From Wikipedia, the free encyclopedia
Цигани (от гръцки: αθίγγανοι, атингани – „недосегаеми“) е събирателно название на няколко сродни етнически групи, които са разпръснати неравномерно по света (по-специално в Европа и особено на Балканите, в Средна Европа и на Пиренеите). Смята се, че са с произход от териториите на днешна Индия.[24][25][26] Някога номади, сега те са в по-голямата си част уседнали.
Цигани | |
Цигански момичета от Централна Източна Гърция | |
Общ брой | 4 – 5 милиона |
---|---|
По места | САЩ: Ок. 1 000 000 Бразилия: 800 000 Румъния: 535 140 (преброяване от 2002). Независими източници посочват бройки между 1 и 1,85 млн. души.[1] Испания: Ок. 600 000 – 800 000[2], някои източници посочват до 1 500 000 Турция: 500 000 – 2 750 000 [3][4][5] Франция: 500 000 – 1 200 000[6] България: 325 343 (2011)[7]; 313 000 (1992)[8]; Независими източници посочват бройки между 700 000 – 800 000[9] Чехия: 250 000 Гърция: 110 000 според гръцкото правителство;[10] 300 000 според Гръцкия хелзинкски комитет[11] Германия: Ок. 100 000 (главно синти)[15] Северна Македония: 53 879 [17] Полша: Ок. 15 000 – 50 000[18] Украйна: 48 000[19] Португалия: 40 000 [21] |
Език | Цигански, местни езици и диалекти |
Религия | Християнство, Ислям |
Сродни групи | доми, ломи (боша), дома, люли |
Цигани в Общомедия |
Циганската етническа общност произлиза от северозападните части на Индийския субконтинент,[27] по специално от северна Индия,[28][29] вероятно от северозападните индийски щати Раджастан [28][29] и Пенджаб,[28] и живее днес в целия свят, най-вече в Европа и САЩ. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.
Говорят цигански език (романо чхиб), който принадлежи на групата на индоарийските езици.
Традиционното название „цигани“, ползвано в различни европейски езици[30], може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани),[31][32] което означава 'недосегаеми', от α (не-) + θιγγάνω (докосвам).[33][34] Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните.[35] Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между циганския закон относно не-циганите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго.[35] Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.[31]
Роми е българизирана форма на ромá – дума на романи, която е самоназванието[36] на част от циганите. На романи ромá означава човек от ромската етническа група или мъж, съпруг[37] (в противовес на гаджé, всички нероми). Думата, на хинди – रोमा „рома“, вероятно идва от санскритското „дом(б)а“, което означава „музикант от низша каста“.[38] На цигански думата ром означава „мъж, съпруг“ и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.
От края на XX век формата роми, смятана за политически коректна, се налага в официалните документи, медиите и научните изследвания.[39] В същото време в ежедневието названието цигани остава по-широко използвано, както от българите, така и от самите цигани.[39] Етнолозите Елена Марушиакова и Веселин Попов използват „цигани“, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче.[40] Същото смятат и други учени (Томова, Пампоров, Стоянова) които приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности,[41] или заради анахроничността на „роми“ в исторически контекст.[39]
Друго разпространено название в югозападните български диалекти е гюпци или егюпи, (на гръцки γύφτος гифтос) което идва от представата, че циганите произхождат от Египет.[38] Това е коренът на думата и в много европейски езици.[42] Среща се и формата арапи (от Арабия).
В българския разговорен език думата мангал представлява обидно или пренебрежително обръщение към циганите.[43]
Според генетичните и исторически проучвания, циганите произлизат от Северна Индия,[24][25][26] вероятно от днешния щат Раджастан.[44][45] От 5 – 6 век техните племена напускат родните си места, вероятно от северозападните индийски щати Раджастан [28][29] и Пенджаб,[28] и се насочват на запад, като продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (ефталитите) от Средна Азия през 5 – 6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7 – 8 век.
Корените на циганския език са в Индия: езикът има граматичните характеристики на индийските езици и споделя с тях голяма част от основната лексика например части от тялото или ежедневието.[46] По-точно, циганският език споделя основната лексика с езици като хинди, панджабски и марвари, докато неговата граматика е най-близо до тази на източните индоарийски езици като бенгалски.[47]
Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224 – 241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.
През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710 халифите Муавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсетгодишен конфликт с Арабската империя, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от византийците. В плен във Византия са отведени множество зоти.
Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Северна Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа.
Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.
До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.
