Киев

Кѝев (на украински: Київ, [ˈkɪjiu̯], на руски: Киев, на полски: Kijów) е столица и най-голям град в Украйна. Той е административен център на Киевска област, макар че не влиза в нея, а е самостоятелна административна единица.

Киев Київ
— град —
Мариински дворец, Киевско-Печорска лавра, Киевският национален университет „Тарас Шевченко“, Къща с химери, Катедрала „Света София“, Майдан Незалежности
Киев 50.45, 30.523611
Страна	Украйна
Площ	839 km²
Надм. височина	179 m
Население	2 962 180 души (2021) 3531 души/km²
Агломерация	3 475 000 души
Кмет	Виталий Кличко
Основаване	482 г.
Пощенски код	01000–06999
Телефонен код	44
МПС код	AA, KA
Официален сайт	kyivcity.gov.ua
Киев в Общомедия

Разположен е при вливането в Днепър на река Десна и е едно от главните пристанища в страната. Населението на града към 1 август 2021 г. е 2 952 499 души от съществуващото население и 2 911 192 души от постоянното население.^[1]

Кметът на Париж провъзгласява Киев за почетен гражданин на френската столица през март 2022 г.^[2]

История

Киев е сред най-древните градове в Източна Европа. Наричан е Майка на руските градове.

Според хрониката „Начална руска летопис“ Киев е основан от източнославянския (полянски) княз Кий, братята му Щек и Хорив и сестра им Либед.

Резултатите от някои археологически разкопки в района на града може да се интерпретират така, че селищата на десния бряг на Днепър още от 6 – 7 в. да се смятат за градски.^[3] Тази концепция е подкрепена в миналото от съветската власт, която през 1982 г. организира празнуването на 1500-годишнината на Киев. Много от изследователите обаче твърдят, че откритите археологически източници не дават достатъчни основания за такова тълкуване.^[4] Те смятат, че израстването на Киев като град е ставало през 8 – 10 в. Едва в края на този период отделните поселения се сливат в едно селище с градски характер.^[5]

През 8 – 9 век градът е търговско средище на северозападната граница на Хазарския хаганат, като в края на 9 век е завладян от варягите. Те го превръщат в център на държавата, станала известна като Киевска Рус.

Периодът на разцвет на Киев е прекъснат от нашествието на князете на Владимир. На 8 март 1169 г. градът е разрушен от Андрей Боголюбски, като са разграбени дори църквите и манастирите. Киев за дълго време губи значението си за сметка на по-северни центрове като Владимир, Новгород и Москва.

През 1240 г. Киев отново е превзет от Бату хан и князете му стават васали на Монголската империя. През 1362 градът е присъединен към Великото Литовско княжество, а след образуването на Жечпосполита през 1569 г. става център на Кийовското войводство в рамките на Полша.

Карта на Киев от 1842 г.

През 17 век Киев е завладян от Руското царство. Той остава провинциален град с ограничено значение до индустриалната революция през 19 век, когато започва да се разраства отново. В началото на 20 век попада в центъра на поредица от конфликти – Първата световна война, Руската гражданска война и Полско-съветската война, като за кратко е столица на независимата Украинска народна република.

Към 1897 г. Киев заема до 5 хил. десиати и има обиколка от 48 версти. Имаше около 230 улици и алеи и 16 площада. През 1894 г. населението наброява 188 488 души, от които 1 380 са разколници, 20 678 римокатолици, 14 676 евреи, 2 142 протестанти и 516 мохамедани, а останалите са православни. Благородници 15 913, бяло духовенство 611 и черно (монаси и монахини) 868, почетни граждани и търговци 14 228, буржоа 93 125, селяни 39 216, чужденци 3 120, военни 20 622, други имоти 785. Годишно тук идват до 150 000 поклонници, предимно през летните месеци. Катедралата се разрастваше забележително бързо. През 1797 г. в Киев има 19 081 жители, през 1845 г. – 50 137, през 1874 г. – 1271/4 хил. През 1894 г. в Киев има 25 302 сгради, от които 128 са литургични, 12 629 жилищни (2 339 каменни къщи), 12 545 нежилищни (1 462 каменни къщи). С нарастването на населението се развиват търговията и промишлеността на града.^[6]

Църквата Архангел Михаил

През 1921 г. Киев е присъединен към Съветския съюз, а от 1934 е столица на Украинската съветска социалистическа република. По време на Втората световна война градът е почти напълно разрушен, но е възстановен през 1950-те години, превръщайки се в третия по големина град в Съветския съюз след Москва и Ленинград. Обявен през Втората световна война за Град герой.

