ГУЛАГ

ГУЛАГ или Главно управление на трудово-изправителните лагери (на руски: ГУЛаг, произнасяне, акроним на Гла́вное управле́ние исправи́тельно-трудовы́х лагере́й) е управление към НКВД и държавен орган в Съветския съюз, отговорен за администрацията на системата от основни съветски работнически лагери за изправителен труд (ИТЛ) от 30-те до 50-те години на XX век.^[1] Макар в лагерите да са въдворявани голям брой осъдени – от дребни джебчии до политически затворници – голям брой от тях били намерени за виновни посредством опростени съдебни процедури, като НКВД тройките и други средства извън обсега на правосъдието. ГУЛАГ се разглежда като основен инструмент за политическа репресия в Съветския съюз.

Карта на лагерите на ГУЛАГ (1923 – 1961) по данни на правозащитната организация „Мемориал“.
Някои от тези лагери са функционирали само определен период от съществуването на ГУЛАГ.

История

През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда „ненадеждните елементи“ да бъдат затваряни в лагери, като потенциални „врагове“ на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 г. има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се „превъзпитат“ изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като „буржоазия“, но и много други „врагове на народа“ от различни обществени и социални нива. Така Съветският съюз за пръв път в историята поддържа концлагери в мирно време и за собственото си население.

След смъртта на Ленин неговият наследник Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на XX век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.

По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години на XX век се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.

По съветски образец, извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия.

Единственият съветски лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 г. и 1953 г. Там са се намирали 50 000 затворници.

Състав

Название	Период	Местоположение	Управители	Стопански отрасли	Площ	Известни затворници
АЛЖИР Акмолинский лагерь жён изменников Родины	1938 – 1953	Малиновка, Акмолинска област, Казахска ССР	С. В. Баринов, М. Т. Юзипенко	Селско стопанство, Лека промишленост		Кира Андроникашвили, Лия Соломянская, Мария Лисициан, Рахи́л Месере́р
Белбалтлаг Беломорско-Балтийский ИТЛ, ББЛ	1931 – 1941	Медвежегорск, Карело-финска ССР	Л. И. Коган, М. М. Тимофеев, Д. В. Успенский, С. Г. Фирин	Дърводобив Строителство на Беломорско-балтийски канал	2 800 000 хектара	Иван Солоневич, Алексей Лосев, Николай Некрасов
Дмитровлаг Дмитровский ИТЛ ДИТЛ	1932 – 1938	Дмитров, Московска област, Руска СФСР	З. Б. Кацнелсон Я. Д. Рапопорт	Строителство и поддръжка на Канал Москва – Волга „Й. В. Сталин“		Пимен Московски, Валентин Пургин
Дубравлаг Дубравный ИТЛ Особлаг № 3 ЖХ-385	1948 – 2005	Яваз, Зубово-Полянски район, Мордовска АССР	В. Т.Сергиенко, М. Г. Свинелупов, П. А. Гладков	Дърводобив		Йосиф Слипий, Юлий Даниел, Александр Гинзбург, Кронид Любарский, Татяна Великанова, Владимир Квачков
Камишлаг Камышовый лагерь Особый лагерь № 10	1951 – 1954	Олжерас, Кемеровска област, Руска СФСР	Г. А. Марин	Въгледобив (Кузбас), Промишлено строителство		контрареволюционери
Карлаг Карагандинский ИТЛ	1930 – 1959	Долинка, Карагандинска област, Казахска ССР	М. М. Чунтонов, И. Н. Витенко	Селско стопанство	1 780 650 хектара[2]	Анна Тимирьова, Анатолий Марченко, Александър Чижевски, Афанасий Селишчев, Епископ Герман
Нориллаг Норильский ИТЛ	1935 – 1956	Норилск, Красноярски край, Руска СФСР	В. З. Матвеев, С. Я. Верши́нин, А. А. Панюков, В. С. Зверев	Рудодобив, Цветна металургия		Лев Гумильов, Евфросиния Керсновская, Николай Урванцев, Жак Росси
Озерлаг Озёрный ИТЛ Особый лагерь № 7	1948 – 1955	Тайшет и Братск, Иркутска област, Руска СФСР	С. К. Евстигнеев, А. А. Крилов	Дърводобив, Дървопреработване		Юрий Домбровский, Лидия Русланова, Сергей Войцеховский, Манфред Щерн, Петро Вергун
Печорлаг Печорский ИТЛ	1950 – 1959	Печора, Печорски район, Коми АССР	А. М. Фейгелщейн	Строителство
СЛОН Соловецкий лагерь особого назначения	1919 – 1933	Соловки, Архангелска област, Руска СФСР	А. П. Ногтев, Ф. И. Ейхманс, Е. И. Сенкевич, Я. А. Бухбанд		347 кв. км.	Владимир Артемиев, Владимир Бенешевич, Магжан Жумабаев, Дмитрий Лихачов, Павел Флоренски
Транслаг Автотра́нспортный ИТЛ	1951 – 1954	Мякит, Магаданска област, Руска СФСР		Транспорт
Ухтпечлаг Ухти́нско-Печо́рский ИТЛ УПИТЛа́г	1931 – 1938	Чибю, Ухтински окръг, Коми АССР	С. Н. Бурдаков, Я. М. Мороз, В. Е. Цесарский, А. Д. Баламутов	Нефтодобив, Въгледобив		Кулерво Манер, Михаил Названов, Остап Вишня, Георгий Фредерикс

