град в община Ямбол, обл. Ямбол From Wikipedia, the free encyclopedia
Я̀мбол е град в Югоизточна България. Той е административен център на област Ямбол, както и център и единствено населено място на община Ямбол. Според данните на НСИ към 31 декември 2022 г. населението на града е 60 641 души. По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 69 553 души по настоящ адрес и 80 242 души по постоянен адрес.
| Ямбол | |
  | |
 | |
  Ямбол  Ямбол  Ямбол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 69 553 души[1] (15 юни 2024 г.) 767 души/km² |
| Землище | 90,724 km² |
| Надм. височина | 114 m |
| Пощ. код | 8600 |
| Тел. код | 046 |
| МПС код | У |
| ЕКАТТЕ | 87374 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община – кмет | Ямбол Валентин Ревански (Пряка демокрация; 2019) |
| Адрес на общината | |
| ул. „Г. С. Раковски“ 7 | |
| Уебсайт | www.yambol.bg |
| Ямбол в Общомедия | |
През многогодишната си история град Ямбол е назоваван с различни имена: Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и настоящото му име – Ямбол. В западните исторически извори е споменат с името Гренбоел.
Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 77 km от Черно море и южно от магистрала Тракия. Градът се намира на 299 km от столицата на страната София, на 167 km от Пловдив, на 208 km от Варна и на 91 km от Бургас.
В землището на града се намира защитената местност „Ормана“, в която има редки видове местни растения и местен дребен дивеч, както и стопанство за развъждане при изкуствени условия на колхидски фазан. Лонгозната гора „Ормана“ притежава редки видове местни растения и местен дребен дивеч, разнообразна флора и фауна – блатно кокиче, мразовец и колхидски фазан. Местността е любимо място за отдих на ямболци в техните почивни дни.
Хълмът Боровец е място за отдих, разположено в североизточната част на града. Известен е с чистия си въздух, панорамния поглед над град Ямбол, телевизионната кула. Лесопарк „Боровец“ е с обща площ 276 дка и с надморска височина 150 – 230 m. Горският фонд на площ 89,7 ха, е обявен със Заповед № 3, 7 от 10 февруари 1976 г. Съществуващата растителност е създадена по изкуствен път със следните видове – акация, гледичия, черен бор, биота, мъждрян, мекиш, явор, ясен, липа, бадем, люляк. Северният склон на парк „Боровец“ е обезлесен. През 2005 г. на парк „Боровец“ се реализира Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост“. Осигурената сума от община Ямбол по програмата е 33 960 лева, която покрива дейности по изкореняване на стари дънери, засаждане на 1600 широколистни дръвчета и на 3024 бр. цветни храсти.
Ямбол е разделен на следните квартали:
Географската ширина и надморската височина, на която е разположен градът, определят неголямата разлика в топлинно отношение между основните сезони – зима и лято. За района са характерни сравнително меката зима – средномесечните януарски температури са 0,2 °C, и топлото лято, със средномесечна температура за юли 23,2 °C. Средната годишна максимална температура е 17,9 °C, а средната годишна минимална – 6,4 °C. Средногодишната месечна температура е 12 °C.
Плодородните земи по долината на р. Тунджа са били заселени още от най-дълбока древност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в района, сред които добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили, датирани от периода на неолита (6000 – 4000 г. пр.н.е.), енеолита (4000 – 2700 г. пр.н.е.) и бронзовата епоха (2700 – 900 г. пр.н.е.).
В селището Ясъ тепе са установени 26 вида диви и домашни животни (от късножелязната епоха (отпреди 3000 – 2000 години), сред които и изчезналите повсеместно тур/диво говедо (Bos primigenius), тарпан (Equus ferus ferus), както и изчезналите от пределите на страната бобър (Castor fiber), сив жерав (Grus grus) и голяма дропла (Otis tarda).
Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 г. император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май е в Адрианопол, откъдето тръгва за Августа Траяна, Филипопол и Сердика. Пътят на императора минава точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът е удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решава, че на това място трябва да има голям и хубав град с божественото име Диосполис – град на Зевс.
Ямбол става за първи път част от България по времето на хан Тервел през 705 г. и оттогава е неразаделна част от България.
Сред костните останки от средновековния некропол в града от 9 – 12 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени и такива на домашни кокошки (Gallus gallus f. domestica).[2][3]
Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени. От периода на османското владичество в града са запазени два архитектурни паметника: Безистенът и Ески джамия.
Разположен върху двата бряга на река Тунджа, градът е имал две части – Каргона или Новия Ямбол, и Ески или Стария Ямбол, свързани помежду си с мост. В края на 1877 г. броят на жителите на града е бил около 8000 души, от които 4500 българи, 2000 турци, 1000 евреи и 500 от други народности. Налични били следните обществени постройки: Безистен (покрит пазар), часовникова кула, 21 чешми, конак (околийско управление), телеграфопощенска станция, 3 моста, 17 джамии, 2 църкви, 2 бани и др.
През 1877 г. е построена железопътна линия между Цариград и Пловдив. От Харманли има връзка към Ямбол.[4]
Турските войски били изтикани от стратегическите си позиции в старопланинските проходи. За турското командване било ясно, че не може да има успех срещу русите в полетата на Тракия и затова побързало да прибере остатъците от своята разбита армия към столицата. Градът силно пострадва от огън. При изтеглянето на редовните части на 12 – 13 януари Керим паша заповядва освен станцията да се запалят и оцелелите къщи в горящия град. В резултат почти всички български и еврейски къщи са съборени. Запазени са само Ески джамия, Безистенът и градският часовник. В продължение на повече от седмица преди това черкезки шайки, заедно с дезертирали турски войници и други башибозушки банди се впуснали по дюкяните и по къщите, извършили масови погроми над останалото българското население в града и околните села – грабеж и изтезания за пари, зверства и издевателства. Голяма част от населението бяга на Зайчи връх до с. Кабиле, за да запази поне честта и живота си. На 13 януари турците запалват училището, на 14 януари – църквата „Свети Георги“. На 15 януари турското население от града бяга към Одрин. Чаршията и махала Каргона са напълно обрани. Всяко едно турско семейство натоварва по 2 – 3 коли с крадена стока и покъщнина. На 17 януари сутринта в града нахлуват отново голям отряд черкези, тогава са убити свещениците Георги Снегов, Иван Михалакиев и Тоте Драгиев и още много невинни граждани. По-късно през деня, 17 януари 1878 г., казаците на 23-ти Донски казашки полк с командир полковник Николай Бакланов първи влизат в димящия и опустошен град. За превземането на града не са водени боеве. На следващия ден – Богоявление, оцелелите ямболци тържествено празнуват своето освобождение.
Ямбол става известен с това, че след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. областта поражда най-масовите (т.е. основните) изселнически вълни в посока към Бесарабия и Добруджа. Те са предизвикани от желанието на местното население, оставащо все още под османска власт, да съхрани отвоюваната си (чрез съдействие на християнската войска) мимолетна независимост и след оттеглянето на руската армия. Този процес на обезлюдяване, характерен за Югоизточна България, впоследствие частично бива компенсиран от друг процес – почти век по-късно много български бежанци от Одринска и Беломорска Тракия се заселват в ямболския край.
В първата половина на XX век Ямбол е известен с минералната си вода и минералната баня, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и други забележителности.
