Ертугрул

Ертугрул или Ертугрул Гази (на османски турски: لسان عثمانی, lisân-ı Osmânî, на турски: Ertuğrul Gazi) е турски войн и племенен лидер от 13 век, който се смята за един от най-важните фигури в турската история. Той е баща на Осман I, основателя на Османската империя. Въпреки че голяма част от живота му остава обвита в тайнство, Ертугрул е почитан в турската култура за своята храброст, мъдрост и лидерство.

Ертугрул Ertuğrul Gazi
турски войн и племенен лидер от 13 век, баща на основателя на Османската империя Осман I
Роден	неизв. Турция
Починал	1280 Сьогют, Османска Империя
Погребан	Сьогют, Турция
Открито зацикляне на шаблон: Шаблон:Личност Алипи Матеев Биография Алипи Николов Матеев е роден на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопска околия (дн. Софийска област). Произхожда от учителско семейство със 7 деца – 3 момичета и 4 момчета, Алипи е шестото по ред дете в семейството. Името му идва от гръцки αλίποζ – безскръбен.Още на 6-годишна възраст сам се научава да чете и пише. Завършва прогимназия в Челопеч, където учител по математика му е Ч. Клисаров. Благодарение на него той избира математиката за свое жизнено поприще. Учението си продължава в Пирдопската смесена непълна гимназия, а после във Втора софийска мъжка гимназия. През 1932 г. завършва гимназията с отличен успех. Печели конкурсен изпит и получава стипендия за 4-годишно следване. През годините 1932–1936 той следва и завършва физика с отличен успех, веднага след което в продължение на още една година (1936–1937) успешно полага и всички изпити по математика. През есента на 1938 г. заминава на специализация с френска стипендия по теория на функциите при прочутия тогава Пол Монтел в Париж. Специализацията му в Париж е прекъсната от началото на Втората световна война. През пролетта на 1940 г. се завръща в България и постъпва на работа в тогавашния Централен метеорологически институт, където работи до 30 септември 1943 г. В началото на учебната 1943/44 г. професор Д. Табаков открива място за асистент по геометрия и Алипи Матеев е идеален кандидат. През септември 1944 г. той става редовен асистент в катедрата по геометрия, а от 1948 г. е и преподавател. От 1951 г. е редовен доцент по геометрия. Хабилитационната му работа е със заглавие „Върху някои въпроси от диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство“. През 1962 г. става редовен професор по геометрия. Преподавателска дейност Преподавателската дейност на Алипи Матеев е разнообразна. Като асистент води упражнения по всички геометрични дисциплини: аналитична, проективна, дескриптивна, диференциална и елементарна геометрия и по висш анализ и висша алгебра. Чете лекции по аналитична, проективна, дескриптивна, елементарна и диференциална геометрия на студенти математици, а за определено време и на физици. На студенти химици преподава диференциално и интегрално смятане. Още през 1953/55 г. е чел специален курс по аксиоматично синтетично изграждане на елиптичната геометрия. През 1960/62 г. е чел спецкурс по теория на външните форми на Е. Картан, с чиито работи се запознава по време на специализацията си в Париж. През 1967/68 г. прави специализация в Московския държавен университет в школата на големия съветски учен Г. Ф. Лаптев. След това до края на живота си той чете с малки прекъсвания спецкурсове (някои и в Пловдивския университет) по локална теория на групите на Ли, теория на външните форми и приложения в диференциалната геометрия. Научните трудове на проф. Алипи Матеев се отнасят предимно до диференциалната геометрия на тримерните пространства, има и няколко научни труда от други области на математиката. През кариерата си проф. Алипи Матеев е заемал редица ръководни постове. Бил е ръководител на катедрата по обща и приложна математика, на катедрата по методика на математиката, на сектора по математическо образование, на сектора по геометрия. Близо 10 години, с прекъсвания, той е заместник-декан и декан на Физико-математическия, а впоследствие на Математическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. В продължение на няколко години е председател на Българското математическо дружество. Библиография Някои методи на математическата статистика за обработка на резултатите от наблюденията. Трудове на Централния метеорологически институт, 1 (1941). Върху някои особености на метеорологичните редове във връзка с теорията на вероятностите. Трудове на Централния метеорологически институт, 2 (1943). Върху едно обобщение на една теорема на W. Blaschke. Год. Соф. унив., Физ.-мат. фак., 42 (1946), кн. 1, 201–212. Върху някои съвременни проблеми от теорията на функциите на една комплексна променлива. Юбилеен сборник на Физ.-мат. д-во в София по случай 40-годишния му юбилей. София.1939, ч. 2, 63-68. Прекъснатост на нормалната производна на потенциала на прост слой в едно риманово пространство. Уравнение на Поасон. Год. Соф. унив. Природо-мат., 45 (1949), кн. 1, 227–238. Върху диференциалната геометрия на линейните повърхнини и елиптичното пространство. Год. Соф. унив. Природо-мат., 44 (1948), кн. 1, 235–308. Многоъгълник и многостен. Групи о самопокривания на правилен многоъгълник и правилен многостен. Списание „Математика и физика“ 4 (1958), 1–9. Новата общообразователна система и обучението по математика в средното училище. Списание „Математика и физика“, 6 (1959), 21–40. Върху някои нови свойства на вътрешните и външните бисектриси на произволен триъгълник. Списание „Математика и физика“, 5 (1959), 8–11. Върху някои свойства на квадратното уравнение. Списание „Математика“, 6 (1967), 1, 7–11. Проективна геометрия. София, 1954. Геометрия на учителските институти. София, 1958 (съавт. К. Моянова). Аналитична геометрия. София, 1960. Алгебра за шести клас на гимназиите. София, 1950 (съвместно с Л. Чакалов и Л. Илиев). Планиметрия за девети клас. София, 1975 (съвместно с В. Георгиев). Елементарна геометрия (записки на лекции, литопечат) и др. Крилати мисли Напечатаното не можеш да го изтриеш с гума. Закъснееш ли, не бързай! Съществуват:една свръхестествена наука – математиката; няколко естествени науки – физика, химия, биология; няколко неестествени науки – право, икономика; една противоестествена наука – философията. Геометрията е наука, която ни учи да правим верни заключения от неточни чертежи. Методиката е наука, която учи учителя как да преподава това, което не знае. Метереологията е наука, която познава какво е било времето вчера. В математическата логика важи законът за изключеното трето, а в женската логика важи законът за изключеното второ. Тя не допуска друго мнение освен своето. Комплексна задача е тази, за чието решаване се правят реални разходи, а резултатите са чисто имагинерни. Научен работник е човек, който задоволява собственото си любопитство за сметка на държавата. Словосъчетанията чиста математика или опитна физика показват, че математиците се делят на чисти и мръсни, а физиците – на опитни и неопитни. Външни препратки Личният фонд на Алипи Матеев е предаден за съхранение от Отдел "Държавен архив" София от съпругата му Мария Матеева
Семейство
Баща	Сюлейман Шах
Деца	Осман I
Ертугрул в Общомедия

