Валиде султан е титла, носена от майката на управляващия султан на Османската империя. Титлата е еквивалент на западната кралица майка и източната царица майка или по-точно – на императрица майка.
Позицията на валиде султана е втората по важност в османската йерархия след тази на самия султан. Като майка на султана (според ислямската традиция „майчиното право е Божие право“)[1], валиде султанът упражнява огромно влияние върху управлението на Османската империя. През 17 век възкачването на редица неспособни или невръстни султани е причина за съсредоточаването на властта в ръцете на валиде султана, поради което този период от историята на Османската империя често се нарича Султанат на жените.
До първия османски халифСелим I, който отнел „знамето на пророка“ от египетските мамелюци и го отнесъл в Истанбул (бивш Константинопол), титлата носена от майката на владетеля е согдианската „хатун“, а от Сюлейман Великолепни била въведена за майка му Айше Хафса Султан (Кримска татарка) новата валиде султан.[2] Насетне като „валидета“ се изявявали само европейки, като първата била известната Хюррем Султан, непосредствено преди новото разгръщане на средиземноморските дворцови интриги (виж и Венецианския търговец) в стария познат византийски стил в Кафеза с ханъмите в Топкапъ сарай.
гъркиня от Трабзонско село (съществува хипотеза, че майка му е друга, приемана за негова мащеха в Османския харем, която също е от понтийско гръцко потекло)