По време на Първата световна война най-южната военна база за дирижабли на Централните сили – Ямбол – се оказва отправна точка за една специална мисия – полетът на бойния дирижабъл „LZ 104“ (с тактическо обозначение „L.59“). „Das Afrika-Schiff“ – транспортен въздушен кораб на немските Имперски военноморски сили, пристига от Фридрихсхафен на 4 ноември 1917 г. Задачата му била да осигури неотложни доставки (боеприпаси, медицински принадлежности и др.) за силите на генерал-майор Паул фон Летов-Форбек в Германска Източна Африка, в рамките на еднопосочен полет без междинно зареждане. След два неуспешни опита да се насочи към целта си, на 21 ноември 1917 г. „Das Afrika-Schiff“ успява да поеме по планирания маршрут на юг – Одрин, Мраморно море, крайбрежието на Мала Азия и о. Крит. Мисията е преждевременно прекратена на 23 ноември поради влошаване на положението на немската колониална власт в Източна Африка, което поставило под въпрос крайния успех на това начинание. Цепелинът се завърнал в Ямбол на 25 ноември, след 95-часов непрекъснат полет (рекордно за времето си постижение) и 6800 km изминат път.
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.
| Етническа група | 2011 | |
|---|---|---|
| Брой | % | |
| Българи | 59 899 | 80,80% |
| Роми | 4 263 | 5,75% |
| Турци | 3 185 | 4,30% |
| Други | 296 | 0,40% |
| Не се самоопределят | 1 101 | 1,49% |
| Неотговорили | 5 388 | 7,27% |
| Общо | 74 132 | |
Основната религия е православното християнство. В града има и общност на Евангелската методистка епископална църква.[7]
Колективен орган на самоуправление е общинският съвет, кметът на града е орган на изпълнителната власт. Общинското управление се осъществява от шест дирекции, които включват „административно-правно и информационно обслужване“, „финансово-стопански дейности и управление на собствеността“, „териториално устройство и развитие“, „финанси и икономическа политика“, „общинска собственост“ и „социално развитие“.
Ямбол е побратимен град с:[8][9][10]
Промишлеността е най-важният сектор в икономиката на Ямбол. Структурата ѝ обхваща следните подотрасли: хранително-вкусова промишленост; химическа промишленост; машиностроене и металообработване; текстилна и трикотажна промишленост; шивашка промишленост и др. В Ямбол се развиват нови индустриални отрасли като производството на автомобилно електрооборудване и рециклирането на отпадни пластмасови продукти. Сред големите индустриални предприятия, определящи облика на промишлеността в града, се нареждат: „Темпо М“, „Синтер М“, „Хидравлични елементи и системи“, „Екопласт Файбър“, „Язаки България“, „Е. Миролио“, „Белла България“,[11] „Тунджа“, „Палфингер България“, „Вакуум Ел Систем“ „Калибровани Стомани“, „Хидросистем“ „Папас олио“, „Карил“, „Винпром Ямбол“.
Важно значение за областната икономика има развитието на дейността на малките и средни предприятия. Основна цел пред развитието на промишлеността на Ямболска област е на базата на наличния промишлен потенциал, с привличането на местни и чуждестранни инвестиции, да се осигури нарастване на производството, обновяване на крайната продукция и повишаване на нейната конкурентоспособност на вътрешния и международните пазари.
Регионът е утвърден като един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната. Произвеждат се: хлебна и фуражна пшеница; ечемик; царевица; маслодаен слънчоглед; качествено червено и бяло грозде от винени сортове; плодове и зеленчуци; технически култури – памук, слънчоглед, кориандър.
На Ямболска област принадлежат 6,1% от обработваемата земя на страната. Общият размер на земеделските земи в Ямболска област е 2 580 392 дка към 31 декември 1999 г., като към тях на 273 000 дка са изградени поливни и на 79 000 дка отводнителни системи.
Основни селскостопански култури, които се произвеждат, са:
Животновъдството е с ориентация към производство на месо (свинско и говеждо) и мляко (краве и овче). Добре развити са овцевъдството, свиневъдството, рибовъдството и фазановъдството. Перспективите за бъдещо развитие на селското стопанство са в увеличаване на лозовите насаждения, на пивоварния ечемик; развитие на млечното говедовъдство; обвързване на инвестициите в хранително-вкусовата промишленост с преки инвестиции в селското стопанство, своевременно възстановяване, разширяване и модернизация на системи; изграждане на съвременна фуражна база и др.
