From Wikipedia, the free encyclopedia
Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.
| Манасиева летопис | |
 Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис | |
| Вид | историческа хроника |
|---|---|
| Манасиева летопис в Общомедия | |
Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081 – 1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин[1].
Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335 – 1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331 – 1371). Има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.
Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Копието е било донесено от Хилендарския манастир Ватопед и предадено на патриарха Никон в 1665 г. от Йеромонаха Арсений (Суханов), във връзка с проектираната в Русия реформа на богослужебните книги през ХVII в. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.[2][3][4][5][6]
Преписът се свързва с използването на символа „@“ при изписването на думата „Амин“.
Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри – 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история[7], на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека. Първи сведения за него на български език публикува Марин Дринов в своя труд "Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история".[8]
Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Открит е в библиотеката на тулчанското читалище „Съгласие“ през 1895 г. от румънския лингвист и историк Йоан Богдан,[9] който го изучава и факсимилира през 1917 г.[10] Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.
Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.
Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
