Война в Босна и Херцеговина
From Wikipedia, the free encyclopedia
Войната в Босна и Херцеговина (на сърбохърватски: Rat u Bosni i Hercegovini) е остър междуетнически конфликт в периода от 6 април 1992 до 14 декември 1995 г. на територията на Босна и Херцеговина[1] (бивша република в състава на Югославия) между въоръжени формирования на босненски сърби (Войска на Република Сръбска), босненски мюсюлмани автономисти (Народна отбрана на Западна Босна), бошняци (Армия на Република Босна и Херцеговина) и хървати (Хърватски съвет за отбрана). В началния етап на войната участие взима и Югославската народна армия (ЮНА). В ожесточения конфликт са въвлечени хървати, доброволци и наемници от всички страни в конфликта (сърби, бошняци), както и въоръжени сили на НАТО. Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска война или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, докато сърбите я считат за гражданска война.
Война в Босна и Херцеговина | ||||
Югославски войни | ||||
Информация | ||||
---|---|---|---|---|
Период | 6 април 1992 – 14 декември 1995 | |||
Място | Босна и Херцеговина | |||
Резултат | Дейтънско мирно споразумение | |||
Страни в конфликта | ||||
| ||||
Командири и лидери | ||||
| ||||
Сили | ||||
| ||||
Жертви и загуби | ||||
| ||||
бележки
| ||||
Война в Босна и Херцеговина в Общомедия |
Войната е част от разпадането на Югославия. След като Словения и Хърватия обявяват независимост от СФР Югославия през 1991 г., мултиетническата Социалистическа република Босна и Херцеговина, която е населявана главно от мюсюлмански бошняци (44%), православни сърби (32,5%) и католически хървати (17%), обявява референдум за независимост на 29 февруари 1992 г. Босненските сърби бойкотират референдума и отхвърлят резултатите от него. След като Босна и Херцеговина се самопровъзгласява за независима страна и е призната на международната сцена, босненските сърби, водени от Радован Караджич и подкрепяни от сръбското правителство на Слободан Милошевич и ЮНА, мобилизират силите си към Босна и Херцеговина, за да заделят територия за сърбите, а скоро след това войната се разпростира из цялата страна.
Макар сърбите първоначално да превъзхождат във военно отношение (благодарение на оръжията и ресурсите на ЮНА), мощта им накрая стихва, когато босненците и хърватите се обединяват срещу Република Сръбска през 1994 г. след образуването на Федерация Босна и Херцеговина. Вследствие на кланетата при Сребреница и пазара Маркале, НАТО се намесва във войната през 1995 г. с операция „Преднамерена сила“, целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН „безопасни зони“ в Босна и Херцеговина. Войната приключва след подписване на Дейтънското мирно споразумение в Босна и Херцеговина в Париж на 14 декември 1995 г.
Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100 000 – 110 000, а броят разселени лица възлиза на 2,2 милиона. Изследване от 2007 г. показва, че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненците понасят и много повече цивилни жертви (83%) в сравнение със сърбите (10%) и хърватите (5%), съпроводено със систематично изнасилване на много жени, особено в Източна Босна от боснески сърби (изчислен приблизително, броят на изнасилените жени варира от 20 000 до 50 000). Голяма част от жертвите са деца.
Според подробния доклад за войната, съставен от Централното разузнавателно управление, 90% от военните престъпления в Босненската война са извършени от сърби. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия във връзка с Балканските войни през 1990-те години. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците – заради индивидуални.