Горският фонд заема 15% от територията на Ямболска област. Условията са подходящи за организиран ловен туризъм на благороден елен, елен лопатар, фазани, дива свиня, тракийски кеклик. Има осем ловностопански комплекси. Основните тенденции в развитието на горското стопанство са в създаването на дивечова станция и на тази основа развитие на ловния туризъм, призната и оторизирана да издава и заверява различни документи, обслужващи външнотърговската дейност на фирмите и тяхното представяне пред света. За осъществяване на тези функции Палатата поддържа Единен търговски регистър.
Идеята за изграждане на Националната астрономическа обсерватория и планетариум (НАОП) Ямбол възниква в период, когато се извършват епохални събития в науката – изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, полетът на първия космонавт, стъпването на човек на Луната.
Година преди откриването на НАОП започва подготовката за нейното създаване, оборудване и обзавеждане. Използва се опитът на изградените до този момент обсерватории и планетариуми в Стара Загора, Димитровград и Варна.
През месец март 1970 година е проектиран и изработен купол за телескопа, а през април е доставен първият телескоп – 150/2250, тип „Касегрен“. От Пловдивския панаир през месец септември са доставени телескоп и планетариум ZKP – 1 „Kleine Palnetarium“, производство на заводите „Carl Zeiss“, Германия. Активна помощ за монтирането на апаратурата оказват покойният Бончо Бонев от обсерваторията в Стара Загора и Николай Петров от НАОП – Варна. Успоредно с това започват и първите извънкласни форми по астрономия. Като завеждащ НАОП е назначен Господин Момчев. Така на 21 март 1971 г. акад. Бонев открива третия до този момент планетариум в България – Ямбол.
Планетариумът в Ямбол е единствен в югоизточна България и ежегодно през звездната зала преминават хиляди ученици и граждани, като за 30 години техният брой надхвърля 500 000 души. Предлаганите 74 лекции-сеанси подпомагат усвояването на знания по роден край, природознание, география, физика, астрономия, биология и философия от първи до единайсти клас.
Астрономическата обсерватория и планетариум са утвърдени като единственото място в региона, в което се извършва масова работа по обучение и популяризиране на астрономията и космонавтиката сред всички възрастови групи ученици и граждани. За това помагат дискусиите, семинарите, лекториите, срещите с изтъкнати учени от страната и чужбина. Многобройни са музикалните вечери, промоциите на книги, изложбите на детско изобразително и приложно изкуство, гостувания на музеи и други.
С активното участие на Географското дружество в град Ямбол, съдействието на музея „Земята и хората“ и БАН, към НАОП през 1996 г. се създава географски комплекс под надслов „Човекът – земята – небето“, който включва сбирка от минерали, скали и учебна метеорологична площадка. От 2000 г. съществува експозиция от слънчеви часовници.
В курсовете и кръжоците на НАОП са преминали стотици ученици. От тях 150 успешно са защитили знанията си и притежават свидетелство за „Астроном любител“. Днес те са членове на астроклуб „Орион“ и подпомагат дейността на НАОП като сътрудници.
Паралелно с учебната и популяризаторската работа, в НАОП – Ямбол се извършва и изследователска дейност. През изминалите 30 години физиците и астрономите имат участия и публикации в национални и международни прояви – конференции, семинари, дискусии. Полезни за специалистите и учениците са контактите и съвместната работа със сродни астрономически звена в България и в чужбина – Русия, Словакия, Белгия, Гърция, Англия и Германия.
През 1996 г. Общински съвет – Ямбол награждава с почетен знак „Златен герб“ НАОП – Ямбол по случай 25-годишния юбилей.