През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани.[48]
Въпреки наличието на различни местни говори, циганският е единен по граматика и речник език.[49] Английският лингвист Ярон Мантрас предполага, че той е възникнал при частично сближаване на някой централноиндийски диалект със северноиндийски диалекти. Пак според Мантрас особеностите на циганския сочат (в съпоставка с общата история на индоарийските езици), че неговите носители са напуснали Индийския субконтинент не по-рано от ок. 750 – 1000 г. сл. Хр.[50]
Лабораторно изследване на генетичен материал, взет от 152 представители на 13 отделни цигански общности в цяла Европа, показва, че съвременните цигани имат общи прародители, че те произхождат от северната или северозападната част на Индия, която са напуснали преди около 1500 години, и че са навлезли в Европа през Балканския полуостров преди около 900 години.[51]
В миналото циганите са нямали своя писменост и тяхната история може да бъде проследена само по чужди извори. Възможно е гръцката дума Ἀθίγγανοι (атингани), която през IX в. обозначава разпространена във византийска Мала Азия християнска ерес,[52] впоследствие да е станала едно от наименованията на циганите (срв. новогръцкото Τσιγγάνοι, Ατσίγγανοι).[53] Обичайното византийско име за „циганин“ обаче е Αἰγύπτιος, т.е. „египтянин“.[54] Тази запазена в новогръцкия (Γύφτος) и възприета в други европейски езици дума (английски: Gypsy, френски: gitan, испански: gitano) на пръв поглед сочи, че циганите са дошли в Европа от Египет. В разрез с това Франц Миклошич установява, че в езика им се срещат персийски и арменски, но не и арабски заемки и прави извод, че пътят на циганите извън тяхната индийска прародина е минал през Иранското плато и Задкавказието, а не през Северна Африка.[55] Американският историк Джордж Сулис предполага, че циганите са се преселили в Мала Азия през ΧI в. под натиска на селжукските турци, а османското завоевание през XIV в. ги е изтласкало от там на Балканите.[56]
Гръцката дума „египтянин“ в смисъл на „циганин“ се среща за пръв път в един писмо на Григорий II Кипърец, константинополски патриарх от 1283 до 1289 г., което споменава бирник, взимащ данък от „така наречените египтяни и атингани“.[57] През първите десетилетия на XIV в. отделни цигани (Αἰγύπτιοι) се споменават и като зависими селяни (парици) в два документа на атонските манастири Лавра и Ксиропотам.[58] През 1483 г. немският поклонник Бернхард фон Брайденбах спира на път за Божи гроб във владения от венецианците пелопонески град Модон (Метони): илюстрацията към неговия пътепис показва разположени извън градските стени цигански землянки.[59] Късносредновековният гръцки и славянски Номоканон предписва църковни наказания за християни, които ходят при циганки врачки.[60]
От Балканския полуостров циганите се придвижват на север към Централна и Западна Европа. Във Влашко те са споменати за пръв път през 1385 г., когато Дан I с грамота предава на Тисманския манастир 40 семейства цигани („ацигани М челѣди“), дарени по-рано от неговия чичо Владислав I на друга, съседна обител.[61] Доминиканският монах летописец Херман Корнер от Любек разказва как в края на 1417 г. около 300 души цигани („секани“, Secanes) се появяват в Мекленбург: „Инородно, невиждано по-рано странстващо множество хора от източните страни дойде в Германия, преброждайки цялата тази земя чак до приморските области.“ Те имали свои князе (principes) – херцог (dux) и граф (comes).[62] През 1501 г. във Вилнюс полският крал Александър потвърждава правото на циганите да се придвижват свободно в държавата му (swoboda obraszczenia w zemliach naszych) и властта на войводата (woyt cyganski) Васил над всички цигани във Великото литовско княжество.[63] През 1538 г. крал Жуау III забранява на цигани (ciganos) да влизат в страната, за да не се занимават с грабеж и магьосничество, а родените вече на португалска земя цигани заточва по за две години в Африка.[64] Една издадена в Лондон ок. 1542 – 1547 г. книга съдържа първия запис на циганска („египетска“) реч.[65]
Според Константин Иречек циганите „по всяка вероятност [са] се появили в България към средата на XIV в.“.[66] Рилската грамота (1378) на цар Иван Шишман споменава „Агупови клети“ (колиби); Иван Дуйчев свързва това „с името „агупци“, давано у нас на циганите“.[67] Среднобългарският превод на житието на св. Варвар Охридски разказва за множество „египтяни“ в околността на Драч (ибѡ мнѡѕи бѣхѫ егѵптѣны въ тои странѣ); тази подробност не присъства в гръцкия първообраз на житието и най-вероятно касае цигани, достигнали през XIV в. брега на Адриатика.[68]
