Великият инквизитор

From Wikipedia, the free encyclopedia

Великият инквизитор

„Великият инквизитор“ е притча, включена като самостоятелна глава в романа „Братя Карамазови“ на руския писател Фьодор Достоевски[notes 1] и многократно издавана самостоятелно и преработвана в театрални постановки.

Вижте пояснителната страница за други значения на Великият инквизитор.

Бързи факти Автор, Създаване ...
„Великият инквизитор“
Великий инквизитор
Thumb
АвторФьодор Достоевски
Създаване1879 г.
Руска империя
Първо издание1879 – 1880 г.
Руска империя
Издателствосписание „Русский вестник“
Оригинален езикруски
Жанрпоема-притча

бележки
  • първо издание на български език от 1892 г. в Шумен
„Великият инквизитор“ в Общомедия
Затваряне

Разказана от Иван Карамазов, един от главните герои в романа, на неговия брат Альоша, който е станал монах, притчата поставя под въпрос възможността за съществуване на персонализиран и добронамерен Бог. Достоевски нарича „Великият инквизитор“ „кулминация“ на последния си роман[notes 2].

Някои изследователи сочат „Великият инквизитор“, заедно с главите „Буди, буди“ и „Бунт“ като ключ за цялостното разбиране на творческото наследство на автора.[1] Според тях чрез своеобразния монолог авторът прави своята изповед за разбирането си за дуализма, особената мисия на Русия за и в света и за вярата.[2]

Преводи и постановки

Поемата или притчата за „Великият инквизитор“ е преведена на български за първи път от В. Йорданов в Шумен през 1892 г. През сезона 1906/07 г. пътуващият съвременен театър на М. Икономов по онова време играе в провинцията сценична драматизация на „Братя Карамазови“. През 1928 г. излизат на български и пълните събрани съчинения на Достоевски в 10 тома, като само до 9 септември 1944 г. на книжния български пазар са всичко 63 самостоятелните издания на писателят с общ тираж 217 хил. В периода 1959 – 60 г. са преиздадени събраните съчинения на Достоевски в тираж от 120 хил., а през периода 1981 – 94 г. излиза и 12-томното им издание – най-пълното на български език. [3]

През театралния сезон 2012/13 г. е премиерата на първата българска самостоятелна постановка на „Великият инквизитор“.[4][5]. „Великият инквизитор“ е представяна на почти всички световни театрални сцени през 20 век, а романът „Братя Карамазови“ многократно филмиран. Незабравимо е превъплъщението в старецът на Питър Брук[6], както и на Михаил Улянов в ролята му.

През 1942 г. немският композитор Борис Бляхер пише по Достоевски оратория за баритон, хор и оркестър „Der Großinquisitor“, а автор на либретото е Лео Борхард. [7].

Бележки

  1. названието Легенда за Великия инквизитор е статия на В. В. Розанов от 1894 г., която с течение на времето започва да се употребява и за самата притча
  2. „Кулминационни“ авторът нарича и други глави, написани по-късно.

Източници

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.