Remove ads
Кузо Попдинов, известен и като Кузо Блацки,[1] Блатски, Бубоко[2] или Кузо Българчето[3], (изписване до 1945 година: Кузо попъ Диновъ) е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско.
| Кузо Попдинов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 ноември 1907 г.
|
| Погребан | Апоскеп, Гърция |
| Кузо Попдинов в Общомедия | |
Попдинов е роден през 1875 година в костурското село Българска Блаца, тогава в Османската империя, днес Оксия, Гърция.[5] Дядо му Василий Смирненски, анхиалски и смирнениски владика.[6]
В 1899 година завършва гръцката гимназия в Цотили, след което е гръцки учител в родното си село. По-късно става български учител в Черешница, Костурско, където се включва в църковно-просветната борба на местните българи.[3] Междувременно се включва и във ВМОРО. По време на Иванчовата афера е арестуван и осъден на 101 години затвор. Лежи в Корчанския затвор, но през 1903 година е амнистиран. Участва в Илинденското въстание, по време на което е ръководител на Блацкия център и войвода на чета. Участва в превземането на влашката паланка Клисура на 23 юли 1903 година. След превземането на Клисура Попдинов държи реч пред местните жители, която Христо Силянов описва по следния начин:
| „ | Кузо п. Динев обясни на гръцки, че борбата се води за освобождение на всички християнски народи и няма да спре, докато общото отечество — Македония не извоюва своята автономия. Мъже, жени и деца — всички жители на това влашко градче — изпратиха тая реч с „ура“, което в действителност беше нещо като „уля“: така можеха да го произнасят клисурските власи.[7] | “ |
След въстанието се прехвърля в Гърция, а оттам – във Варна. През март 1904 година заедно с Георги Христов прави опит да се завърне в Македония през Гърция, но са арестувани в Трикала и Кузо Попдинов е освободен едва през декември 1904 година след сериозно застъпничество на българското външно министерство пред атинското правителство.[8]
| Чета на Кузо Попдинов, 1904 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Кузо п. Динов | Българска Блаца | Костурска | |
| 2. | Апостол Христов | Чурилово | Костурска | |
| 3. | Петър Иванов | Татарлари | Одринска | |
| 4. | Кърсто Дафов | Баница | Леринска | |
| 5. | Никола Костов | Мокрени | Костурска | |
| 6. | Кост. Пико Митов | Варна | ||
| 7. | Сотир Христов | Кондороби | Костурска | |
| 8. | Атанас Димитров | Мокрени | Костурска | |
| 9. | Христо Кирияка | Чурилово | Костурска | |
| Иван Константинов | Куманичево | Костурска | върнат | |
| Иван Касов | Загоричани | Костурска | върнат | |
| Георги Костов | Айтос | Леринска | върнат | |
| Митре Христов | Тиолища | Костурска | върнат | |
| Кольо Мицев | Неволяни | Леринска | върнат | |
| Георги Попрушов | Пехчево | Малешево | върнат [9] | |
В края на 1905 година се завръща с чета в Костурско и участва в борбата с гръцки андарти. През лятото на 1906 година четата на Пандо Кляшев и Атанас Кършаков залавя андартска кореспонденция, а Атанас Пировски и учителят Никола Калановски от Косинец разкриват шифъра на писмата. Попдинов праща фалшиво писмо от името на измисления капитан Бельос до водача на гръцкия комитет в Писодер поп Ставрос Цамис (Ставре) и се среща с него и лидерите на комитета Доре, хаджи Коце и Хасан Чауш и ги убива.[10]
След смъртта на Митре Влаха Кузо Попдинов става помощник на новия районен войвода Христо Цветков и за район на действие има южния склон на Вич планина. Андрей Тошев пише за него:
| „ | Той е интелигентен, но буен човек. Населението не го обича много, понеже бил голям женкар...[11] | “ |
В 1907 година Кузо Попдинов навлиза от България в Македония и заминава за Костурско. Решава да убие гъркоманския поп на село Олища Христо Попмихайлов, който живее в Костур и е пръв помощник на костурския митрополит Герман Каравангелис. Негов четник обаче е синът на поп Христо Пандели, който тайно се свързва с чичо си Киряк Гульо и предупреждава баща си.[12] Поп Христо и митрополит Герман се свързват с началника на гарнизона в Костур, известяват го за пристигането на българската чета и той веднага изпраща военна част в Олища. Четата заминава за Черешница, а Пандели симулира, че е болен и остава в Олища. Пристигналите в Олища турци го залавят и той издава на гавазина на митрополит Герман местоположението на Кузовата чета. Двама войници ескортират Пандели до Костур, а останалите заминават за Черешница и на 18 ноември обсаждат къщата, в която е отседнала Кузовата чета и я запалват.[13][14] За да не бъде заловен, Кузо Попдинов се самоубива.[15][16]
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Кузо Блацки от с. Блаца, със средно гръцко образование, най-деятелният и популярен попеколски войвода, участвал в много сражения с турци и гърци, самоотвержен герой и доблестен патриот, стана жертва на гръцко предателство в с. Черешница след кървав бой с труски аскер.[14] | “ |
Remove ads
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads