Макарий Галатищки

Макарий или Макариос Галатищки (на гръцки: Μακάριος Γαλατσιάνος, Μακάριος α' από τη Γαλάτιστα) е зограф от Халкидики, основател на Галатищката художествена школа.^[1]

Макарий Галатищки Μακάριος Γαλατσιάνος
зограф
Роден	1746 г. Галатища, Османска империя
Починал	6 май 1814 г. (68 г.) Света гора, Османска империя

Икона от „Успение Богородично“ в метоха Пчелино на Рилския манастир от Макарий Галатищки

„Света Богородица Млекопитателница“ от Макарий Галатищки, 1784 г. Музей на византийската култура

Биография

Роден е в халкидическата паланка Галатища в 1746 година.^[2] Ученик е на Дионисий Фурноаграфиот. В 1778 година заедно с Георги изписва храма „Свети Безсребреници“ в Макриница, който по-късно е разрушен. Подписът им е „διά χειρός Μακαρίου Μοναχού και Γεωργίου εκ χώρας Γαλατήστας“.^[3] В 1875 година е монах в Каракал, като племенникът му Вениамин му е ученик.^[1]

В 1780 година изписва параклиса „Свети Николай“ на католикона на Ватопед.^[2] Рисува стенописите в трапезарията на манастира Ватопед (1786), стенописите в гробищната черква „Свети Николай“ в градчето Карея (1787), стенописите по входния навес (откъм морето) в манастира Дохияр (1788), наоса на католикона „Благовещение Богородично“ на Ватопед (1789) и нартекса на параклиса „Свети Димитър“ на Ватопед (1791).^[2] Макарий обучава племенниците си Вениамин, Захарий и Макарий.^[4][5] Заедно с тях рисува параклиса „Свети Андрей“ на Ватопед (1798), параклиса „Свети Архангели“ на Иверския манастир (1812) и други светогорски храмове.^[2]

Умира в 1814 година.^[2]

Родословие

Неизвестен

Макарий Галатищки (1746 г. — 1814 г.)

Вениамин Галатищки (ΧVIII век — 1834 г.)

Георги/Григорий (ΧVIII век — XIX век)

Макарий Галатищки (ΧVIII век — XIX век)

Таласий Галатищки (ΧVIII век — XIX век)

Захарий Галатищки (ΧVIII век — 1822 г.)

Атанасий Галатищки (XIX век)

Йоанис Папаталасиу (1814 г. -XIX век)

Георгиос Атанасиу (XIX век)

Астерьос Анагност (XIX век)

Темистоклис Астериу (ΧΙΧ век — XX век)

Бележки

1. Ζάρρα, Ιλιάνα, Χρήστος Μεράντζας, Στέφανος Τσιόδουλος. Από τον μεταβυζαντινό στον νεότερο ελληνικό πολιτισμό: Παραδείγματα εικαστικής παραγωγής (16ος-20ός αιώνας). 2015. ISBN 978-960-603-046-8. σ. 31.
2. Православная энциклопедия. Т. XII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2006. ISBN 5-89572-017-X. с. 391 - 427.
3. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 215. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
4. ΒΑΣΣΑ, ΠΑΡΑΣΚΕΥΑ. ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΩΝ ΓΑΛΑΤΣΙΑΝΩΝ ΑΓΙΟΓΡΑΦΩΝ ΒΕΝΙΑΜΙΝ Α΄ ΚΑΙ ΜΑΚΑΡΙΟΥ Β ΄ ΣΤΙΣ ΒΟΡΕΙΕΣ ΣΠΟΡΑΔΕΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 19Ο ΑΙΩΝΑ. ΔΙΔΑΚΤΟΡΙΚΗ ΔΙΑΤΡΙΒΗ ΠΟΥ ΥΠΟΒΛΗΘΗΚΕ ΣΤΟ ΤΜΗΜΑ ΘΕΟΛΟΓΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΟΛΟΓΙΚΗΣ ΣΧΟΛΗΣ ΤΟΥ ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΕΙΟΥ ΠΑΝΕΠΙΣΤΗΜΙΟΥ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, 2008, 79 - 97.
5. Речник на остарели, редки, чуждици и диалектни думи