столица на Латвия From Wikipedia, the free encyclopedia
Рига (на латвийски: Rīga, МФА: [riːɡa]) е столицата на Латвия и главен търговски, културен, индустриален и финансов център на страната. Разположен е на двата бряга на река Даугава, точно където тя се влива в Балтийско море. Населението на града е 614 618 души (2021),[1] приблизително равен брой от които са латвийци и руснаци. Рига е най-големият град в трите Балтийски държави и е третият по големина град, разположен на Балтийско море след Санкт Петербург и Стокхолм.
Историята на Рига започва със заселването на финското племе ливи, които се установяват между устията на реките Даугава и Ридзене, която предполагаемо е носела името Риика (на фински: Riika).[2] Ридзене образувала естествено пристанище познато като Рижкото езеро. Нито Ридзене, която е била приток на Даугава, нито езерото са оцелели до наши дни.[3]
Създаването на Рига като градът, запазил се през последните 800 години, е станало с поетапното заселване на Латвия от немски търговци, мисионери и кръстоносци, които пристигат в района през втората половина на 12 век, привлечени от слабо заселената територия, възможността за развиване на нови пазари и с мисията да покръстят местното население. През 1158 немските търговци създават свой пункт за търговия с балтийските племена в близост до селището на ливите, разположено на територията на сегашна Рига. Около 1190 августинският монах Мейнард от Зегеберг издига първият манастир.
Епископ Алберт е първият Епископ на Ливония, провъзгласен от чичо си Хартвиг, архиепископ на Бремен и Хамбург през 1199. Две години по-късно Алберт начело с 23 кораба и 1500 въоръжени кръстоносни рицари акостира в Рига и обявява градът за своя епископия. През 1201 той създава Ливонския орден (по-късно част от Тевтонския орден) и обявява Рига за град с всичките му прилежащи права.
В най-ранната си история Рига служела като център на търговията с балтийските племена и Русия с останалия свят. През 1282 градът се присъединява към военно-търговския съюз Ханза, който фаворизира немските си членове, но провежда ограничителна политика спрямо другите в съюза, което му създава сериозна конкуренция. През 1298 жителите на Рига и Великият граф на Литва Витенис сключват спогодба, според която латвийски военни части ще бранят града от постоянните набези на Тевтонския орден.[4] Споразумението трае до 1313.[4]
Въпреки че с годините силите на Ханзата отслабват значително, най-вече поради политическите съюзи между Полша и Литва и между Швеция, Дания и Норвегия, съюзът успява да даде на Рига значителна икономическа и политическа стабилност. С отслабването на силата на Ханза, Рига се превръща в обект на желание от страна на силните си съседи, които имат планове за града. През 1522 Рига окончателно приема Реформацията, което слага край на управлението на архиепископите.
С унищожаването на Тевтонския орден през 1561 Рига става Свободен имперски град. Този статут запазва едва до 1581, когато градът е присъединен към Жечпосполита. През 1621 Рига е завладяна от шведския крал Густав II Адолф, който по това време активно участва в Тридесетгодишната война. По време на Руско-шведската война (1656 – 1658) градът устоява на руската обсада. След края на военните действия Рига запазва значителната си автономия и множество привилегии и продължава да бъде вторият най-голям град под шведски контрол. Спокойствието в Рига се запазва до 1710, когато руснаците повторно го атакуват, този път водени от Петър I.
След подписването на Нищадския договор през 1721, който преразпределя зоните на влияние на Швеция и Русия, скандинавската държава губи лидерската си позиция в Балтийския регион. Русия се възползва от новото статукво и бързо се налага като новата най-голяма Северна сила. Рига е анексиран от Руската империя, която го превръща в един основните си индустриализирани пристанища. Градът остава под руско управление до избухването на Първата световна война през 1914.
Честата смяна на властта и множеството войни в Балтийския регион по никакъв начин не успяват да разклатят позициите на балтийските немци като водещата сила в района и те запазват съществен контрол върху администрацията, търговията и производството на Рига. Влиянието на немците достига дотам, че немският език е обявен за лингва франка и запазва това си статукво до 1891, когато със закон руският език става единственият официален език в балтийските губернии.
През втората половина на 19 век броят на латвийците постепенно нараства и през 1897 45% от общото население на града са латвийци спрямо едва 23,6% през 1867. Същевременно едва 23,8% от жителите са немци спрямо 42,9% през 1867. През 1868 е създадена Латвийската рижка асоциация, която поставя началото на Латвийското национално Възраждане. От своя страна рижката буржоазия започва да се формира благодарение на замогването на латвийската средна класа, която има широк достъп до всички сфери на живота. По време на динамичната индустриализация на града възниква националистическото движение „Млади латвийци“, а след него социалистическото – „Ново течение“. Социалното осъзнаване и динамичното политическо развитие на латвийците в началото на 20 век позволяват Рига да се включи в Руската революция от 1905. Начело на латвийските брожения е Латвийската работническа социалдемократична партия.