Транспортът в границите на самия град бива таксиметров и автобусен. Придвижването извън града се извършва с железопътен и автобусен транспорт.
Градът се обслужва от софийската фирма „Юнион Ивкони“. Тя обслужва линиите 2, 5, 16, 18, 7, 11, 1, 20, 25, 23, 13.
Градът е разположен на 8-а главна жп линия – Пловдив–Чирпан–Стара Загора–Нова Загора–Ямбол–Карнобат–Бургас. Това предоставя отлична възможност за връзка с областните градове на линията. Движат се бързи, пътнически, ускорени бързи и товарни влакове. Линията бе основно подменена в периода 2012 – 2014 г. Самата жп гара в Ямбол е на сравнително неудобно местоположение, тъй като се намира в индустриалната зона.
В Ямбол ефирно се приемат следните радиостанции:
| Честота, MHz | Радиостанция |
|---|---|
| 87,8 | БНР Програма „Хоризонт“ |
| 91,2 | Радио Веселина |
| 91,9 | Радио Бургас |
| 92,6 | БГ Радио |
| 94,2 | Радио FM+ |
| 94,7 | Радио 1 |
| 95,5 | Радио 999 |
| 97,2 | БНР Радио Стара Загора |
| 98 | Радио 1 Рок |
| 98,7 | БНР Програма „Христо Ботев“ |
| 99,4 | Bulgaria ON AIR |
| 101,2 | Дарик Радио |
| 101,7 | Радио Фокус |
| 102,2 | Z-Rock |
| 104,2 | Радио N-JOY |
| 105.7 | Радио Фреш |
| 106,4 | Радио Витоша |
В Ямбол ефирно се приемат следните цифрови телевизионни програми:
| ТВ канал | Телевизия |
|---|---|
| 37 | bTV, Нова телевизия, БНТ1, БНТ2, БНТ HD, Bulgaria On Air |
Кабелните оператори в Ямбол са Диана Кабел ТВ[15] и ТВ ЕРА.
В града има православни църкви (храм „Св. Николай“, храм „Св. Георги“, храм „Св. Троица“), католическа и протестантски църкви (Мормонска църква, Адвентна църква, Апостолска реформирана църква, евангелска църква, евангелска баптистка църква), както и джамия („Ески джамия“). Бившата синагога понастоящем се ползва като картинна галерия и се намира в центъра, зад профсъюзния дом. Има и малък събор на Свидетелите на Йехова.
![Thumb](#/media/Файл:Community_Center_"Probuda"_-_Yambol,_Bulgaria.jpg)
Регионалният исторически музей в Ямбол разполага с комплексна експозиция, проследяваща историята на града и региона от неолита до наши дни. В музейните зали се намира и уникалната експозиция „Драма“ с фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.нар. „линеарно писмо В“.
Дължи създаването си на безкористната, събирателна и проучвателна дейност на местни интелектуалци положили основите на историческите проучвания за региона. Още през 1886 г. в трикласното мъжко училище в Ямбол, по инициатива на проф. Петър Нойков, е уредена първата музейна сбирка. Археологическото ученическо дружество „Диана“ (основано в 1925 г.) през 1926 г. подрежда музейна сбирка. По това време известни местни интелектуалци основават гражданско археологическо дружество „Диамполис“, което развива активна дейност в областта на археологията и етнографията. Събраните от тези дружества експонати се съхраняват до 1936 г. в сградата на ямболската педагогическа гимназия, а по-късно са предадени на читалището. През 1948 г. отдел „Музеи и галерии“ при Комитета за наука, изкуство и култура с писмо предлага на ГНС – Ямбол да предвиди в бюджета си за 1949 г. службата „Асистент по старините“ и помещение за музей.
