Източноправославен манастир в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Рилски манастир „Свети Йоан Рилски“[1] е ставропигиален манастир на Българската православна църква, сред най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Тази статия е за манастира. За парка вижте Рилски манастир (природен парк). | Рилски манастир „Свети Йоан Рилски“ | |
 Общ изглед към манастира | |
_(11050728586).jpg) | |
 Местоположение в Рила | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | община Рила |
| Архитект | Алекси Рилец Миленко Велев |
| Изграждане | 1335 – 1833 г. |
| Статут | Ставропигиален манастир Паметник на културата |
| Състояние | действащ, мъжки |
| Сайт | www.rilskimanastir.org |
| Обект на ЮНЕСКО | |
| Име в регистъра | Rila Monastery |
| Тип | културно наследство |
| Критерии | vi |
| Вписване | 1983 (7ма сесия) |
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Рилски манастир „Свети Йоан Рилски“ в Общомедия | |
Разположен е в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Йоан Рилски Чудотворец[2] по горното течение на Рилска река.
Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.
Манастирът „Свети Йоан Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от св. Йоан Рилски Чудотворец (според някои автори – от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс. На върха на кулата се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на XIV век.
Цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.
Още през 1402 г. османското правителство нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520 – 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси.[3] През 1469 г. с помощта на Мара Бранкович мощите на св. Йоан Рилски са пренесени обратно от Търново в Рилския манастир.[4]
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
През 1778 г. манастирът „Св. Йоан Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.[5]
Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.[6]
Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 m², от които 5500 m² застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.
По време на османското владичество манастирът е слабо укрепен и бива честа жертва на набези. „... и мъчно било веке да се увардят такива пустинни монастире от главните и частните слодейства, от които и на сегашньото време еще страдат, а колми паче тогава“[7]
Освен че манастирът е давал подслон, в него са се провеждали заседания. През октомври 1905 г. в манастира цял месец е траел Рилският конгрес – общ конгрес на Тайната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на който се дава оценка на досегашната дейност на организацията на Илинденското въстание, а има и бурни дискусии относно бъдещето на ВМОРО. За председател на конгреса е бил определен изтъкнатият лидер Даме Груев, а в конгреса са участвали видни български революционери като Христо Чернопеев, Яне Сандански, Пере Тошев, Гьорче Петров, Борис Сарафов, Георги Попхристов, Петър Кушев, Мише Развигоров, Климент Шапкарев, Павел Христов, Добри Даскалов, Лазар Томов и др. След Рилския конгрес се стига до разцепление в Организацията, което става окончателно след героичната гибел на Груев през 1906 г.
На 22 юли 1961 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение Министерството на просветата и културата и Министерство на вътрешните работи да внесат предложение в Министерския съвет „Рилският манастир да се използва като държавен музей и се прекрати всякаква църковна дейност в него“[8]. С Указ 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври 1961 г. Рилският манастир е обявен за общонародна собственост и е възложено на Министерството на просветата и културата да го превърне в Национален музей. Манастирът е обявен за Национален музей „Рилски манастир“ и тържествено открит през 1965 г. Междувременно рилските монаси са преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. През 1968 г. е разрешено на монасите да се завърнат в манастира и на 1 октомври 1968 г. те се завръщат в Рилския манастир.
През 1976 г. манастирът става национален исторически резерват, а от 1983 г. е културен паметник под егидата на ЮНЕСКО. С Постановление на Министерския съвет № 75 от 29 април 1991 г. се възстановява монашеският статут на Рилския манастир. На 3 май 1991 г. Седмото велико народно събрание със закон отменя указа от 1961 г.
Рилският манастир, в т.число Хрельовата кула, църквата, манастирските сгради и църквата „Свети Лука“ са обявени през 1927 г. за „народна старина“ („Държавен вестник“, бр. 69 от 1927 г.).
През 1968 г. Хрельовата кула е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от Средновековието („Държавен вестник“, бр. 77 от 1968 г.).
На 7-ата сесия на Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО, проведена от 5 до 9 декември 1983 г. във Флоренция (Италия), Рилският манастир е обявен за обект на световното културно наследство. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV век – XIX век, а в музея – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.
През 1992 г. Рилският манастир; Гробът на Св. Йоан Рилски, включващ църквата „Успение на Св. Йоан Рилски“ и постницата Св. Йоан Рилски; Скитът „Свети Лука“, включващ църквите „Свети Лука“ и „Свети Покров Богородичен“ и килийното училище; метохът Орлица с църквата „Св. св. Петър и Павел“; и църквата „Успение Богородично“ са обявени за групови архитектурни, исторически и художествени комплекси от национално значение, а метохът Пчелино – за групов архитектурен и исторически комплекс от местно значение („Държавен вестник“, бр. 73 от 1992 г.)
