Битка при Аркадиопол (970)

Битката при Аркадиопол през 970 г. е сражение край днешен Люлебургас, в което византийците (10 – 12 хиляди души, предвождани от Варда Склир) отблъскват войските на киевския княз Светослав Игоревич (30 – 38 хиляди руси, българи, печенеги и маджари) и ги принуждават да отстъпят на север от Стара планина.^[1][2]

Битка при Аркадиопол
Нашествие на Светослав I в България
Информация
Период	март 970
Място	Люлебургас
Жертви и загуби
41.4, 27.35

Предистория

През лятото на 970 г., след като подчинява Източна България (вижте Нашествие на Светослав I в България), киевският владетел започва военни действия срещу Византия. За защита на границата в Тракия император Йоан I Цимисхий прехвърля войски от Мала Азия начело с доместика на Изтока Варда Склир и стратопедарха Петър. Сблъсъкът между тях и киевския княз става край крепостта Аркадиопол.^[1][3]

Ход на битката

В началото на битката византийски конен отряд увлича с привидно отстъпление печенежките и маджарските съюзници на Светослав. Попаднали в предварително организирана засада, те са напълно разгромени. В последвалото стълкновение с руско-българските сили византийците отблъскват българската конница и нанасят големи загуби на руската пехота.^[1][3]

Резултат от сражението

Съгласно византийските летописци (Лъв Дякон, Йоан Скилица, Йоан Зонара) резултатът от сражението е съкрушително поражение на Светослав – мнение, поддържано и от по-късни изследователи^[2][4], а според Началната руска летопис изходът е в негова полза.^[1] Успехът на Склир е временен – скоро след битката при Аркадиопол русите подновяват нападенията си в Тракия.^[1]