държава в Югоизточна Европа From Wikipedia, the free encyclopedia
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватия, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България.[6]
| Босна и Херцеговина Bosna i Hercegovina | |
| Химн: Intermezzo | |
 Местоположение на Босна и Херцеговина | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 51 197 km² (на 125-о място) |
| Води | 1,4% |
| Климат | умереноконтинентален средиземноморски |
| Столица | Сараево |
| Най-голям град | Сараево |
| Официален език | |
| Религия | 51% ислям 46% християнство —31% православни —15% католици 3% нерелигиозност / други религии |
| Демоним | бошняк |
| Население (2022) | 3 434 000[1] (на 135-о място) |
| Население (2020) | 3 475 000[2] |
| Гъстота на нас. | 74,5 души/km² (на 156-о място) |
| Градско нас. | 49% (на 130-о място) |
| Управление | |
| Форма | федерална парламентарна директориална република |
| Върховен представител | Кристиан Шмид |
| Председател | Денис Бечирович |
| Организации | ООН, ОССЕ, СЕ, ОИС, ЦЕФТА |
| Законодат. власт | Парламентарно събрание |
| Горна камара | Палата на народа |
| Долна камара | Палата на представителите |
| История | |
| Босненска бановина | 1154 г. |
| Босненско кралство | 1377 г. |
| Османско завоюване | 1463 г. |
| СР Босна и Херцеговина | 25 ноември 1943 г. |
| Война за независимост | 3 март 1992 г. |
| Дейтънско споразумение | 14 декември 1995 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2024) | 71,254 млрд. щ.д.[3] (на 110-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 20 623 щ.д.[3] (на 81-во място) |
| БВП (ном., 2024) | 29,078 млрд. щ.д.[3] (на 110-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 8416 щ.д.[3] (на 86-о място) |
| ИЧР (2022) | 0,779[4] (висок) (на 80-о място) |
| Джини (2015) | 32,7[5] (среден) (на 47-о място) |
| Прод. на живота | 77,3 години (на 49-о място) |
| Детска смъртност | 5,8/1000 (на 22-ро място) |
| Грамотност | 96,7% (на 59-о място) |
| Валута | Конвертируема марка (BAM) |
| Други данни | |
| Часова зона | CET (UTC+1) |
| Лятно време | CEST (UTC+2) |
| Формат на датата | д.м.гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | BA |
| Интернет домейн | .ba |
| Телефонен код | +387 |
| ITU префикс | BIH |
| Официален сайт | www.fbihvlada.gov.ba |
| Босна и Херцеговина в Общомедия | |
Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на XX век и според Дейтънското споразумение е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един окръг: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.
Босна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров. Има малък излаз на Адриатическо море – само 20 km. По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик (2387 m). Около 40% от страната е заета от гори. В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни, захарно цвекло, лен, лозя, памук, тютюн, зеленчуци, плодове и др.
Климатът в южните и западните части на страната е субтропичен средиземноморски, с мека влажна зима и сухо горещо лято. В северните, централните и източните райони климатът е умерен, с прохладни лета и студени зими.
| Вероизповедания в БХ | ||||
|---|---|---|---|---|
| религии | процент | |||
| Християнство | 48% | |||
| ислям | 40% | |||
| други и атеисти | 10% | |||
След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% са се определили като бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани), 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето население: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, a 99% от сърбите като православни.
Данните за населението оттогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 хил. души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.
Според данните на щатското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 50% християни, от които 31% православни и 15% католици, 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следващи други религии, а етническият състав е 48,4% бошняци, 32,7% сърби, 14,6% хървати и 0,6% други.[7] През 2007 г. населението на държавата е 3 981 923 души. През 2011 г. се провежда последното преброяване в страната.
Държавното устройство на Босна и Херцеговина е регулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според него Босна и Херцеговина е конфедерален тип държава, която се състои от две административни единици и един окръг със столица Сараево:
Последните общи избори в страната се провеждат на 2 октомври 2022 г.
Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерация Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 година след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо прочистване на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.
От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Окръга Бръчко и децентрализацията на местните органи на властта са пътят към бъдещето на Босна и Херцеговина.
Третото ниво на административно деление след двете единици и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.
Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. Всяка една община има и общинска администрация.
Освен двете общностни единици и Окръг Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири така наречени „служебни града“. Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