Според османската традиция, Ертугрул е роден в средата на 13 век като син на Сулейман Шах, лидер на племето Кайъ от огузките турци. Племето Кайъ бе едно от многото тюркски племена, които мигрираха от Централна Азия в Анатолия, за да избягат от монголските нашествия. Ертугрул и неговото племе се заселиха в региона, който днес е Турция, и станаха част от Селджукския Румелийски султанат.

Ертугрул стана известен със своите военни постижения, по-специално с ролята си в защитата на Селджукската султанска държава срещу нахлуването на монголите. Легендата разказва, че след смъртта на баща си, Ертугрул и неговите последователи влизат във военната служба на Селджукската султанска държава, за която той беше възнаграден с владение на град Сьогют на границата със Византийската империя.

Точно в Сьогют Ертугрул положи основите за Османската империя. Той установи силни връзки със съседни племена и създаде ядрото на Османската държава. Неговият син, Осман, по-късно ще изгради върху тези основи и ще установи Османската империя като важна сила в региона.

Гробът на Ертугрул, Сьогют, Турция

Наследство

Казва се, че Осман I е построил гробница и джамия, посветени на Ертугрул, в Сьогют, но поради многократни престройки нищо определено не може да се каже за произхода на тези сгради. Настоящата гробница е построена от султан Абдул Хамид II (1842 – 1918) в края на 19 век. Град Сьогют отбелязва годишен фестивал в памет на ранните османци.

През 1826 г. езда от Османската армия е наречена на честта му – Ертугрулов кавалериен полк. Османската фрегата Ертугрул, пусната на вода през 1863 г., е наречен по негово име. Абдул Хамид II имаше яхта със същото име. Джамията Ертугрул Теке (късен 19 век) в Истанбул, Турция, и джамията Ертугрул Гази в Ашхабад, Туркменистан (завършена през 1998 г.), също са наречени на негова чест. Джамията в Туркменистан е установена от турското правителство като символ на връзката между Турция и Туркменистан.

Ертугрул е една от многото статуи, които заобикалят Монумента на независимостта в Ашхабад, Туркменистан. Статуите изобразяват хора, хваляни в Рухнама, духовно ръководство, написано от президента на Туркменистан Сапармурат Ниязов. Статуята на Ертугрул е също изобразена на комеморативна монета от 2001 г.

Две статуи на Ертугрул на кон от 2020 г. бяха поставени от частна кооперативна жилищна общност в Лахор, Пакистан. Те бяха вдъхновени от телевизионния сериал Diriliş: Ertuğrul от 2014 г. Бюст на Ертугрул бе издигнат в Орду, Турция, през 2020 г., но бе премахнат от местните власти, след като бе отбелязано, че прилича на актьора, който играе Ертугрул в същия телевизионен сериал.

• 
  Джамията Ертугрул Текке в Истанбул, Турция
• 
  Ертугрулският кавалерийски полк, 1901 г., картина на Фаусто Зонаро

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ertuğrul в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​