След обявяването на независимостта на Украйна, Киев става столица на новообразуваната държава.

Забележителности

Площадът на независимостта в Киев след обновлението си през 2002

Главната църква в Киевско-Печорската лавра

Изкуството и архитектурата на Киев са световни богатства. По-известни забележителности са: църквата „Света София“ и известната с украинския бароков стил църква „Свети Андрей“, две църкви в центъра на града от 11 век, известни със своите катакомби, кулите с камбаните и музейните колекции; църквата „Свети Володимир“ от 19 век; близо до централната част се намира и „Златни врата“, конструкция, която датира от 1037 г. Известни са още и Киевската опера и Киевският младежки театър. В Киев се намира и големият манастир Киевско-Печорска лавра.

Полуостров Киев на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на град Киев.^[7]

Климат

Климатът на Киев е умереноконтинентален. Средната температура през януари е -6 °C, а зимните дни с температури над нулата не са рядкост. През по-студените периоди със северни или североизточни ветрове температурите могат да паднат драстично, като е регистриран абсолютен минимум от -33 °C. Обикновено снежната покривка се задържа от средата на ноември до края на март. Периодът без слани продължава средно 180 дни, но през някои години той надхвърля 200 дни. Лятото е топло, със средна юлска температура от 20 °C и регистрирана максимална температура от 39 °C. Средната годишна сума на валежите е 635 mm, като максималните валежи са през юни и юли.^[8]

Икономика на града

Икономиката на града през XIX в.

Според данните за 1860 г. в Киев е имало 45 фабрики и заводи с производство от 2 347 460 рубли, а през 1891 г. – 119, с производство от над 10 милиона рубли. По данни от 1893 г. най-важните са: 1 башон (170 000 рубли), 8 мелници за брашно (1 385 000 рубли), 6 фабрики за макарони и подправки (200 000 рубли), 4 консервни фабрики (700 000 рубли), 10 фабрики за изкуствена минерална вода (800 000 рубли), 4 дестилерии (80 000 рубли), 4 фабрики за вино (10 000 рубли), една от най-големите от тях – най-голямата от най-големите. ), 4 дестилерии (780 000 рубли), 7 фабрики за бира и мед (530 000 рубли), 4 фабрики за дрожди (482 000 рубли), 1 рафинерия за захар (6 200 000 рубли), 8 тютюневи фабрики (1 910 000 рубли), 3 фабрики за музикални инструменти (35 000 рубли), 6 фабрики за каруци (27 000 рубли), 3 фабрики за хартиени изделия (35 000 рубли), 2 дъскорезници (16 8000 рубли), 2 фабрики за химикали и бои (130 000 рубли), 1 фабрика за корк (5 300 рубли), 3 фабрики за сапун (28 000 рубли), 7 фабрики за восъчни свещи (1 222 000 рубли), 4 кожарски фабрики (28 000 рубли. ), 18 тухларни (за 181 000 рубли), 3 работилници за керамика и плочки (за 33 000 рубли), 7 машиностроителни работилници (2 368 000 рубли), 2 работилници за тел и пирони (9 000 рубли), 5 фабрики за различни метални изделия (43 000 рубли), 2 бижутерски работилници (14 000 рубли). През 1892 г. на Киевската фондова борса са сключени сделки за 53 милиона рубли. Този брой е по-малък от реалния, тъй като ценните книжа са продадени от банки и 12 банкови и обменни бюра. Общата стойност на трансакциите в отдел „Стоки“ е 203 милиона рубли; основният предмет на покупка е захар – 22 милиона рубли пуда, които са продадени за 94 милиона рубли.^[6]

Текуща икономика на града

Съвременният Киев е един от най-големите финансови и промишлени центрове в Украйна. Водещо място в промишлеността на Киев заема многоотрасловото машиностроене (авиокосмическа промишленост, транспорт, радиоелектроника, приборостроене). Има и предприятия от електротехническата, радиоелектронната, леката (коприна, трикотаж, шиене, обувки), химическата, полиграфическата и хранително-вкусовата промишленост. Медицинската и енергийната индустрия са силно развити. Производството на строителни материали е добре развито. Освен това градът е център на Киевска област, която е специализирана в производството на селскостопански продукти: зърнени храни, плодове, захарно цвекло и др. От 1960 г. в столицата функционира метрото.^[9][10]

