Кий

Кий е легендарният основател на Киев, посочен в Начална руска летопис, в Джагфар тарихъ и косвено от Константин VII Багренородни в труда му За управлението на империята. Според преданията, той е живял през VII в.

Кий
княз на поляните
Роден	V век
Починал	VI век Киев
Кий в Общомедия

Редица учени (напр. проф. М. И. Артамонов), отбелязват, че имената на Кий и митичните му братя не носят никакви признаци за славянска принадлежност, а В. Н. Топоров обосновава иранските им корени^[1], което становище получава развитие в съветската историография. Друго виждане, защитено от Г. В. Вернадски, е, че името „Кий“, идва от тюркското „kiy“ (възвишение, речен бряг), а името на Шчек, братът на Кий, се отъждествява с Чок, български боил, воювал в района на Днепър в началото на IX век.^[2] и събитията може да се отнесат към времето на хазарската доминация. „Начална руска летопис“ не посочва категорично народността му, само пише, че е живял на река Днестър и впоследствие неговите хора се нарекли „поляни“.^[3] Летописецът Нестор в „Начална руска летопис“ още пише, че Кий, след като ходил до Цариград и бил удостоен с почести от императора, живял за кратко на Дунав, завърнал се и управлявал в своя град Киев, където и завършил живота си^[4] в 672 г.^[5]

Вижте също

• Държава на Само

Източници

1. Топоров В. Н. Об иранском элементе в русской духовной культуре. 1989.
2. Г.В.Вернадский „Древняя Русь“
3. Повесть временных лет: „И были три брата: а один по имени Кий, а другой – Щек, а третий – Хорив, и сестра их – Лыбедь. Сидел Кий на горе, где ныне подъем Боричев, а Щек сидел на горе, которая ныне зовется Щековица, а Хорив на третьей горе, отчего и названа Хоривицей. И построили город и в честь старшего своего брата дали имя ему Киев. Был вокруг города лес и бор велик, и ловили там зверей, а были люди те мудры и смыслены, и назывались они полянами, от них поляне – киевляне и доныне“
4. Повесть временных лет:„этот Кий княжил в роде своем, и когда ходил он к царю, <какому> – не знаем, но только то знаем, что, как говорят, великих почестей удостоился тогда от царя, какого – не знаю, к которому он приходил. Когда же возвращался, пришел он к Дунаю, и облюбовал место, и срубил городок небольшой, и хотел сесть в нем со своим родом, да не дали ему живущие окрест; так и доныне называют придунайские жители городище то – Киевец. Кий же, вернувшись в свой город Киев, тут и окончил жизнь свою“
5. Анатолий Железни, Забытая история Киева, архив на оригинала от 17 август 2013, https://web.archive.org/web/20130817140706/http://zhelezny.com.ua/wp-content/uploads/2011/01/Zhelezny_Kiev.pdf, посетен на 4 февруари 2013