Отзвукът от Първата световна война и последиците от Болшевишката революция не закъсняват и в Рига. През 1917 немската армия победоносно влиза в града. На следващата година е подписан Брест-Литовският мирен договор, който дава на Германия значителен контрол в балтийския регион. На 11 ноември 1918 е подписано Компиенското примирие, според което Германия излиза от войната и се отказва от придобивките си в Балтика.
След общо 717 години под чуждо управление Латвия със столица Рига обявява независимост на 18 ноември 1918 година.
През 1940 Съветският съюз първоначално окупира, а след това изцяло анексира латвийската държава, с което официално я въвлича във Втората световна война. Хиляди латвийци са арестувани, измъчвани, екзекутирани или депортирани в трудови лагери в Сибир. Сходна съдба имат мнозина латвийски граждани по време на последвалата нацистка окупация в периода 1941 – 1944. По настояване на Адолф Хитлер всички балтийски немци са изселени насилствено и депортирани в Германия. Евреите живеещи в Рига са изолирани в гето, разположено в сегашния микрорайон Маскавас форщате. Скоро след това всички евреи са изпратени в концентрационните лагери Кайзервалд (сега рижкия квартал Межапаркс) и Куртенхоф (в град Саласпилс), където намират смъртта си.
Краят на войната връща Латвия обратно в ръцете на Съветския съюз, който активно провежда политика на терор спрямо латвийската нация. Мнозина рижци са заточени в Сибир по обвинения, че са сътрудничели на нацистките окупатори. Хиляди умират в съветските трудови лагери, а мнозина напускат страната, за да не се завърнат в нея никога повече. Войната и последвалите репресии стопяват населението на Рига с 1/3, а имиграционната политика и смели планове за индустриализация провеждани от Съюза коренно променят етническия облик на града. Строят се множество нови жилищни комплекси като Пурвциемс, Золитуде и Зиепниекалнс, които са предназначени за хилядите имигранти, пристигащи от други съветски републики. През 1975 етническите латвийци в Рига са едва 40% от населението на града.
На 4 май 1990 Латвия обявява своята независимост след 45 години съветска окупация. На 6 септември 1991 Русия признава независимостта на балтийската държава и Рига официално отново става столица на независима Латвийска република.
Всички спомени от комунизма в Рига под формата на имена са заличени след масово преименуване на улици и обществени сгради, а всички паметници на социализма – премахнати. В Латвия е приет нов закон, който лишава от гражданство всички, които не считат себе си за латвийци. Това оставя десетки хиляди без паспорти и мнозина напускат страната под натиска на растящия национализъм и про-латвийската политическа обстановска наложена в страната. Хиляди руснаци, украинци, беларуси и поляци напускат Рига, което предизвиква съшествени промени в етническия облик на града. Почти две десетилетия след обявяването на независимост руснаците успяват да запазят позицията си на мнозинство в латвийската столица, а руският език продължава да бъде най-говореният.
През 2001 година Рига отпразнува 800 си рожден ден.
Динамичното икономическо развитие, големият брой чуждестранни инвестиции, множеството нови строителни начинания и про-европейската политика на Латвия позволяват на Рига активно да се развива. Той е най-големият град в Балтика, един от трите най-важни в Балтийския регион редом с Талин и Вилнюс, и един от четирите най-важни градове в района на Балтийско море, заедно със Стокхолм, Санкт Петербург и Хелзинки.
Рига е разположена на южния бряг на Рижкия залив, част от Балтийско море. Градът е разположен в приморската равнина Ригава. Рига е разположен на двата бряга на река Даугава, на около 10 km от мястото, където реката се влива в Рижкия залив. По-голямата част от релефа на областта представлява песъчинна равнина, разположена на 1 – 10 m надморска височина. В района на град Рига има две големи езера: Кишезерс, намиращо се в микрорайон Межапаркс и Югла, разположено в микрорайон Югла. Градът се дели на 6 административни района, като районите Централен и Земгале, и предградията Латгале и Видземе са разположение на десния бряг на Даугава, а район Курземе и предградие Земгале на левия бряг на реката.