Според кмета Виталий Кличко Киев произвежда една четвърт от общия БВП в Украйна (25% от икономиката). От 2012 г. насам този показател се е увеличил със 7%.^[11][12]

Национален състав

Според общоукраинското преброяване от 2001 г., 82,2% от населението на Киев са украинци, 13,1% – руснаци, 0,7% – евреи, 0,7% – беларуси, 0,6% – поляци, 0,2% – арменци, 0,1% – азербайджанци, 0,1% – татари, 0,1% – грузинци, 0,1% – молдовци.^[13]

Други

На Киев е наречена улица „Киевска“ в квартал „Овча купел“ в София (Карта).

Побратимени градове

Град	Страна	Дата
Тампере	Финландия	30 декември 1954
Лайпциг	Германия	7 октомври 1956
Чикаго	САЩ	17 юни 1991
Торонто	Канада	29 юли 1991
Хелзинки	Финландия	12 март 1993
Кишинев	Молдова	1 октомври 1993
Цване	ЮАР	5 октомври 1993
Будапеща	Унгария	19 октомври 1993
Пекин	Китай	13 декември 1993
Варшава	Полша	4 февруари 1994
Хавана	Куба	21 февруари 1994
Талин	Естония	7 декември 1994
Ереван	Армения	14 септември 1995
Атина	Гърция	12 ноември 1996
Минск	Беларус	5 юли 1997
София	България	11 септември 1997
Бургас	България	6 май 2000
Поморие	България	15 април 2009
Варна	България	28 февруари [ неясно? ]
Баку	Азербайджан	12 септември 1997
Мексико	Мексико	25 септември 1997
Бишкек	Киргизстан	2 Октимври 1997
Брюксел	Белгия	8 декември 1997
Ташкент	Узбекистан	16 януари 1998
Рига	Латвия	29 май 1998
Астана	Казахстан	11 юни 1998
Сантяго де Чиле	Чили	5 август 1998
Стокхолм	Швеция	24 март 1999
Тбилиси	Грузия	29 май 1999
Рим	Италия	2 ноември 1999
Йерусалим	Израел	20 февруари 2000
Рио де Жанейро	Бразилия	4 септември 2000
Бразилия	Бразилия	5 септември 2000
Буенос Айрес	Аржентина	7 септември 2000
Лисабон	Португалия	26 октомври 2000
Ашхабад	Туркменистан	14 май 2001
Триполи	Либия	29 май 2001
Белград	Сърбия	4 юни 2002
Ошка област	Киргизстан	1 юли 2002
Женева	Швейцария	29 септември 2003
Джакарта	Индонезия	30 май 2005
Суджоу	Китай	14 юни 2005
Лима	Перу	14 октомври 2005

Вижте също

• Известни личности, свързани с Киев

Източници

1. www.kiev.ukrstat.gov.ua. Головне управління статистики м.Києва – Чисельність населення (щомісячна інформація) // 2021-10-13.
2. Кметът на Париж провъзгласи Киев за почетен гражданин на френската столица, dariknews.bg, 22.03.2022 г.
3. Толочко П. П. Новые археологические исследования Киева (1963 – 1978) // Новое в археологии Киева. – Киев, 1981.
4. Мюле Э. К вопросу о начале Киева // Вопросы истории. – № 4. – 1989 – Стр. 118 – 127.
5. Рабинович М. Г. Из истории городских поселений восточных славян. В кн.: История, культура, фольклор и этнография славянских народов. – М., 1968. – С. 134.
6. Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона. – С.-Пб.: Брокгауз-Ефрон. 1890 – 1907. Киев // Посетен на 2021-10-15.
7. Kiev Peninsula. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
8. Encyclopedia Britannica. Kyiv | Points of Interest, Facts, & History // Посетен на 2021-10-13.
9. KM.RU. Киев | Энциклопедия // Посетен на 2021-10-14.
10. works.doklad.ru. Города и столицы мира – Реферат // Посетен на 2021-10-14.
11. У Києві створюється чверть ВВП України – Кличко // www.ukrinform.ua. 2021-10-14.
12. Fitch: Київ у 2012 році забезпечив 18% ВВП України // Finance.ua. 2021-10-14.
13. 2001.ukrcensus.gov.ua. 2001 | English version | Results | General results of the census | National composition of population | The city of Kyiv:. // Посетен на 2021-10-13.