През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През XIV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господне“ и археологически останки от средновековната твърдина.
Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са били построени отново.
През XIV в. манастирът е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена средновековна кула с параклиса „Преображение Господне“, в който са съхранени ценни стенописи от XIV век.
![Thumb](#/media/Файл:Rila_Monastery,_Main_Church_"Nativity_of_the_Virgin_Mother".jpg)
Църквата „Рождество Богородично" е католиконът на манастира. Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи, е построена днешната съборна църква. Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от село Кримин, Сисанийска епархия, потомък на стар род строители. Църквата е от атонски тип – куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Йоан Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.
Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф и други самоковски зографи. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.
Църквата „Въведение Богородично“ е гробищната църква на Рилския манастир, разположена южно от манастира.[9]
Изградена е на три етапа. Първият строителен етап обхваща строежа на двуетажна църква-костница. Долният етаж представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една апсида, слабо издадена извън източния зид, обширна олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос. Иконостасът е дърворезбен и датира от XVIII или началото на ХІХ в. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Църквата е строена вероятно преди средата на XVIII в. Изписана е през 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей. През втория етап към втория етаж на църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния с паянтови. Тази част на строежа датира от края на XVIII или началото на ХІХ в. През третия етап от запад пред монашеските килии е изградена двуетажна галерия.
На около 5 км източно от манастира се намира Старата постница, при която е изградена църквата „Успение на свети Йоан Рилски“. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. До църквата е пещерата-жилище на отшелника през Х в. През 1820 г. църквата е преизградена от основи като еднокорабна, едноапсидна сграда с преддверие до пещерата-постница. Църквата е масивна и засводена, със слепи куполи. През 1820 г. църквата е изписана изцяло, но днес стенописите са силно повредени.
Църквата „Свети Лука“ е построена в края на XVIII в. на мястото на първоначалния параклис, издигнат в памет на племенника на свети Йоан Рилски. Сградата е еднокорабна, едноапсидна с обширен притвор. Тя е двуетажна, като под същинската църква има помещение с огнище и обширна зазидана част, чиято западна стена е със средновековен градеж. Предполага се, че това са останки от първоначалния параклис „Свети Лука“.[10]
Градежът на църквата и приземието е каменен, масивен, като и двата етажа са засводени. Иконостасът, който сега се намира в НИМ, е дърворезбен, позлатен и богато изписан. Той датира от XVIII в. Наосът и притворът са изписани през 1799 г. по време на игумен Герасим, като ктитор е бил йеромонах Игнатий (Иван Калпакчи от Стара Загора). Стенописите в апсидата са от Тома Вишанов, а в наоса и притвора от зографи от Самоковската школа. В 1864 г. от западната страна на църквата е пристроено обширно преддверие, което я е свързало с училището, издигнато от Неофит Рилски.
В непосредствена близост северно от църквата „Свети Лука“, на по-високо издигната тераса, се намира църквата „Покров Богородичен", построена през 1805 г. от майсторите Михаил и Радоица от с. Рила, върху основи на по-стара църква – „Покров Богородичен“. Стенописите ѝ от 1811 г. са дело на Тома Вишанов Молера и други майстори от банската художествена школа.
Теодосиева постница, посветена на св. Теодосий Търновски се намира на 1,5 км от манастира, по пътя за Старата постница. Състои се от църква и двуетажната жилищна сграда. Изградена е със средства на рилския инок Теодосий Рилец (19 декември 1914 – 18 август 1985) през 1956 г. Постницата остава недовършена поради изселването на монасите от манастира през 1961 г. Храмът е изграден от дялан камък, а в преддверието му са обособени две допълнителни помощни помещения. Изписан е от руския художник Николай Шелехов. Стенописите се реставрират през 2016 г. по време на лятната практика на Катедра „Реставрация“ – НХА[11][12]
Рилският метох „Орлица“ се намира на десния бряг на река Рилска, на около 2,5 km източно от град Рила и 18 km от Рилски манастир.
Създаден е вероятно в средата на ХV век. В метоха „Орлица“ през 1469 г. пренощува тържествената процесия с мощите на Йоан Рилски, пренасяни от Търново в манастира.
Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е малка, еднокорабна култова сграда, построена е през 1478 г., изографисана през 1478 г. и цялостно през 1491 г. През 1863 г. е изписана наново от Никола Образописов – художник от Самоковската живописна школа, като са запазени част от средновековните стенописи (над входа и в апсидата).
Рилският метох Пчелино се намира на около 4 km също югозападно от манастира. Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Представителната му част се състои от неголяма жилищна сграда, разположена на югоизток от построената през 80-те години на XVIII в. еднокорабна едноапсидна църква „Успение Богородично“. Градежът е от камъни, споени с кал, таванът и иконостасът са дъсчени.
Ктитори на църквата са босненският митрополит Серафим и йеромонах Севастиан Рилски (техните ктиторски портрети се намират върху западната стена в наоса, вляво от вратата), а стенописите са дело на банския зограф Димитър Молеров, завършени, съгласно запазен ктиторки надпис, през март 1834 г. Интерес представлява многофигурната сцена на Страшния съд, разположена по цялата западна стена в преддверието на храма.
Царският ред икони, изписани през 1789 г. от Захарий Галатищки – Свети Йоан Рилски, Успение Богородично, Богородица Пантанаса, Свети Георги, Свети Йоан Кръстител и Христос Пантократор, се съхранява в Иконната галерия на Рилския манастир.[13] Ктитор на тези икони е архимандрит Игнатий, който трябва да се различава от изобразения като дарител, монах със същото име в църквата при постницата „Свети Лука“ (1799).
Според устава на манастира, в обителта се извършва всекидневно богослужение - сутрин и вечер. Сутрин се отслужва утринна и Света литургия, като началото на богослужението е в ранните часове (06:30 часа, в неделя и на големи празници - от 08:00). Вечерната служба е всеки ден от 17:00 часа[14]. Традиция в манастира е по време на богослужение да се извършва поклонение пред раката с мощите на Йоан Рилски.
В навечерието на трите празника на Свети Йоан Рилски се извършват всенощни бдения по светогорски образец, които традиционно продължават до ранните часове[15][16][17]. За традицията на бденията в обителта пише още през XIX век монах Неофит Рилския в своя труд „Описание на българския свещен Рилски манастир“:
„Бденията тук се извършват с велика тържественост и благолепие, и светлина от множество горящи свещи по всичките полилеи и на всичките свещници, и с пространни мусикийски черковни песнопения, и прочие.“[18]
Службите се извършват в основния манастирски храм, с изключение на зимните месеци, когато богослужението е в параклиса „Рождество Христово“.
Една от основните светини в Рилския манастир, наред с мощите на свети Йоан Рилски, е иконата „Света Богородица Осеновица“, която, според преданието на монасите от обителта, е чудотворна[19][20]. От векове вярващи се стичат на поклонение пред този образ на Божията майка[21]. За иконата се разказва в книгата „Чудесата на Св. Иван Рилски и чудотворната икона на Пресвета Богородица „Осеновица“, написана от рилския монах архимандрит Климент Рилец[22].
Иконата е от типа „Одигитрия“ - Пътеводителка, и датира от XII век[23]. В иконата са вградени мощите на 32 светци, сред които свети апостол и евангелист Лука, светия праведен Лазар, възкресен от Христос, свети архидякон Стефан, свети Атанасий Велики, света Ирина, света Мария Магдалена, свети Андрей Критски, свети Пантелеймон, светите мъченици Сергий и Вакх[24].
Иконата се намира в главния манастирски храм, пред третата колона отляво. Два пъти в годината иконата се изнася от храма и с нея се прави литийно шествие - на светли петък след Възкресение Христово и на 1 август, когато започва Богородичният пост[25].
Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира. Правенето на снимки в църквата и музея на манастира е забранено. Разрешено е снимането в двора на манастира.
В манастира може да се нощува. Обителта разполага със стаи за поклонници, които се намират в три от крилата на манастира[26].
През 2023 година в манастира е поставена метеорологична станция от Софийския университет, която за първи път ще следи постоянно промените на редица ключови климатични елементи в района, като температура, валежи, влажност, налягане и други[27]. Данните от станцията са видими на официалната страница на манастира в реално време[28].
Манастирът разполага с изключително богат, интересен и добре поддържан музей, който включва няколко обекта. Обектите могат да бъдат разгледани самостоятелно или с общ билет за всички:
Рилският манастир има статут на отделно селище с население (по настоящ адрес) от 58 жители[37].
На Рилската обител е наречена улица в квартал „Васил Левски“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
