From Wikipedia, the free encyclopedia
Варда Склир (на гръцки: Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците. Впоследствие става инициатор на ред междуособици в азиатските части на Византийската империя в периода (976-989), задълго дестабилизирали положението на император Василий II от Македонската династия и способствали за възцаряването на цар Роман в България.
Варда Склир Βάρδας Σκληρός | |
византийски военачалник | |
Роден |
? 920 г.[1]
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Род | Склири |
Варда Склир в Общомедия |
Произхожда от влиятелен аристократичен род от Мала Азия.[1] Издига се до висши военни длъжности при император Йоан I Цимисхий (969-976 г.), който е женен за сестра му Мария (починала преди 969 г.).[2] През 970 г. на Склир, титулуван с висшето звание магистър, са поверени част от войските, които трябва да дадат отпор на руските нашественици, предвождани от княз Светослав I, чиито сили (включващи и българи, унгарци и печенези) той побеждава в Битката при Аркадиопол.[3]
После Варда Склир е в Мала Азия, насочен срещу бунтовника Варда Фока. След като с обещания и заплахи привлича на своя страна повечето от хората му, той го принуждава да се предаде.[4]
През пролетта на 971 г. Склир участва в похода на Цимисхий в България, сражава се срещу руси и българи при превземането на Велики Преслав през април[5], а 3 месеца по-късно допринася за поражението на княз Светослав под стените на Дръстър, като се явява в тил на руските войски в разгара на решителната битка[6], след което русите бягат към делтата на Дунав, а ромеите завладяват източните български земи.[7]
Още докато Цимисхий е жив, Варда Склир вдига бунт срещу централната власт. Бунтът е неуспешен, но водачът му избягва сериозни последствия.[8] Смъртта на императора (януари 976 г.) заварва Склир на висшата командна длъжност доместик на източните схоли. Върховната власт в империята преминава формално към Василий II и Константин VIII (синове на император Роман II), но всъщност ръководната роля е у паракимомена Василий Лакапин, който измества Склир от поста му и го назначава за управител на областта Месопотамия на границата с арабите по горното течение на река Ефрат,[8][9] което е взето от него като нов повод за въстание - през лятото на 976 г. Склир се провъзгласява за император.[9] След като разгромява 2 армии, изпратени от константинополското правителство[10][11], той и съратниците му овладяват азиатските владения на Византия (Мала Азия, Северозападна Сирия, Северна Месопотамия, части от Армения).[12] Подкрепят го както гърци, така и арменци и мюсюлмани от граничните с Византия области.[13]
В отговор, срещу Склир е изпратен Варда Фока, върнат от изгнание и поставен на предишната длъжност на бунтовника.[14] Първото голямо сражение между Фока и Склир в равнината Панкалия в Мала Азия през юни 978 г. завършва с поражение на Фока.[11][15] Въпреки това във военните действия настъпва обрат. Сирийският град Антиохия се отцепва от Склир още през януари 978 г.[16] Опитът за морска блокада на Константинопол, предприета от Варда Склир, е провален с поражението на флота му[12], а разбитият Фока събира нови войски с помощта на грузинския владетел Давид III от Тао[8] и се решава на втори сблъсък с главните му сили. В битка в Харсианската област (Източна Мала Азия) през март 979 г. Склир е разгромен и бяга с част от оцелелите си привърженици при Буидите в Багдад.[17][18]
Склир е задържан във владенията на Буидите около 7 години. Отначало везирът Адуд ал Даула се опитва да използва византийския бунтовник като разменна монета в граничните си спорове с Византия, но така и не се спогодяват.[17][19] При наследника му, Варда Склир (обнадежден от изхода на Битката при Траянови врата).[17], измолва освобождение за себе си и приближените си[20] и помощ под формата на войски и въоръжение за да поднови бунта си.[21]
В началото на 987 г. Варда Склир завзема град Мелитена (до горното течение на Ефрат), привлича към войските си голям брой араби, кюрди и арменци и се обявява за император.[22][23] За да се справи с новия бунт, Василий II поверява отново войските си на Варда Фока,[22][23] обаче той влиза в преговори със Склир и го подмамва с обещание за съюз и подялба на имперските владения[23][24], а после го пленява и затваря и след това (през август или септември 987 г.[17]) се обявява за император и се заема да завладее сам империята.[23][25] Склир остава затворен в продължение на близо 2 години, докато в Мала Азия се бушува гражданска война. След гибелта на Варда Фока през април 989 г. в битката при Абидос[8] вдовицата му пуска Склир на свобода и той отново се обявява за император, но през октомври той се предава и се покорява на Василий II. В замяна получава не само прошка, но и сан куропалат, поземлени имения и императорско благоволение за приближените си.[26][27] Скоро междуособиците във Византийската империя утихват, (на 6 март 991 г. ). Варда Склир умира в Димотика.[28][29]
От 3-годишната междуособна война във Византия(първата от двете с участието на Склир) се възползва българският предводител Самуил за нападения дълбоко в балканските владения на империята.[30]
Вторият голям бунт на малоазийската аристокрация срещу Василий II, който започва по почин на Склир през 987 г., е използван от българите начело със Самуил за отвоюване на Източна България[31] и други териториални придобивки за сметка на част от балканските владения на Византия.[32]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.