След турското завоевание на Балканите циганите често биват записвани в османските данъчни документи. Най-ранното такова споменаване е от 1430 г. – в тимарския регистър на Никополския санджак.[69] Султан Сюлейман I издава нарочен „Закон за циганите във вилаета Румели“ (1530), според който циганите – както „неверници“, така и мюсюлмани – плащат поголовен данък.[70]
Западноевропейски пътешественици, виждали цигани по своите родни места, ги срещат и в османските земи. Според Мартин Груневег (1562 – 1618?) там „[и]ма много цигани, които работят занаятите си на улиците под малки палатчици, в които те живеят заедно с жените и децата си. Циганите, които иначе на нас, гданчани, не са непознати, макар и получерни, са все пак хубав народ. В Турция те се прехранват с ковачество или са музиканти, сиреч гъдулари, иначе казано фокусници. Придържат се към турската носия.“[71] През 1553 г. Антон Вранчич разказва: „Когато започнахме да прекосяваме реката (Велика Морава), пред нас се изпречиха други турци, между които един беше по външност и облекло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни, които сега наричаме цигани или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове и окайваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са тези и каква е причината, за да бъдат те оковани във вериги. Отвърнаха ми, че са събирани вместо данъци, които могат да се състоят както в пари, така и в малолетни деца.“[72]
През 1877 г. Бейкър оценява броя на циганите в Османската империя на 200 хил. души. Някои от тях са скитащи като в Западна Европа, други са групирани в села, а трети са установени в градовете, в специално обособени за тях квартали. Специализирани са в калайджийство, казанджийство, търговия с коне и мародерство. Те са музиканти – „барабанът и циганският кларинет придружават почти всеки селски празник, християнски или мюсюлмански“. Англосаксонски пътешественици в империята като цяло се възхищават на красотата им и излагат тяхната нечестност и аморалност. Различно мнение имат Сенклер и Брофи, според които циганите са жертви на българската злоба и алчност.[73]
Не е сигурно дали споменаваните в славяно-румънски грамоти от XIV и XV в. цигани са били зависими селяни или същински роби.[74] Един молдовски летопис съобщава, че след победа над влашкия княз Раду през 1470 г. Стефан Велики „избил много народ и взел 17 хиляди цигани във владение (in Eigenschaft)“.[75] Това, изглежда, е първото ясно свидетелство за робско положение на цигани в дунавските княжества. От началото на XVI в. насетне „на практика единствените роби във Влашко и Молдова“ са циганите.[76] Някои от тях са собственост на княза, други – на манастири или на частни лица. Във Влашко робството е отменено със закон през 1847 г., в Молдова – през 1844 г.[77]
Отношението към циганите във въстаналите селища е различно. В село Мухово, по думите на Захари Стоянов, циганите (с изключение на един) „не само били добри майстори, но и направили много ножове и пушки на българите, без да издадат една дума на турците“.[78] Според историците Георги Димитров и Димитър Страшимиров κлисурските цигани били заподозрени, че със своите шпионства подпомогнали или даже причинили разоряването на това градче от башибозука. За да предотвратят подобно събитие в Копривщица, тамошните въстаници избиват през нощта на 27 срещу 28 май 1876 г. около 70 мъже местни цигани.[79]
Расизмът е принцип на националсоциалистическата идеология и политика. На 8 декември 1938 г. Хайнрих Химлер издава наредба „За борба с циганската напаст (Zigeunerplage)“ „на расови начала“ (aus dem Wesen der Rasse heraus).[80] Допълнително постановление от германската Държавна дирекция на полицията пояснява, че предприетите съгласно тази наредба мерки трябва да имат за цел „първоначално – расовото отделяне на циганите от немската народност, след това – възпрепятстване на смесването между расите и в крайна сметка – урегулирането на начина на живот при чисторасовите цигани и лицата с отчасти циганско потекло. Нужната правна основа за това може да бъде осигурена само със Закон за циганите...“[81] Избухването на Втората световна война попречва да се подготви подобен закон, но войната става предпоставка циганите да бъдат поголовно изтребвани – редом с други обявени от националсоциалистите за расово непълноценни народности. Избиване или депортиране на цигани биват организирани през 1942 – 1945 г. както от немските граждански и военни власти, така и от съюзените с Германия правителства на Румъния, Унгария и Независимата хърватска държава.[82] Липсата на документи не дава възможност да се установи точният брой на жертвите, но мнозинството историци смятат, че са били погубени не по-малко от 200 000 европейски цигани.[83] Българските цигани остават незасегнати от тази катастрофа.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.