На 26 януари 1952 г. Венета Дачева е назначена на длъжност референт за музей и картинна галерия. С този акт се полага началото на музея като институция. Официално музеят е открит на 2 юни 1953 г. като музей на революционното движение. До 1955 г. В. Дачева е единственият уредник в него. Първоначално в музея има 3 отдела: исторически (включващ историческото развитие на Ямбол и региона от праисторията до 1944 г.); социалистическо строителство (отразяващ събитията след 1944 г.) и отдел природонаучен. Първите му експонати са част от музейната сбирка на археологическите дружества. Постепенно музейната дейност се разраства и броят на специалистите, работещи в него се увеличава.
Понастоящем музеят разполага със специалисти, разпределени в 4 основни отдела: „Археология“ (включва фондовете „Праистория“, „Античност“, „Средновековие“ и „Нумизматика“), „Българските земи XV-XIX в.“ (включва фондовете „Възраждане“ и „Етнография“), „Нова и най-нова история“ и „Връзки с обществеността“. Към музея функционира и ателие за реставрация и консервация.
Фондовете на музея (основен и спомагателен) като цяло включват около 90 000 експоната от родната история, някои от които с неоценима научна стойност, разпределени в съответните отдели.
Съвместно с организацията JOCV (Японски доброволци за сътрудничество в чужбина) музеят осъществи пилотен проект по компютризация на музейното дело. В резултат на това бе разработена програма за компютърна обработка на музейните експонати и беше създадена база данни за съществуващите музейни фондове. В музея е изградена вътрешна компютърна мрежа. Благодарение на богатите си фондове и добрите специалисти през изминалите години Ямболският музей е организирал над 30 мащабни изложби, свързани с историята на Ямбол и региона. Музеят има десетки издания с научни и популярни публикации по различни регионални исторически проблеми. През 1995 г. музейните специалисти издават в. „Вести на Ямболския музей“ и списание. Фондовете на музея продължават да се попълват ежегодно както от събирателна дейност и дарения, така и от продължаващите вече десетилетия разкопки на античния град Кабиле и праисторическа селищна могила край с. Драма. Резултат от тези проучвания са три международни симпозиума „Поселищен живот в Тракия“ и множество научни публикации.
Всички музейни специалисти участват активно в провежданите национални и регионални конференции, в които чрез своите проучвания популяризират и разпространяват историята на Ямбол и региона, неотменима част от българската история.
Античният град Кабиле край Ямбол е сред 100-те национални туристически обекта.
Добре запазени са историческите църкви „Св. Георги“ и „Св. Троица“, които са пазили българските традиции по време на петвековното османско владичество.
Ямбол е освободен през януари 1878 г. от руските войски. По този случай на връх Бакаджик край Ямбол е построен и осветен храмът „Св. Александър Невски“ – първият паметник на българо-руската дружба в България.[18][19]
В църквата „Св. Георги“ се намира уникален дървен иконостас, дело на Дебърската школа.
През февруари 2016 г. е открит един от най-големите и красиви български източноправославни храмове – църквата „Св. Успение Богородично“, намираща се в квартал Аврен.
Католическите храмове „Свети Кирил и Методи“ и „Пресвето сърце Исусово“ са изградени в един общ архитектурен комплекс през 1925 г.
Най-ранните останки от селищен живот са открити в десетките праисторически селищни могили. Дори на територията на съвременния град Ямбол се намират останки от така наречените Рашева и Марчева могили, които датират от неолита, енеолита и бронзовата епохи. Някои от находките, открити в тях, сега се съхраняват в парижкия Лувър и Археологическия музей София. Огромна част от тези ценни експонати обаче са притежание на Историческия музей в Ямбол.
В праисторическата могила до с. Драма (30 km от гр. Ямбол), за първи път в България са открити фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.нар. „линеарно писмо В“. В чертите на съвременния град е съществувало антично селище, като се предполага, че през 293 г. император Диоклетиан, му е дал името Диосполис (град на Зевс). Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени.
Сред известните ямболии са:
Книги за града:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