Изоставена уранова мина на Бутугичаг, част от Далстрой.

ГУЛАГ включва следните лагери:

• Далстрой, нач.: Е. П. Берзин, К. А. Павлов, И. Ф. Никишев. ^[3]
• Бамлаг, началник Н. А. Френкель,
• Усвитлаг, началник Е. И. Драбкин
• Воркутинский ИТЛ, Воркутлаг
• Кизитлаг, нач. А. Н. Израилев
• Котласский ИТЛ, начальник И. С. Кульчинский
• Пермските лагери
• Сиблаг, началник И.М. Биксон
• Ухтижемлаг
• Инталаг
• Печжелдорлаг
• Севжелдорлаг
• Джезказганлаг, началник Гольман
• Свирьлаг, началник Н. М. Лапидус
• Вятлаг началник, Н. С. Левинсон
• Хабарлаг, началник Сусман

Статистика

В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛАГ, И. Л. Солоневич „Русия в концлагер“ (1934, София) се отбелязва: „Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно – повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума“.

Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга „Големият терор“ (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нараснал до 9 млн. души (сравнено с 5 млн. през 1933 – 1935 г.).

Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.

Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляния съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн. души.

Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР. ^[4]

Смъртността в ГУЛАГ също се показва различно от различните автори, но според последните изследвания тя е в рамките на 20%.: ^[5][6]

Година	Средно количество затворници	Починали затворници	Процент
1931	240 350	7 283	3,03
1932	301 500	13 267	4,40
1933	422 304	67 297	15,94
1934	617 895	26 295	4,26
1935	782 445	28 328	3,62
1936	830 144	20 595	2,48
1937	908 624	25 376	2,79
1938	1 156 781	90 546	7,83
1939	1 330 802	50 502	3,79
1940	1 422 466	46 665	3,28
1941	1 458 060	100 997	6,93
1942	1 199 785	248 877	20,74
1943	823 784	166 967	20,27
1944	689 550	60 948	8,84
1945	658 202	43 848	6,66
1946	704 868	18 154	2,58
1947	958 448	35 668	3,72
1949	1 316 331	15 739	1,20
1950	1 475 034	14 703	1,00
1951	1 622 485	15 587	0,96
1952	1 719 586	13 806	0,80

Известни хора, преминали през ГУЛАГ

• Сергей Корольов
• Дмитрий Лихачов —
• Александър Солженицин
• Андрей Туполев
• Варлам Шаламов
• Едуард Стрелцов

Библиография

• Applebaum, A. (2003). Gulag: A History. Broadway Books. ISBN 0-7679-0056-1