Климатът в Рига е силно повлиян от непосредствената близост на града до морето; затова той е сравнително мек и влажен. Летата са сравнително студени и облачни (средната юлска температура е +16,9 C, а нивото на валежи 85 mm). Зимите са меки с чести затопляния (средната януарска температура е −4,7, като около 10 дена от месеца има затопляне). Снежната покривка се формира през средата на декември и остава до средата на март. Около 145 дена или 40% от цялата година времето в Рига е облачно. Средното годишно ниво на валежите е 700 – 720 mm.
| Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек | Година | ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Най-висока температура (°C) | 10.2 | 13.5 | 20.5 | 27.9 | 30.1 | 32.5 | 34.1 | 33.6 | 29.3 | 23.4 | 17.2 | 11.5 | 34.1 | |
| Средна максимална дневна температура (°C) | -1.9 | -1.5 | 2.8 | 9.8 | 16.3 | 20.2 | 21.7 | 21.0 | 16.4 | 10.5 | 4.1 | 0.4 | 10.0 | |
| Средна минимална дневна температура (°C) | -7.3 | -7.3 | -4.3 | 1.1 | 6.0 | 10.1 | 12.3 | 11.9 | 8.1 | 4.1 | -0.3 | -4.3 | 2.5 | |
| Най-ниска температура (°C) | -33.7 | -34.9 | -23.3 | -11.4 | -5.3 | -1.2 | 4.0 | 0.0 | -4.1 | -8.7 | -19.0 | -31.9 | -34.9 | |
| Валежи (mm) | 33 | 25 | 31 | 39 | 43 | 61 | 79 | 79 | 76 | 60 | 61 | 49 | 636 | |
| Брой на дните с валежи | 10 | 7 | 11 | 13 | 12 | 12 | 14 | 14 | 16 | 17 | 18 | 13 | 158 | |
| Източници:[5][6] | ||||||||||||||
През последните години бизнесът и туризмът в Рига процъфтяват благодарение на подобрението на инфраструктурата на града. Повечето туристи пристигат в Рига със самолет. През 2001 „Международно летище Рига“, което е и най-голямото в Балтийския регион, е обновено и модернизирано по случай 800 години от създаването на Рига. В близкото бъдеще се очаква градът да претърпи значителни цялостни промени благодарение на множеството инвестиции в строителството. През есента на 2007 година е дадено начало на строенето на нова забележителност в града Латвийска национална библиотека, която трябва да започне да функционира през 2010.[7]
Кметството в Рига обсъжда развитието на централните райони, разположение на левия бряг на река Даугава. Вече е дадено начало на строителството на 3 нови сгради в район Кипсала – комплексът Да Винчи и близнаците Зи-Тауърс.[8][9] В процес на дискусии е разрешаването на още няколко мащабни строителни проекта в същия район.
В Рига са разположени повечето финансови институции в Латвия, включително и Латвийската банка, централната банка в страната. Международният стокообмен минаващ през Рига се е повишил значително през последните няколко години, получавайки нов силен тласък на 1 май 2004, когато Латвия официално става член на Европейския съюз. Рига отговаря за около 50% от общата продукция на страната, поставяйки тежест на финансовия сектор, публичните услуги, хранително-вкусовата промишленост, фармацевтиката, дървообработката, книгоиздаването и печатането, текстилната и мебелна индустрии, както и производството на транспортни средства и съоръжения. Повече от половината латвийски компании са регистрирани на територията на Рига.[10]
Пристанището в Рига е важен товарително-разтоварителен център. Рижкият порт е най-благоприятното балтийско пристанище, позволявайки постоянното му използване през всяко време на годината. До няколко години се очаква то да се разрастне благодарение на подобряващите условия и повишаването на стокообмена с бившите съветски републики и Китай.[11]
Рига е важен транспортен център не само в Латвия, но и в целия Балтийски регион, разполагайки с летище, железопътна гара, автогара и важно пристанище.
В Рига има едно летище „Международно летище Рига“ (на латвийски: Starptautiskā lidosta „Rīga“), което е пряк наследник на двете авиобази Румбула и Спилве, използвани по време на Студената война.[12] Рижкото летище е най-голямото в Балтийския регион, а въздушният му трафик се е удвоил за периода 1993 – 2004. През 2007 летището е обслужило общо 3 160 954 пътници, свързвайки пряко 60 дестинации в 30 различни държави.
Столичният град е най-голямото пристанище в Латвия и третият най-голям пристанищен град разположен на Балтийско море след Санкт Петербург и Стокхолм. Рижкото пристанище извърша товарително-разтоварителна и пътнико-превозна дейности. Фериботи свързват града със Стокхолм, Кил и Любек.
