от Иван Карамазов, един от главните герои в романа, на неговия брат Альоша, който е станал монах, притчата поставя под въпрос възможността за съществуване на персонализиран и добронамерен Бог. Достоевски нарича „Великият инквизитор“ „кулминация“ на последния си роман[notes 2].
Някои изследователи сочат „Великият инквизитор“, заедно с главите „Буди, буди“ и „Бунт“ като ключ за цялостното разбиране на творческото наследство на автора.[1] Според тях чрез своеобразния монолог авторът прави своята изповед за разбирането си за дуализма, особената мисия на Русия за и в света и за вярата.[2]
Поемата или притчата за „Великият инквизитор“ е преведена на български за първи път от В. Йорданов в Шумен през 1892 г. През сезона 1906/07 г. пътуващият съвременен театър на М. Икономов по онова време играе в провинцията сценична драматизация на „Братя Карамазови“. През 1928 г. излизат на български и пълните събрани съчинения на Достоевски в 10 тома, като само до 9 септември 1944 г. на книжния български пазар са всичко 63 самостоятелните издания на писателят с общ тираж 217 хил. В периода 1959 – 60 г. са преиздадени събраните съчинения на Достоевски в тираж от 120 хил., а през периода 1981 – 94 г. излиза и 12-томното им издание – най-пълното на български език. [3]
През театралния сезон 2012/13 г. е премиерата на първата българска самостоятелна постановка на „Великият инквизитор“.[4][5]. „Великият инквизитор“ е представяна на почти всички световни театрални сцени през 20 век, а романът „Братя Карамазови“ многократно филмиран. Незабравимо е превъплъщението в старецът на Питър Брук[6], както и на Михаил Улянов в ролята му.
През 1942 г. немският композитор Борис Бляхер пише по Достоевски оратория за баритон, хор и оркестър „Der Großinquisitor“, а автор на либретото е Лео Борхард. [7].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
