Тимар

Тимар – особен вид ленно владение в Османската империя през средновековието с годишен доход до 20000 акчета^[1]. Тимарите представлявали владеенето не толкова на определена площ земя (лен), колкото годишния приход от тази земя, или част от нея, чрез отчисление от централизираната феодална рента в полза на спахията^[2][3]. С приходите от тимара държателите му обезпечавали своята издръжка, включително и въоръжението си.

Тимарите се раздавали от фонда на държавните земи в замяна на военна служба и изпълнение на други задължения към централната власт. Държателят на тимара (тимариот) бил задължен да участва във военните походи на турската армия с въоръжени конници, по един на всеки 3000 акчета от дохода на тимара си. За особени заслуги на тимариота размерите на тимара могли да бъдат увеличени. През 1844 г. военно-ленната система е отменена; тя била изживяла своето време в резултат на присвояването на тимарите от техните държатели и отказа им да носят военна служба.

Вижте също

• Зиамет
• Хас
• Вакъф

Източници

1. Константин Иречек, История на българите, стр.478
2. Мутафчиева, Вера. Аграрните отношения в Османската империя през XV-XVI в. София, Издателство на БАН, 1962.
3. Мутафчиева., Вера. Избрани произведения – том 5: Османска социално-икономическа история. Жанет 45, 2008. ISBN 9789544915070.