Общественият транспорт в града се управлява от държавната транспортна компания Ригас Сатиксме (на латвийски: Rīgas Satiksme), която отговаря за множеството трамвай, автобуси и тролейбуси обслужващи многобройните линии в столицата. Освен градски транспорт съществува и алтернативата на минибуси, които са собственост на частници. Рига се обслужва от 55 автобусни линии, 20 тролейбусни линии и 9 трамвайни линии, по които се движат 478 автобуса, 346 тролейбуса и 252 трамвая.[13]
Рига е най-голямата железопътна гара в Латвия. В града е разположена централата на националната железопътна компания „Пасажиеру Вилциенс“ (на латвийски: Pasažieru Vilciens), която е единствената действаща на територията на страната. Освен националните железопътни линии, които се облсужват, „Пасажиеру Вилциенс“ поддържа и международните линии с Русия, Естония и Литва.
|
|
|
|
С общо население от 722,485 души Рига е най-големият град в Балтийските държави, въпреки че населението му значително е намаляло от 1991 година насам.[14] Основни причини за постоянното намаляване на населението са емиграцията и ниското ниво на раждаемост. През 2050 се очаква населението на Рига да намалее наполовина.[15] Според официални данни от 2007 латвийците съставляват 42,3% от всички живеещи в Рига. Руснаците в столичния град са 42,1%, беларусите 4,4%, украинците 3,9%, поляците 2,0%, а 4,3% от жителите на града са с друга етническа принадлежност.[16] Сравнение може да се направи с етническата структура на Латвия от 2006 година, когато население е било съставено от 59% етнически латвийци, 28,5% руснаци, 3,8% беларуси, 2,5% украинци, 2,4% поляци, a 3,8% са посочили друга етническа принадлежност.[16]
С възстановяването на независимостта на Латвия през 1991 г., имигрантите пристигнали в Латвия по време на съветския период и техните деца, родени преди 1991, не получават автоматично латвийско гражданство. Много от жителите на страната, които не желаят да получат латвийско гражданство или по други причини не го получават, напускат Латвия, което води до спад както в населението на държавата, така и в значителен спад на живеещите в Рига. Основният резултат от репатрацията на някои съветски имигранти е повишаване процентът на латвийци в столичния град от 36,5% през 1989 на 42,3% през 2007. Същевременно процентът на руснаци е спаднал от 47,3% на 42,1% за същия период. През 2006 латвийците стават най-голямата етническа група в Рига, минавайки с 0,1% руската общност.[17]
Град Рига се състои от 6 административни региона както следва:
Въпреки това административно делене на града, жителите му предпочитат да го разделят на квартали (микро райони). Изключвайки центъра в почти всички останали части от града има множество жилищни постройки. Кварталите са както следва:
| Карта | Квартали |
|---|---|
 |
|
В повечето названия на микрорайоните са използвани следните пълнозначни думи: вец (на латвийски: vecs) – стар, калнс (на латвийски: kalns) – хълм, циемс (на латвийски: ciems) – село, сала (на латвийски: sala) – остров и меж (на латвийски: mežs) – гора.
Изборът за общински съвет става с тайно гласуване на гражданите на града на всеки 4 години. Прието е общинските избори в цяла Латвия да се провеждат през втората събота на март месец. Броят на членовете на съвета се определя по закон, който регулира числеността им правопропорционално на населението на дадено населено място. Рига спада в последната графа: с население над 50 000 жители и задължителен минимум от 15 члена.
Общинският съвет на град Рига (на латвийски: Rīgas pilsētas izpildvara) има 60 члена. Изборите на общинско равнище се обявяват от Централната избирателна комисия минимум 3 месеца преди действителните избори. На общинските изборите имат право да се явят всички лица, които са:
Изборите се провеждат и съблюдават от Централната избирателна комисия по установените избирателни закони.
Председателят на Общинския съвет на Рига, с други думи кметът на Рига, се избира от общинските съветници, а не от жителите на града. По същият начин се избират и заместник-кметовете на столичния град.
От 19 февруари 2007 кмет на Рига е Янис Биркс (Jānis Birks), а негови заместници са Андрис Аргалис (Andris Ārgalis), Янис Диневичс (Jānis Dinevičs) и Алмерс Лудвикс (Almers Ludviks).
Рига е известен и като образователно средище и основен център на научната дейност в Латвия. В града е разположена Латвийската академия на науките, както и множество държавни и чуждестранни изследователски институции. Столичният град е известен с множеството си висши учебни заведения, в които са обучават повече от 60 000 студенти на латвийски, руски и английски език. Много от университетите имат освен образователна, така и изследователска функция.
В Рига има повече от 60 гимнази, предлагащи обучеие както на официалния латвийски език, така и на руски език (най-вече в кварталите с основно руско население). В града се намират и най-големите и важни висши учебни заведения в Литва:
| Исторически център на Рига[18] | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 | |
| В регистъра | Historic Centre of Riga* |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка** |
| Местоположение |  Латвия |
| Тип | Културно |
| Критерии | i, ii |
| Вписване | 1997 (21-ва сесия) |
| Координати | |
| Исторически център на Рига[19] в Общомедия | |
Храмове:
Музеи:
Музеят на пожарната служба разполага с много образци на пожарогасителна техника от разни периоди от историята на Рига.
Архитектура:
Паметници:
Други:
Рига е побратимен с общо 31 града от 24 страни, като 12 са столични градове.[20]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
