Вениер

Вениер (на италиански: Venier) е патрицианска фамилия от Венеция, днешна Италия.

Вениер
Venier
Информация
Страна	Венецианска република
Титли	Дож на Венецианската република Венециански патриций Граф на Валица Граф на Мацория Граф на Каподистрия Граф на Кастел Вениер Господар на Парос Господар на Чериго
Основаване	XI век
Вениер в Общомедия

История

Това е един от най-старите родове във Венеция: някои традиции го смятат за произхождащ от Виченца^[1], други дори от известния род Аврелии и император Валериан I^[2][3]. Това, което е сигурно е, че присъствието на сем. Вениер е документирано едва от XI век. Първото писмено сведение за рода се появява в архивите от 1031 г., регистрирали една продажба на земя в Киоджа в южната част на Венецианската лагуна.

След Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204) те получават господството на Чериго и Парос и, заедно с родовете Мартиненго и Леони, замъците в Дземонико и Сангуинето.^[4]

През 1363 г. именията на рода на острова са конфискувани заради участието им в бунта на Кандия (о-в Крит) срещу венецианските колонизатори, но през 1393 г. част от тях са им върнати. Вениер остават владетели и на съседния остров Китира чак до 1797 г., когато Наполеон премахва Венецианската република и отнема всички титли на венецианските благородници.

Вениер от Венеция остават винаги верни на Венецианската република и имат водещи роли в политическия й живот. Сред представителите на рода има трима дожи, генерали, адмирали, посланици. Други стават видни личности на културата. В началото на XVI век клон от рода Вениер чрез женитба придобива и владението на остров Парос.

Известни представители на рода

Дожи на Венецианската република

В продължение на повече от хиляда и сто години, от 697 до 1797 г., фигурата на дожа е начело на Венецианската република: бивш херцог на византийското владение, след това изборен суверен, който през вековете се трансформира във върховен магистрат и образ на величието на държавата, дожът постепенно губи власт и се превръща само в символ на коронована република.

• Антонио Вениер (ок. 1300 – 1400), 62–ри дож на Венеция (1382 – 1400);
• Франческо Вениер (1489 – 1556), 81–ви дож на Венеция (1554 – 1556);
• Себастиано Вениер (1496 – 1578), 86-и дож на Венеция (1577 – 1578)

• 
  Антонио Вениер
• 
  Франческо Вениер (портрет от Тициан)
• 
  Себастиано Вениер (портрет от Тинторето)

Прокурори на Свети Марк

Най-престижната пожизнена служба на Венецианската република, веднага след тази на дожа. От 1269 г. има три вида прокурориː^[5]

Прокурори de Citra Canale

Представители на Вениер са в ролята на един от двамата прокурори de Citra Canale (буквално от тази страна на канала, разбирано от Канал Гранде), които се грижат за благотворителните и завещателните задължения за кварталите Сан Марко, Кастело и Канареджо:

• Алвизе Вениер (1444 – 1452)
• Бенедето Вениер (1475 – 1487)
• Маркантонио Вениер (1554 – 1556)
• Бернардо Вениер (1557 – 1559)
• Николо Вениер (1579 – 1587)

Прокурори de Supra Canale

Един от двамата прокурори de supra (буквално над или по-висши), които се занимават с управлението на базиликата Сан Марко:

• Микиел Вениер (1450 – 1463)
• Антонио Вениер (1472 – 1474)
• Антонио Вениер (1489 – 1492)
• Марин Вениер (1501 – 1502)
• Андреа Вениер (1509 – 1513)

Прокурори de Ultra Canale

Един от двама прокурори de ultra (буквално винаги от другата страна на канала, като се има предвид, че са в Сан Марко), които се грижат за благотворителни и завещателни задължения за кварталите Дорсодуро, Санта Кроче и Сан Поло:

• Франческо Вениер (1475 – 1486)

Религиозни лица

• Лоренцо Вениер, архиепископ на Модон, Гърция (1411) и на Задар (1428 – 1449)
• Деодато Вениер, каноник в катедралата на Задар, абат на Сан Кризогоно (бенедиктинско абатство, принадлежащо към реформираната конгрегация на Санта Джустина) в Задар (1459-1488)
• Мафео Вениер (1550 – 1586), поет и архиепископ

Други

• Пиетро Вениер (? – 1372), господар на Чериго;
• Андреа Вениер (док. XV век), кастелан на Шкодра и губернатор на Венецианска Албания;
• Бернардо Вениер, подест на Падуа (1476);
• Дзуан Франческо Вениер (? – 1518), съгосподар на Парос;
• Николо Вениер (ок. 1483 – 1530), господар на Парос;
• Чечилия Вениер (? – 1543), господарка на о-в Парос;
• Лоренцо Вениер (1510 – 1550), поет;
• Доменико Вениер (1517 – 1582), поет;
• Нурбану Султан с рождено име Чечилия Вениер-Бафо (1525 – 1583), наложница на османския султан Селим II, майка и валиде султан на Мурад III

Дворци, замъци и вили

Дворци (във Венеция)

• Каза „Вениер“ на пл. „Санта Мария Формоза“;
• Казино „Вениер“, близо до Риалто и базиликата Сан Марко;
• Палацето „Вениер“, в квартал Дорсодуро;
• Палацо „Вениер дей Леони“, сега Пеги Гугенхайм (музей);
• Палацо „Вениер-Контарини“, готически дворец на Канал Гранде;
• Палацо „Вениер-Манфрин“, неокласически дворец

Вили

• Вила „Вениер-Контарини“, венецианска вила в Мира;
• Вила „Колоредо-Вениер“ в местността Бертиоло Стерпо, Удине;
• Вила „Контарини-Джованели-Вениер“ близо до Во';
• Вила „Вениер“ близо до Сомакампаня

Замъци

• Замък в Сангуинето

• 
  Салонът на Казино „Вениер“
• 
  Палацо „Вениер дей Леони“
• 
  Палацо „Вениер-Манфрин“
• 
  Вила „Вениер“
• 
  Палацо „Вениер Контарини“
• 
  Замък в Сангуинето

Вижте също

• Венецианска република

Бележки

1. Libro dei nobili veneti ora per la prima volta messo in luce. Firenze, Tipografia delle Murate, 1866. с. 86-87.
2. Giuseppe Tassini, Curiosità Veneziane vol. 2, note integrative e revisione a cura di Marina Crivellari Bizio, Franco Filippi, Andrea Perego, Venezia, Filippi Editore, 2009 [1863]
3. Famiglie, origii, nomi e notizie...
4. Godfrey Goodwin, The Private World of Ottoman Women, Saqi Book, ISBN 0-86356-745-2, ISBN 3-631-36808-9, 2001. с. 128
5. Chambers, D. S. (1997). "Merit and Money: The Procurators of St Mark and Their Commissioni, 1443-1605". Journal of the Warburg and Courtauld Institutes. 60: 23–88

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Venier и страницата Venier в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.